yovko in a nutshell

Одобрени са 5 коментара към този текст

1. lyd пише:
   June 14th, 2008 @ 10:43

   И все пак новото Аз може да е вечното Аз :) Така че може и да е завръщане. А може да няма нужда и от завръщане. Просто да усетиш, че всъщност си там, просто да обърнеш внимание :)
   Няма нужда да се поправя, защото не е загубено. Днес пък е събота и може да имаш време да го установиш :)

2. Краси пише:
   June 14th, 2008 @ 13:40

   Знаеш ли за какво се сещам, когато ми се случват (дори рядко) такива моменти ?! Сещам се за един цитат…”dont give in without a fight”.

   Крачката към новото “аз” е убиване на старото “аз”, което хората познават. Ти си решаваш каква да е твоята крачка, само имай в предвид реакцията на хората към новото “аз”, защото в повечето случаи то е по-несъвършено от старото.

   Поздрави, Краси.

3. Petia пише:
   June 15th, 2008 @ 20:17

   Нямам навик да цитирам стихотворения , като нещо уникално страхотно и прочие. По-скоро се водя от собствената си философия и ги налагам върху нея, като евентуално си тръгвам с по-доброто след това Но понякога когато скъп човек ти даде нещо такова като долното стихотворение, то някак си придобива по особено значение.Хармонията които изгубваме с жсеки ден ми прилича на извор с чиста вода.. които веднаж е пил от извора остава жаден за цял живот. Намирам твоите мисли много близо до моята философия.

   Ако можеш да запазиш равновесието си,
   когато всички губят своето
   и тебе обвиняват за това;
   ако продължаваш да вярваш в себе си,
   когато всички се съмняват в теб,
   и все пак отчиташ тяхното съединение;
   ако можеш да чакаш и да не се умориш от чакане;
   или ако те лъжат - да не си служиш с лъжи;
   или ако те мразят - да не излъчваш омраза,
   все пак да не бъдеш твърде добър,
   нито да се правиш на съвършен мъдрец;
   ако можеш да мечтаеш
   и да не правиш мечтите си свой господар;
   ако можеш да мислиш
   и да не превъщаш мислите си в единствена цел;
   ако можеш да посрещнеш триумфа и падението
   като два еднакви измамника;
   ако можеш да понесеш да чуеш как истината,
   изречена от теб, се изопачава от подлеци
   и се превръща в подпора на глупци;
   или да видиш как се руши онуй,
   цял живот си творил,
   но да не се прекършиш
   и пак да почнеш да твориш,
   дори с похабени инструменти;
   ако межеш да загубиш и да почнеш отначало
   и никога да не продумаш за загубата си;
   ако можеш да насилиш сърцето, нервите и
   мускулите си да ти служат още дълго,
   макар и съвсем отмалели,
   и тъй да издържиш, когато няма вече нищо в теб,
   освен Волята, която ти шепне “дерзай!”;
   ако можеш да разговаряш с тълпите,
   но да запазиш благородство;
   или да се движиш с царе,
   без да губиш допира с обикновеното;
   ако нито враг, нито любящ приятел
   могат да те наранят;
   ако всички хора са ти драги,
   но никой твърде мил;
   ако можеш да запълниш бягащата минута
   с шейсет достойни секунди…
   Твоя ще е Земята
   и всичко което е в нея.
   И което е най-важното -
   ти ще бъдеш ЧОВЕК, сине мой!

   Ръдиард Киплинг

4. redeyes пише:
   June 15th, 2008 @ 22:43

   Споко - животът нае*ава всички. Няма нужда да се сдухва човек, да се раздвоява или разтроява на един куп аз-ове. защо ? в крайна сметка имаме някакво време на тоя свят, не е ли по-добре да се наслаждаваме на това което имаме - на малките моменти, на дребните щастия и дори на проблемите (все пак те са си един вид предизвикателство).

5. invertedquestionmark пише:
   June 17th, 2008 @ 10:10

   Аз го наричам “предаване”. И, тъй като определено не ме устройва, поне засега упорито се противопоставям на това, което не ми харесва. Стрейт едж и това е. :) Само дето това не прави човек по-щастлив, а просто му дава възможност в случай, че нещата се подредят, да бъде добре.

Вашето мнение