Животът 100% offline
Различен е… И на вкус е твърде клиширан. Като недобре притоплено парче вчерашна пица. Еднообразен, монотонен и сив… С малко сос…
Глътка online свежест късно привечер в леглото действа ободряващо. Не пиша, но чета… Така ще е още няколко дни. Опитвам се да открия частици значение и смисъл в баката с боя, нюансите на цвета, текстурите на дървото… А смисълът е някъде отгоре. Върху тях… Смисълът е поне middleware…
Иначе се водя в отпуска… А за SimpleStudio вече се разчу зад граница… Thanks, Lucian!
Popularity: 17% [?]
Етикети: inmore, SimpleStudio
September 12th, 2007 @ 10:40
Тъкмо се чудех как “тече” боядисването ;) Аз самият подобен вид монотонни дейности съм ги възприемал едва ли не като медитативни - не много сложни, но и не чак толкова лесни, че да ти оставят да се отплеснеш в други мисли :)
Иначе мен статичната работа пред компютъра постепенно ме изнервя, тъй като при нея няма физическо движение, а аз съм човек, който ако не се движи става мноооого неспокоен! Поради тази причина си взех колелото на морето. И това се оказа добро решение, макар поради времето да пропадна мечтаното пътуване на север от Варна по крайбрежите до Дуранкулашкото езеро :(
Имаш, междудругото, поздрави от леля Катя! Компанията при нея беше пълна, особено откъм женската половина. Единствените мъже в къщата бяхме аз и Ицо, нейният зет. Когато се съберат толкова дами на едно място, при това със силно мнение и характер, става доста опасно - леле, какви искри хвърчаха понякога, при това за съвсем дребни неща! След аполонския концерт на Васил Найденов например стана разделение на два лагера - фенките и антифенките на певеца :))) Ние с Ицо пък, който е много занимателен събеседник, си имахме спокойни следплажни разговори на бира/цаца/картофки :P Например на темата “проблемът на българското кино”, който според него, доста добре аргументирано, бил това, че нямало разказване завършени истории.
Запознах се и с една банда от четири single каки - две дами от Пловдив, една лондончанка, и гъркинята Фани от Олимпия. Интересна компания, много сочнички, но иначе нищо любовно…
Та във връзка с леля Катя искам да те питам дали знаеш къде в България може да се намери 35мм прожекционна кино машина, нова или на старо, и какви са приблизително цените.
Bonne peinture! ;)
September 12th, 2007 @ 11:31
Животът оффлайн е често толкова интересен, колкото и този онлайн… Понякога, като съм offline, не ми липсва този онлайн — а понякога е обратното:)
(Какво е middleware, btw?…)
September 12th, 2007 @ 11:33
PS Прочетох задграничното постче, много хубаво е писал Lucian!
September 12th, 2007 @ 13:16
Зависи от off-line живота. Боядисването на стени и лепенето на тапети надали е пример за добър offline живот. Освен ако не се напънеш да го мислиш като такъв и през почивките не снимаш някоя инсталация с кофа, кутия с боя и четка. Но има и съвсем пълноценен offline живот и практикуващите много се чудят какво толкова има да прави човек в интернет. Offline е тичането на стадиона, карането на велосипед по селски пътища, разговори със случайно срещнати дядовци с истории от две поколения назад
и може да бъде много интересно.
September 13th, 2007 @ 0:24
Michel, [middleware link]
Владо, около тебе пак гъмжи от жени, а ти си предпочел истинските неща - бира, цаца и картофки ;-)
Нямам бърз отговор за 35mm киномашина - трябва да разпитам. Иначе ми се намира една съвсем новичка ми е, но за останалото в историята 8mm кино. Ей, ако се разровя из старите си ленти все ще има оцелял материал за една любителска киновечер - може и с бира и цаца ;-)
Иначе, ако не ми мине котка път в събота около 8:30-9:00 ще бъда с новия брой на Капитал и чаша кафе на автомивката - ако си в Пловдив може да се видим.
September 13th, 2007 @ 7:21
Истинските неща често са тънкопаричните :)
Предлагам да се чуем фрайдей ивнинг. Този уикенд един колега, който е доста силна ракия, ме навива за велотур до Мелник и Роженския манастир.
