С Nikon D200 към Персийския залив
Напоследък рядко успявам да остана насаме със себе си. А имам нужда от такива моменти. И не толкова за да си подредя снимките, да пренаправя някой сайт или да почета нещо на хартия, а по-скоро да помисля за нещата около мен, да премисля случилото или случващото се, докато правя нещо друго. Не знам защо имам периодичната потребност да се вглеждам в себе си. Нямам представа дали е така и с другите хора, но е важно за мен…
Без такива моменти губя вдъхновение и хъс. А когато периодите между тях продължат повече започвам да чувствам от плът и кръв усещането, че губя ориентирите на пътя към себе си. Обикновено едно-две денонощия са ми достатъчни за restart. Както и да е… и този уикенд нямам шанс дори за един ден само за мен. Но пък багажът е приготвен, блогът е с нова премяна, а аз съм готов да поспя няколко часа преди полета. Доколкото се познавам няма да си легна по-рано…
Но пък ме е обзела кощунствената мисъл да не нося лаптоп със себе си, а за Internet терминал да ползвам iPhone-a…
На остров Тасос миналият уикенд фотобанката ми ме предаде за втори пореден път в критична ситуация, поради което си заслужи наградата да бъде засилена ритуално към някоя по-твърда стена, но след като си извадя хард-диска отвътре. Май занапред ще си понакупя повечко Compact Flash карти - цените вече не са каквито бяха преди 2-3 години - но като не знам дали за два дни наличните 11GB ще ми стигнат… Все пак ще водя моето D200 на “сафари” в пясъците на пустинята.
Когато пишете мнение, имайте наум тези правила. Всички коментари на кирилица се преглеждат преди да бъдат публикувани. Останалите се изтриват автоматично.
ей, радвам се за пътуването ти.
приятни изкарване там и ще чакам снимки, pls.
и весели празници.