Избрах си MTel, разбира се - това е традиционният ми избор за мобилен оператор от 1999-та насам. Още използвам номера, с който се сдобих тогава. Бях изкушен да прегледам офертите и на Globul и Vivatel, но както обикновено не намерих достатъчно аргументи да сменям отбора.

Предпочетох USB-версията като по-универсален интерфейс - и прецених, че Huawei Е220, което всъщност се крие под rebrand-натото устройство на Vodafone и MTel - е балансираният избор. При положение, че ме мерят на трафик и идеята да се прежаля отново да плащам за такова нещо е да имам интернет навсякъде, то покупката на по-бързо и по-скъпо устройство се обезсмисля напълно.

Дзвъчката е малка, лека и симпатична и захранването и през един USB 2.0 порт е достатъчно. Работи напълно безгрижно с Linux, Mac OS X и Windows. Освен, че е USB-модем, вътре има и малко flash-памет, която се прави на виртуален CD-ROM и където е записано приложението на Vodafone за работа под Windows.

Поддръжката за Linux си е в ядрото - поне за новите ядра - за предишните има разни хакове из мрежата. Нищо друго не е нужно освен някакъв PPP dialer, но за да се ползват разните допълнителни функции като пращане на SMS примерно или управлението на указателя, има графично Vodafone front-end приложение под GPL.

Подмяната на фърмуера може да се направи само под XP, но firmware upgrade е задължителен само ако нещото ще се ползва с Vista. Иначе под Mac OS X и Windows модемчето просто си работи. Като за целта трябва да се инсталира софуер за управление - такъв има на сайта на Mtel, на сайта на Vodafone и на сайта на Huawei. Софтуерът за Windows даже се побира в паметта на устройството и когато то се закачи към компютър с Windows, на който не е бил инсталиран преди се стартира автоматична инсталация, което е хитро и удобно - понеже не е нужно човек да носи нищо повече със себе си освен самия модем - така той би тръгнал безгрижно на всеки компютър - за Linux и Mac OS X всичко си се поддържа от операционната система (предполагайки, че потребителя знае как да си конфигурира модемна връзка), а софтуерът за Windows си е записан в устройството. Всъщност народонаселението, ползващо Mac OS X е малко прецакано, понеже няма как да ползва SMS функционалността и указателя, но едва ли човек си купува 3G-модем и data план за да праща SMS-и…

За момента не съм се движил твърде много из страната, за тази седмица бях само в София и Варна и за човек с моите нужди (да си свърша работата) е напълно ОК. В 3G-покритието и на двата града не беше трудно да намеря “дупки”, но устройството само се пробва да работи на най-висока скорост и ги сменя автоматично надолу докато намери такава, на която може да осъществи връзка, като с различен цвят обозначава в каква генерация мрежа работи - син за 3G и зелен за 2G. Поне в покритието на MTel има от всички разновидности, които модемът поддържа - GPRS, EDGE, UMTS и HSDPA - една от причините да заложа на тях и за 3G-интернет.

Досега гледах с подозрение марката Huawei, но този мъник определно спечели уважението ми с дизайн, лека употреба, идеи, измисленост и многоплатформена поддръжка. Надявам се само, когато след една година изтече текущият ми договор, да мога да подпиша такъв на flat тарифа.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Много ми е любопитно какво мислиш за критиките към Apple, че те само вземат от отворения свят (свободен като в BSD) без да връщат нищо обратно. Аз мисля, че са основателни, и като имам пред вид специфичния хардуер, относително високите цени, склонността към vendor lock-in и напоследък опитите да контролират дори съдържанието (откровен DRM в някои техни продукти), не бих си купил нещо тяхно. Те са по-зле и от Microsoft в това отношение. Напомнят ми на тях и по предимството на шаренията пред съдържанието, макар че в случая с Apple, под капака стои нещо много по-добро.

Ябълките са сладък продукт, гладък отвън и месест отвътре, с unix-ки семки, но на тези пектинът им е вреден за храносмилането. Та, емоционалната ти привързаност към Apple наистина ли е по-голяма от вярата ти в правото на всеки да бърника софтуера до bit, да подменя хардуера както намери за по-евтино и да си ползва съдържание на воля?

Ами мисля, че критиките са основателни в голяма степен. Честно казано даже извън сферата на open source-а са повече. Много би ми се искало, а със сигурност и на много други хора, цялостното поведение на Apple в няколко посоки да бъде коренно различно, но уви нещата не стоят така.

