Dreaming Blue
Sun, Aug 26, 2007
На себе си
Луната пак се е облещила.
Напълно бляскава,
но не напълно истинска.
А с хладнотата си едва приклещила е
поредната отиваща си приказка.
Мечтите ни се раждат за да страдат,
изстрадани не са ни интересни -
като неуловимо диво стадо
би трябвало да са…
не прекалено лесни…
Но вглеждайки се пак, отново в себе си,
през жълтото на халбата със бира,
в терзанията си не откриваш примеси,
надрусващи те да живееш и умираш.
И думите ни някак си се претворяват в бреме,
в прегръдка вяла от трамвайното безвремие.
Уви, с мечтите се разделяме без време,
дори в докрай неизмечтаното съвремие.
И бирата не стига да отмие нищо,
а виното е с вкус на минало.
И не върви да си останеш същия,
а няма го, което си е тръгнало.
И търсиш сламки,
взираш се в очите,
оставил спомените си във няк’во блато…
Видя ли се…
в бадемовия поглед на момичето
с коси от разпиляно злато?
И няма как мечтите да са други,
дори актьорите в пиесата са същите.
И ти си ти,
и те не могат да са други,
ако унинието толкова присъщо ни е…
И докато момиче след момиче
отиват си
с коси от мед или от злато
и времето,
и виното,
че и мечтите
са все със вкус на пропиляно лято.
25 август 2007
София
Popularity: 18% [?]
Етикети: poem
August 26th, 2007 @ 9:35
Ама че красиво, Йовко…
Красиво, но толкова тъжно:
Не пропилявай лятото… Вчера гледах един филм - Sweet November.
Казва някои неща точно по темата Carpe Diem.
August 26th, 2007 @ 10:47
Тъжно, да, но много красиво наистина… То по принцип всичко,което по някакъв начин може да е смисъл на живота, накрая те води до тъгата…
Относно Sweet November, такива филми много често хората не ги разбират и това е жалко…
August 26th, 2007 @ 10:48
Явно след всяка наша среща ще намирам после по нещо от себе си тук. Само, че този път звучиш минорно и някак различно. Липсват ми отговорите, които обикновено имаш готови в задния си джоб.
August 26th, 2007 @ 11:10
Нали?… Добре, че се виждаме само по веднъж на две години половина… Всъщност горното е резултат от микс от случки и моментни настроения - вярно, че една от тях е твоята изненадваща поява в София и нашия разговор, но не е само това. Просто напоследък съм се настроил ретроспективно… а вчера бях излязъл с приятели да поснимаме и… вечерта в трамвая на път за в къщи, стихчетата някак сами се завъртяха в главата ми… Като се прибрах трябваше само да си ги запиша… Дори почти не съм ги редактирал…
Иначе никога нямам готови отговори в задния си джоб - може би само така изглежда. Щеше да е много лесно ако имах. А и нали знаеш - най-трудните отговори са тези, които касаят самия теб.
И не звуча минорно - реалността не е минорна (по принцип) - просто под този ъгъл реших да я погледна снощи.
Обади се пак, когато си наблизо - и след две или след повече години… Ти си приятна муза, дори когато предизвикваш минорни настроения :-)
August 26th, 2007 @ 12:37
Много ми хареса поемата ти и ако ми позволиш, искам да отговоря с няколко мои стиха като се надявам да те разведря малко. :) Поздрави!
August 26th, 2007 @ 13:06
Благодаря, Вера! :-)
August 26th, 2007 @ 19:06
Много силен финал, освен това добре издържан поетически (не знам дали може да се брои за комплимент и самото ми мнение, предвид, че аз рядко коментирам стихове ;)
August 26th, 2007 @ 20:13
леко депресивно, уморено, даже малко тъжно..скептично може би…
Няма ли отпуска за теб човече?:)
August 26th, 2007 @ 20:15
Има :-) След седмица-две майстора си тръгва и започвам аз… да довършвам останалото :-)
August 27th, 2007 @ 0:43
@златката
”леко депресивно, уморено, даже малко тъжно..скептично може би…”
Че какво му е лошото? :-)) Иначе ще излезе че и Л. Коен и Кейв хич ги няма… А скептичното май си му е по природа :-))
@Йовко
Не ми се психологизира по въпроса за деспресивните музи. Красиво е, харесва ми много.
