Съобщението бе изпратено успешно!

Изпращането бе неуспешно! Моля, опитайте отново!

yovko in a nutshell bio picture

Бях на 9, когато написах първата си програма - простичка компютърна игра на Basic за един стар Apple II с едномегахерцов процесор 6502 и 48Kb RAM. Няколко месеца по-късно имах собствен компютър (реплика на Oric Atmos) с 64Kb RAM, но без флопи, диск и дори монитор. Използвах касетофон за външно устройство и руски черно-бял портативен телевизор Юность за монитор. Оттогава нося очила и увереността, че технологиите са моята съдба.

Направил съм първите си снимки преди това - някъде на 6 - с фотоапаратчето на родителите ми Смена-8, което не надживя моя ентусиазъм - но и до днес фотографията остана дълбоко и неизлечимо втора моя природа и неутолима страст.

Жените открих едва като тийнейджър - и до днес се колебая кое ме пали повече - красотата им, или удоволствието да преразкажеш една нежна женственост в кадри.

Мечтател съм, защото само мечтите стигат точно до там, докъдето ти им разрешиш да стигнат - и няма никакво значение дали можеш или не можеш да си позволиш едно или друго, приятелство, пътуване, докосване или... целувка. Има значение единствено дали можеш да си позволиш да мечтаеш, че го заслужаваш.

Тези неща ме правят свободен.

Октоподът

Едно от първите изречения на новия МВР-министър беше, че в България нямало мафия. Онзи ден Емел Етем обясняваше, че ситуацията в Челопечене не била извънредна. А днес Станишев твърди, че скандалът около европейските пари бил медийна истерия. Президентът този път предпочита да мълчи, вероятно понеже за пореден път се оказва в центъра на скандала.

Едно време като бях пионерче и чавдарче се говореше по същия начин – казваха се едни неща, които всички знаеха, че не са верни и никой не им вярваше. Това още си носи следите и в душичките на съвременния българин. Онези времена уж отминаха, но челният опит от миналото не е забравен. Сега е малко по-трудно преднамерено да говориш глупости, но както виждаме не е невъзможно. Гьонсуратлък политиците ни винаги са имали в излишък.

Добрата страна на членството ни в Европа са именно шамарите, които ще отнесем докато се научим. Лошото е, че щраусовското поведение именно на тези, които трябва да отнесат шамарите, не издава намерения за вразумяване. Октоподът си пази всички пипала, че резнат ли някое не е ясно как точно ще куцукат другите. Лошото е друго, че в този завързан пасианс кой дал, кой взел и кой ще връща разликата обикновено са три различни лирически героя.

Иначе не пречи отново някои български блогове, списвани зад граница, да ни обяснят и този път как не сме я разбирали политиката в България…