Apple по дух не е open source компания. Точка. Това е истината. Да - има заигравки в това отношение, има и прилично участие в някои проекти, но с това нещата приключват. Вярно е, че човек може да получи кода на Darwin или Xcode, но обратното връщане на някакъв код, поправящ някакъв bug или пък да добави нещо друго ще трябва да мине през тежката процедура на фирмата, ако е късметлия да спечели вниманието. Резултатът е, че общност така се заформя по-трудно. Тук обаче следва въпроса дали Apple наистина иска такава общност? Mac OS X не е нито Linux, нито FreeBSD и моделът на Apple очевидно е друг. Darwin е open source, но Mac OS X е комерсиален Unix. В същия момент нека не пропускаме добавките на Apple към ключови проекти за всички като gcc и CUPS. В момента реално CUPS е собственост на Apple, но не престанал да бъде GNU GPL. Да - някой ще каже, че те участват там, където им е стратегически важно, така е. И какво - всеки се занимава с това, което му е интересно или важно - дори open-source разработчиците. Не виждам Apple да е прегазила някой лиценз или правила. Много хора ревнаха и срещу Red Hat, когато те решиха да правят само enterprise дистрибуция и да не я разпространяват бинарно без заплащане, но е факт, че open source лицензите не го забраняват. Darwin, CUPS, добавките към gcc не са нищо. Да, Apple може да връща повече на общността, но реално не е задължена да го прави - това е морален въпрос на жест и добра воля.

Много open source потребители също не връщат нищо на общността. Познавам хора, които използват open source, защото е далавера. Не са дарили 5 лева на никой проект, не са си купили t-shirt-ка даже. И могат да не го направят никога. Това е въпрос на жест, усет и благородство. Те, както и Apple нямат тази доза благородство. Това не ги прави по-важни или по-маловажни части на обществото. Нито по-лоши или по-малко смислени хора. Просто в тази посока толкова могат.

Не съм съгласен обаче за специфичния хардуер - първо не виждам какво му е специфичното - всеки хардуер е специфичен сам по себе си. Особено пък Mac-машините днес не са много по-различни от кое да е PC. А и дори да са специфични къде точно е проблема? Да вземем да спрем IBM да продава mainframe-и щото им е специфичен хардуера ли?

Или проблема е там, че Mac OS X не върви на друга платформа? А кой комерсиален Unix върви на друга платформа - и какъв е смисъла? AIX e направен за IBM, HP-UX за HP, Sun размислиха за Solaris не за друго, а защото видяха дебелия… Концепцията на Apple за обвързане на хардуера със софтуера е повече от успешна и стратегически правилна. Може да не изглежда гот през open source поглед и мислене, но иначе си е в десятката и е ключова за успеха им днес. Крайния брой варианти на хардуер значи, че всяка машина си има своята версия и като хардуер (не само като софтуер) и има известен брой модификации, което значи улеснена поддръжка понеже версията на софтуера X с версията на хардуера Y има такъв и такъв проблем, който се решава ето така.

За измъкването на Apple от голямата им криза беше ключово именно това, което виждаме днес - две серии лаптопи - потребителска и профи. Окей отскоро има и трети вид - въздушния - нека го наречем lifestyle серия, макар да е само един засега. Две серии десктопи - iMac и Pro. Толкова. Семпло и ясно. Apple се докара до дъното преди време именно с кошмарното си портфолио, пълно с какви ли не глупости. Майкъл Дел тогава се бил изказал, че най-умното което би направил ако е в Apple е да я закрие. Сега му предстои всеки следващ ден да се страхува от Apple.

Когато се поставя въпроса за Mac OS X върху други PC-та би следвало да се отчита факта, че дълги години Apple е възпитавала различен тип потребители, които не искат и да си помислят за драйверната лудница на PC-света. Те са свикнали, че всичко около тях просто работи. В голяма част са избрали Apple, именно защото не искат да са компютърджии, а само потребители. Mac OS X върху други компютри би означавало поддръжка за необозрим брой хардуерни модификации и друг вид бизнес - продаване на операционна система. Аз твърдя, че Apple де факто не е в бизнеса с операционни системи - Mac OS със или без хикса отзад винаги е била системния приложен софтуер за оживяване на продуктите и. Apple от известно време дори не се казва вече Apple Computer, защото реши дори, че бизнеса с компютри е вече минало и изхвърли втората думичка.

Всъщност който иска може да си слоби хакинтош и да си търкаля Mac OS X - не е официално, не е по правилата, няма поддръжка, но не съм чул някой да е пострадал от това. Нито Apple да пречат - а могат да го направят лесно и елементарно. Може би, защото обикновено експеримента приключва с идеята - абе аз що се ебавам, а не си купя истински Mac…

И тук идваме до темата за високите цени, за която вече съм писал. В момента блогвам това от най-малкия модел MacBook (последната най-актуална модификация), който струва 2000 лв с фактурата и ДДС-то. Този смешко е повече от два пъти по-производителен от другия ми лаптоп, който струва почти 4000 лв. Мисля, че това е достатъчно по темата за високите цени.

