yovko in a nutshell

София, 11:30 ч.
Аз: Пред компютъра си в опит да се преборя с пощата си. Чувам звука от ново съобщение…
Тя: Чаровна, мила и нежна блондинка - най-скъпоценния човек за мен…

- Йовко, току-що прочетох това, което си написал за нас Раците. Много е мило и хубаво! Благодаря ти! Дори малко се разплаках докато четях. Добре, че имах кърпички :-D
- Ами ако трябва да си призная докато описвах някои моменти и на мен ми се навлажниха очите. Но пък от известно време никъде не ходя без кърпички - имам си и в чантата при лаптопа, и в колата… ;-)
- Сега вече знам защо :-)
- :-)
- Докато четях на няколко пъти откривах себе си…
- Да, така е - има те :-) Ти си много специален човек за мен. Знаеш го…
- Благодаря, че толкова много се грижиш за мен! :-)
- Ами без значение кога и при какви обстоятелства се намирам, както и без значение кой съм, къде съм и как се чувствам, в който и да е момент от време, винаги имаш в мое лице човек, който ще те подкрепи и ще ти помогне за каквото и да е. Абсолютно безусловно. Не го забравяй!
- В петък ти казах, че това е двупосочен процес - и ти не го забравяй!
- Добре :-) И аз благодаря :-)

София, 16:30 ч.
Аз: Отново пред компютъра, мечтаейки за приключване на работния ден…
Тя: Фина и чаровна блондинка с много нежна чувствителност - моят най-добър доверен приятел напоследък…

- Не прочетох нищо за лошите ни страни.
- Това, че сте трудни за разбиране и за дъждовните периоди малко ли ти е? А и нали трябва да си личи, че съм пристрастен ;-)
- Малко е. Смятам обаче да изпратя това, което си написал на … да ми се радва още повече, че съм раче. :-) А и още нещо исках да ти кажа… Да знаеш, че винаги когато сме говорили миналата година за определени неща, винаги съм вярвала, че те ще се случат и че има смисъл да ги правиш, а не само защото си имал нужда да чуеш точно това. Аз много вярвам в хората, които правят нещата от цялото си сърце. И отвсякъде личи, че това не е загубена кауза. Да го наречем, че просто съм имала интуиция :-)
- Хм, хм, хм :-) Знам - да речем, че Телците понякога също имаме интуиция, на чия интуиция да се опрем.
- :-)
- Знаеш ли какво си мислех тези дни… Въртях из главата старите си връзки и открих нещо общо. Нещо, което може би е било в същината на проблема, но не съм искал да го видя…
- И какво е то?
- Ами, че повечето момичета са гледали на мен като на нещо за тях… нещо, което да бъде… (гадна е думата)… консумирано. Сякаш любовта ми е съществувала за да бъде потребявана. Не казвам, че не са ми давали любов, просто сякаш са го правили за да подхранват моята.
- А ти как не си го усещал?
- Нито едно от тях не дойде да ми каже, че ме обича безусловно, заради мен, дори и да не я обичам аз… А аз винаги съм обичал така. Винаги съм обичал за да е добре на човека до мен, не толкова заради мен. Или поне моето щастие е било на втори план. И се замислих, че сигурно ще бъда истински щастлив едва, когато се случи така, че мен да обичат заради мен и аз да обичам заради нея. Май не мога да обичам заради себе си… Едно от момичетата ми винаги ме дърпаше в леглото с думите “Искам да ме любиш” и като, че ли никога не каза “Искам да ТЕ любя” или “да СЕ любим”… ей такива неща си спомних… Иначе, май го виждах, но беше по-лесно да не мисля върху него.
- Това, за което говориш е тази любов, която трае за цял живот - аз вярвам в нея, но е безумно трудно да намериш такива истински хора. Обикновено всеки гледа първо той да се чувства добре и това създава проблеми. Ако двама души живеят така, че другия да се чувства добре, те и двамата ще са истински щастливи.
- Именно.
- Обаче, Йовко, аз си имам такова усещане, че човек ако много силно иска това да се случи с него, ще стане, защото е истински.
- Ами аз не вярвам в съдбата ;-) По-скоро вярвам в това, че човек сам създава съдбата си… И затова не се отказвам да правя каквото мисля за важно, каквото и да ми струва. Истината е, че в последните няколко седмици съм адски щастлив. Никога не съм бил по-окрилен от светлината на някого.
- Ами да, де. Нещо такова, важното е че накрая ще се случи, защото много силно вярваш в това.
- Светът дори ми изглежда различен - само заради тази близост, макар и още далечна.
- Знам, личи ти :-)
- Е, ако не трябваше само да се връщам в празната си квартира вечер, но… какво да се прави - не може всичко да е ОК.

София, 19:00ч., едно от кафетата пред Народния театър
Аз: Опитвайки се да открия в момичето пред мен онова същество, което познавах тогава…
Тя: Ослепителна блондинка с опасен чар, двойно по-опасен интелект и парализираща усмивка, която не съм виждал почти цели четири години. Пораснала, по-искрена, още по-уверена в себе си млада жена със самочувствието на успял и доказал се човек. И странно - с онзи реален и трезв поглед към себе си за себепреценка, който преди някак и липсваше…

- Не си се променил изобщо.
- Нима? А ти си все така опияняващо красива, опасно привлекателна и тревожно прелъстителна, на всичко отгоре вече ме стреляш с интелекта си… Добре, че съм влюбен в друга.
- Благодаря ти!… Много се радвам, че ми отговори, между другото!
- Нямам лоши чувства… Ако ме заболя от нещо тогава - то е, че ми спести истината, за която не че не се досетих сам.
- Да го отдадем на възрастта…
- Добре :-)

…След което говорихме за хакерите, за проектите си, за амбициите си, за случките от ежедневието ни напоследък. Да - обсъдихме и политиците, които познаваме и двамата, или тези, с които сме имали сблъсъци. Интересно защо тези, които аз намирам за идиоти на база моите контакти с тях, явно се представят като такива и в ежедневието си пред другите. Разделихме се по тъмно с кратки шеговити бележки по отношение на връзките ни.

P.S. Ден-два по-късно в диалог за ИТ-индустрията, великата конспирация и безсънието Сашо Шопов (който е трудно да се прецени дали е блондин заради буйните му виртуални къдрици и затова е изваден от триптиха) след лирично описание на любовта към новия си матрак възкликна:
- Баси, що не си говорим като хората за жени и цици бе, Йовко, ами сме занищили тия сложни теми?…

Popularity: 7% [?]