|
На едно Лунно момиче
До мене бе притихнала в мълчание,
във тъмното, обвита във косите си.
И в тишината нямаше страдания -
само нежно се докосвахме със мисли.
Нощта виновно някак си се скъса -
усмивки на лицата ни постави.
Дали защото всяка луда страст е къса,
а любовта понякога остава.
Защото ти си хубава. До болка.
И нежна си - до тътен и отмала.
Добра си - толкова безумно толкова,
че ме е страх да знам какво си преживяла.
19 декември 2004
София
|
 |
Popularity: 11% [?]
Етикети: girl, moongirl, poem
December 21st, 2004 @ 10:11
Хмм, чудя се колко ли ще струва това листче след примерно 100 години :) ?
Човек тогава ще може да го дари на някой музей вероятно (но не в България - много вероятно).
Що не вземеш да ми го подариш :) ? От чисто егоистично-финансова гледна точка си питам :) :) ? Току-виж наследниците изкарали някой Юан след 100-тина години?
December 21st, 2004 @ 11:39
Нищо, man - нищо няма да струва… Това листче навярно има стойност само за мен. Хартийките нямат значение, нито музеите… Има значение кой, кого и как е докоснал с емоциите си или думите си, докато още е можел да докосва приживе.
Едно докосване наранява, друго ти дава криле - понякога едно и също докосване прави и двете… Но това не означава, че не трябва да търсим точно докосването - каквото и да ни струва…
December 22nd, 2004 @ 15:11
Някои продължават да докосват и след като вече ги няма. :-)
Така че може и да струва. Хубаво е!
December 22nd, 2004 @ 22:14
Аве не се знае. Току виж утре ти покажа линк в някой базарен сайт озаглавен “Мишката на Йовко Ламбрев, с която работеше по време на ОпънФест 2004″.
;-)
December 23rd, 2004 @ 2:25
Не съм барвал мишка по време на OpenFest 2004 ;)
December 26th, 2004 @ 22:04
Това не пречи да се появи такъв линк. Може и повече даже… :-))