Night Songs Live
Tue, Dec 13, 2005
На всяка цена държах да гледам премиерата на NightSongs вчера - не защото и тримата актьори вече чувствам като приятели, не защото много исках тази пиеса да се случи и екипа да намери финансиране - да и заради такива неща, но… Покрай “Камината”, която гледах много пъти, ощe от предпремиерата и, когато се запознах и с Тони… Всъщност странно - точно преди около година - някъде по това време. Бяхме си писали преди това само… електронно… А вече имам чувството, че го познавам от столетия…
Та гледайки проходилката на “Камината”, после развитието и, се забавлявах с порастването на пиесата. Подобно на някой човек, тя порасна пред очите ми…
Исках да видя проходилката на NightSongs, защото при всички случаи отново ще гледам пиесата по-късно. Исках да бъда зрител, който да усети пиесата from scratch, дори забравяйки детайлите, които неволно знаех предварително.
Получи се. Хамбарът беше препълнен с хора, които сякаш наистина бяха вътре в пиесата. Не знам колко от публиката се вгледа в себе си, но аз имах усета, че публиката наистина бе част от пиесата - като безмълвен и неподвижен четвърти актьор. И тримата бяха наистина добри, а Весела просто прави адски силна роля… Толкова за пиесата - невъзможно е да бъде разказана, въпреки съвсем изчистеното действие…
Останалото е усещане… Лично… Интимно… Съкровено…
Popularity: 12% [?]
December 14th, 2005 @ 10:50
Нещо чува ли се за постановка след 19.12. :( ?
December 14th, 2005 @ 12:47
Да - на 21-ви ще е последната възможност през декември. След това през януари ще има други дати, но мисля, че още не са уточнени…
December 14th, 2005 @ 18:08
Невероятно е чувството времето да спре, пространството да се свие (от студа) и да останем само аз и животът (под формата на изкуство). Пристрастен съм към това и го търся поне веднъж седмично. Напоследък го намерих в един филм на Михаел Ханеке (и като се замисля поне в още десет от евро филм феста), в концерта на Паганини и този с ренесансовите италиански инструменти, две пиеси и няколко етно джаз албума (Теодоси Спасов, Ялдъз Ибрахимова и др.), които свих от приятел. Поразлоквих се и на Булгара в Три Уши и още няколко Live изпълнения, най-хубавото от които си направихме с брат ми и една китара. Няма как да не вметна и възторга си от литературните находки напоследък, най-вече Хазарски Речник на Павич, новите издания на Даниил Хармс и Метеорите на Мишел Турние.
Благодаря, че ми припони усещането. Май веднъж седмично съвсем не ми е достатъчно.