С Nikon D200 към Персийския залив

Напоследък рядко успявам да остана насаме със себе си. А имам нужда от такива моменти. И не толкова за да си подредя снимките, да пренаправя някой сайт или да почета нещо на хартия, а по-скоро да помисля за нещата около мен, да премисля случилото или случващото се, докато правя нещо друго. Не знам защо имам периодичната потребност да се вглеждам в себе си. Нямам представа дали е така и с другите хора, но е важно за мен…

Без такива моменти губя вдъхновение и хъс. А когато периодите между тях продължат повече започвам да чувствам от плът и кръв усещането, че губя ориентирите на пътя към себе си. Обикновено едно-две денонощия са ми достатъчни за restart. Както и да е… и този уикенд нямам шанс дори за един ден само за мен. Но пък багажът е приготвен, блогът е с нова премяна, а аз съм готов да поспя няколко часа преди полета. Доколкото се познавам няма да си легна по-рано…

Но пък ме е обзела кощунствената мисъл да не нося лаптоп със себе си, а за Internet терминал да ползвам iPhone-a…

На остров Тасос миналият уикенд фотобанката ми ме предаде за втори пореден път в критична ситуация, поради което си заслужи наградата да бъде засилена ритуално към някоя по-твърда стена, но след като си извадя хард-диска отвътре. Май занапред ще си понакупя повечко Compact Flash карти – цените вече не са каквито бяха преди 2-3 години – но като не знам дали за два дни наличните 11GB ще ми стигнат… Все пак ще водя моето D200 на “сафари” в пясъците на пустинята.