August 27th, 2007 @ 9:24
големи сте подмазвачи всички :р
не е красиво, нито има стъпка, нито има звук, на светлинни години е от правилата за писане на поезия. Просто е толкова достъпно, съвсем по “програмистки” конкретно :)) и истинско и е толкова естествен изказа че няма причина да остане неразбрано и нехаресано :))
Сега вече чистосърдечно си заслужих забрана за коментари :)))
August 27th, 2007 @ 9:48
Напротив, не си… Пука ми за стъпката и за правилата - аз не съм поет - пиша това, което ми идва отвътре - и нямам никакви претенции за гениалност и естетика - това е свободна литература :-P
August 27th, 2007 @ 11:05
ахахахахаха
ей ама и аз не съм поет де :))
August 27th, 2007 @ 12:37
@златката
Подмазвач, ама друг път - с Йовко повече се недоразминавам :-) Но тая му тоналност ми харесва; както стана ясно си падам по депресари като горе споменатите. Йовковото обаче не е депресия…
Ами сама си го казала- хубаво е, защото емоцията е истинска. Като се замислиш само колко известни поети имаме, които влачат формално правилни, но измъчени и изнасилени като чувство рими :-)
Това с конкретността на програмиста също никак не ме притеснява, даже напротив, бонус е. (Йовко, не те редуцираме само до програмист, споко!) Изобщо тия смесени пространства между наука, изкуство и каквото се сетиш се оказват доста интересни.
Това със свободната литература явно и аз не го схващам особено. Но да си играем на литературни критици на чужд гръб/блог - смисъл няма никакъв, както и на мен ми светна в последствие, след като веднъж вече изнервих домакина… Пък и някак си не е редно - накрая би трябвало да дойде стражарят и да ни изхвърли от гората :-)))
August 27th, 2007 @ 14:28
Аз вече бях до магазина за пуканки и съм се настанил удобно пред монитора да зяпам женски бой :-)
August 27th, 2007 @ 14:40
Много ми харесва всичко , което пишеш :) Започнах да чета покрай зодиите ;) Icq? :)
August 27th, 2007 @ 15:18
Аз рядко хвърлям поглед в свободната планета. Но това, което видях преди малко там (публикувано тук), ме накара да ти изпратя едно писмо. Не знам дали пощата ти е все още валидна, затова част от посланието ще го напиша тук. Твоят блог е четено място, затова - един бонус от Роси за читателите:
+++
Сега вярвам повече от всякога в любовта. Истинската любов не се трансформира в уважение, доверие и приятелство, а се умножава с тях.
+++
Останалото е лично и не е за чужди очи.
С поздрав:
Роси
August 27th, 2007 @ 15:33
Благодаря ти! И за останалото… :-)
August 27th, 2007 @ 16:10
@Йовко
Женски бой, а? :-))
Е, благодаря за сарказма! :-)
Надявам се, че ако не друго, поне пуканките ги биваше :-)
Ст
August 27th, 2007 @ 18:59
ooo надявай се :)))
аз се настанявам в големия фотьоил и ще зяпам и ще се хиля :)))
няма да си рискувам хубавата козинка заради интересно изказания душевен отпадък на един леко истирясал ремонтиращ айти спец :)))
Йовко,ти си велик поет :))) Щастлива съм да прочета безценните ти стихове :-Р
ps.спешно се нуждаеш от отпуска :))))
August 27th, 2007 @ 19:50
Ето как силите моментално се прегрупираха… На мен ми остава само да кажа, че това беше предвидено и планирано… и да затворя темата ;-)