Съобщението бе изпратено успешно!

Изпращането бе неуспешно! Моля, опитайте отново!

yovko in a nutshell bio picture

Бях на 9, когато написах първата си програма - простичка компютърна игра на Basic за един стар Apple II с едномегахерцов процесор 6502 и 48Kb RAM. Няколко месеца по-късно имах собствен компютър (реплика на Oric Atmos) с 64Kb RAM, но без флопи, диск и дори монитор. Използвах касетофон за външно устройство и руски черно-бял портативен телевизор Юность за монитор. Оттогава нося очила и увереността, че технологиите са моята съдба.

Направил съм първите си снимки преди това - някъде на 6 - с фотоапаратчето на родителите ми Смена-8, което не надживя моя ентусиазъм - но и до днес фотографията остана дълбоко и неизлечимо втора моя природа и неутолима страст.

Жените открих едва като тийнейджър - и до днес се колебая кое ме пали повече - красотата им, или удоволствието да преразкажеш една нежна женственост в кадри.

Мечтател съм, защото само мечтите стигат точно до там, докъдето ти им разрешиш да стигнат - и няма никакво значение дали можеш или не можеш да си позволиш едно или друго, приятелство, пътуване, докосване или... целувка. Има значение единствено дали можеш да си позволиш да мечтаеш, че го заслужаваш.

Тези неща ме правят свободен.

Лятото, което не започна

Нощта е астматично опустяла
и само времето
се гъне
прозаично
в безплоден задух,
с темпо вяло –
безпаметно
във своята статичност.

И ту се виждам,
ту се губя
в призрачност –
като в двоична алгебра -
досадно точно.
Сред купесто-тревожна
облачност
и лятото,
което не започна…

Облечен в сивосив човекобран,
почти трагично е,
а ти е смешно.
“Дойдох и си отивам
неразбран,
един загря и то погрешно”.

28.08.2005
Пловдив

от yovko

7 мнения

link

Евгени - Много ми харесва това. Не знам дали почти не пишеш напоследък или просто не публикуваш, но чак се изненадах като го видях - което всъщност е добре.Aug 29th, 2005 - 13:47

Григор - Много добро. Както каза Евгени - изненадващо. (Без шега или закачка.)Aug 29th, 2005 - 21:36

yovko - Благодаря! Иначе и двете неща са верни по малко... и почти не пиша, и почти не публикувам...Aug 30th, 2005 - 8:15

Ралица Армянова - Здравей! Наистина изключително! Познавам те задочно от това,което е говорил брат ми за теб и за да не гадаеш кой е брат ми ще ти кажа Лъчо... странно е, че ти пиша... преди време и то не малко четейки неща които си писал плаках с глас. Чуствал ли си някога тежест от неизказан товар, имал ли си усещането, че всичко покрай теб се руши без да си започнал да го градиш? След като брат ми замина се чуствам самотна и макар реално да не съм сама се чуствам ужасно празна и ужасно сама... Нямам сили да му го кажа (не че той не го знае), но и моментът не е подходящ... достатъчно му е трудно... Днес времето във Велико Търново е приятно топло, а мен е самотно и студено... заседнало е нещо в мен и не мога да го изкажа и сякаш в очите ми се чете, но никой не си дава труд да прочете, а и защо им е на хората, пък макар и да им казваш дори и без думи прочети, виж, боли, ... дори и близките ти са забравили да четат ........ пожелавам ти слънчеви дни ! И човек който умее да чете в очите ти! Поздрави Ралица :)Sep 1st, 2008 - 11:42

yovko - Зная прекрасно за какво говориш, но точно в момента ми е трудно да кажа нещо повече...Sep 3rd, 2008 - 15:02

Йовко Ламбрев - Лятото, което не започна « Open your heart, I’m coming home - [...] 28.08.2005 Пловдив [...]Jun 24th, 2008 - 13:14

Нощно « In An’s room - [...] август 2008 от An В отговор на нещо, което твърде ми хареса. Не за сравнение, не за [...]Aug 1st, 2008 - 21:15

Вашият email адрес не се публикува или споделя. Моля, имайте наум тези правила. Това е личен блог, а не публичен форум. Задължителните полета са отбелязани. *

*

*