А, междудругото търся и еко-инженер, с добри познания за екологичните законови разпоредби в БГ. Белгийски клиент интересуващ се от строежа на вятърни турбини и биодизелни инсталации търси такъв човек за правенето на рискови оценки и за търчане по служби за изваждането на еко-разрешителни.
September 15th, 2007 @ 10:42
@yovko:
Мерси за линка:)
@всички:
Да, оффлайн животът може да включва и готини велопоходи, но ми се е случвало и цял месец да прекарам с четка в ръка и с шпакла, да замазвам стени и тавани, да боядисвам, и беше доста … хм, забавно… до един момент, поне ;-)
September 15th, 2007 @ 17:52
Ако можех, бих сринал всичко материално в този свят, наред с компютрите. Бих оставил само тревата, дърветата, всичко зелено и естествено. И жадувам да бъда сред истинската си среда, без хипнотизиращия компютър, който ме дърпа към себе си и смуче от времето ми. За мен няма онлайн живот, той е твърде изкуствен и недокосващ … трябва ми само природата ми. Тя е всичко, от което имаме нужда, макар разстроените ни биологични часовници и мозъци да казват друго ….
September 17th, 2007 @ 10:44
Смисълът е да намериш нюанса на цвета, който те радва най-много, който те замисля и играе по стените и тавана в зависимост от светлината на деня… А дървото, което поставяме в къщите си, живее 7 години след като е отрязано… Това му е хубавото на живота offline :)
September 17th, 2007 @ 23:31
Макси, ех че кардинално - не мислиш ли ;) Хипнотизират и смучат време тези неща, които са близки до теб и ти им го позволяваш :-)
Анна, цветът на едната от стаите си избрах по неговото име, колкото и да е странно. Оргахим имат интересен каталог с цветове, които наричат Spirit. Там вместо номера цветовете си имат имена - погледът ми се спря на цвят, наречен dreaming blue. И вече знаех, че това ще е цветът на спалнята. :-)
September 18th, 2007 @ 0:09
И цветът е просто божествен… май не ти казах, че точно него си го представях, дори когато ти пращах картинки на цветни стаички :-)
September 18th, 2007 @ 13:35
Животът оглайн е просто задължителен, ето аз всяко лято бягам за по два-три месеца - от големия град, от крайните срокове, от срещите, от ангажиментите и задръстванията, от блогването и от онлайн контактите. Бягам от себе си. И това ми помага. Помага ми да намеря баланса, да се потопя в реалността на други хора, на друг живот. Да намеря равновесието между бързото дигитализиране на човешките отношения и бавното трупане на доверие и симпатия офлайн. Ще продължавам да бягам и занапред, живот и здарве! А сега май е време да се завръщам.
September 18th, 2007 @ 14:22
Аз си избрах едно теменужено лилавеещо плътно лилаво… за всички стаи, дори и за таваните… И вчера се удивих на резултата - на сутрешното слънце изтлежда гълъбово бяло, следобед е млечно розово, а вечер изглежда едно такова… арабско теменужено лилаво. :) Как става това не разбирам, но е факт! Та аз се занимавам със същото в момента и силно се надявам да се преместя обратно към Коледа… Хубави емоции са това :)
September 19th, 2007 @ 0:13
Аз пък си помислих, че ще си боядисаш стаите в цвят Велвиа!!!
Това dreaming blue да не би да е някакво Ай-Би-Ем-ърско блу???
БТВ, Anna rockz ;)
September 19th, 2007 @ 9:14
Я, да не се гаргариш с един от най-читавите филми на всички времена, а-а-а… Long live Velvia!! ;-)
November 16th, 2007 @ 8:45
В главата ми се върти идеята да си боядисам спалнята в теменужено-лилаво и се рових в мрежата за идеи, когато попаднах на вас…
Анна, впечатли ме много с цвета на твоята стая - гълъбово-розово-лилаво. На коя фирма е и кой номер. Много искам да потърся нещо такова. Стаята ми е с югоизточно изложение и се надявам слънцето да си играе по стените по същия начин.
tnx!
September 13th, 2008 @ 8:44
Поздрав с:
Pep’s - Liberta - http://www.youtube.com/watch?v=2CUBrUZ-Qv0
:)