За vendor lock-in - това го прави всеки vendor - ще се лъжем ако си твърдим обратното. Това го прави и Google даже. Някой обаче кара ли насила хората да си купуват Mac? Някой кара ли ги да поверяват целия си живот и личен свят на Google? Днес един приятел по повод Google каза - аз просто съм им се предал… те ме притежават… Честно казано - мен повече ме е страх от Google отколкото от някакъв хардуерен vendor, който ми предлага много добре подбран хардуер на добра цена и на който вървят още купчина операционни системи.

Между другото и моята поща е в Google, нищо че си имам собствени машини, хостинг и т.н. Причината е, че по-добра anti-spam технология в действие не съм виждал. Откакто използвам Google просто се родих… И си поех риска да ме притежават… за да притежавам повече време за себе си.

Дали ще си купи нещо тяхно или не заради някакъв морален или емоционален бойкот е право на всеки. Аз не виждам нищо лошо в това да имаш читав хардуер под пръстите си. И между другото Linux работи прекрасно върху него. Имам предвид native. Даже за Windows разправят същото, но не съм пробвал лично.

Та най-накрая да отговоря на Големият въпрос, заключен в последния абзац по-горе, който толкова много хора ми задават под една или друга форма - аз Linux, open source и creative commons фенът - как така толкова си падам по това подозрително и доста затворено нещо.

Отговорът е в гледните точки - аз съм фен, мечтател, някакъв IT експерт, фотограф от време на време и сигурно още хиляди други неща. Нека вземем фотографията - моите снимки в Интернет са свободни до една. Даже не участвам във форуми, защото не съм съгласен с правилата третиращи авторските права там. Което обаче не означава, че харесвам всичките си снимки. Нито пък това че са свободни ги прави по-хубави. В същия момент харесвам снимки на хора, които са толкова затворени и консервативни откъм споделяне на творчеството им, че не може да бъде повече. Не споделям мисленето им, но се възхищавам на креативността и творбите им. Това, че техните неща не са open source не ги прави по-слаби и по-лоши като творби.

Нека оставим фотографията и надникнем в бизнеса - аз съм професионалист - никога не съм споделял колко тъпо съм се чувствал, когато на всякакви публични форуми различни FOSS ентусиасти, обзети от емоцията да докажат, че софтуерът с отворен код е всесилен и непобедим са говорели какво ли не… Неща, които всъщност са твърде условни и според обстоятелствата. Никога не съм споделял как клиенти на доста изявени в open source средите у нас хора след това не са давали дума да им се обели за open source заради хипер-мега-ултра непрофесионалното отношение - минал някой фен - пуснал нещо през пръсти и си отишъл с мисълта, че е боцнал още една чертичка в тефтера на покръстените в правата вяра, а всъщност е направил мечешка услуга и на клиента си и на идеята по принцип, понеже не е бил достатъчно честен да му признае някоя дреболия, или да осмисли, че няма универсални решения и 100% open не бива непременно да е самоцел.

Имал съм клиенти, на които съм казвал, че open source не е за тях, нищо че на пръв поглед имат възможност за миграция. На други пък нямаше да бъде по-евтино, както ги бяха прилъгали. Имам и клиенти дето на пръв поглед са толкова затворени откъм технологии и приложения, че трябва да си луд да се пробваш дори да ги местиш на open source - но съм ги местил - и сега с топ не можеш да ги върнеш обратно, но ситуацията и предпоставките са били в десятката…

Бизнесът не е емоция, нито да отидеш и да заблъскаш с чука и теслата. Бизнеса е подход, преценка, анализ, изводи, алтернативи, претегляне на варианти, доверие - много неща… Твърде елементарна е в този контекст фенщината - open source на всяка цена - винаги е по-добре. Винаги… ама другия път…

Хайде пак към фотографията - не може да се работи фотография с open source например - имам предвид от определено ниво нататък, а не любителски снимки. Не става и може да не става и никога - религиозен проблем - парадоксално е, но единственото възможно цветно пространство, което свободния софтуер може да ползва е това на Microsoft и HP - т.нар. sRGB - сигурно са забравили да го патентоват и закатинарчат едно време ;-) Всички други са vendor-зависими, суровите формати да не говорим, OpenRAW е за погребване. Поддръжката на многобитов цвят е горе-долу… Харесва ми или не - такива са фактите. В този контекст да препоръчам Linux за фотография (за FreeBSD да не говорим) на професионален фотограф е просто несериозно. Да - може да се работи фотография с Linux - аз мога, доста хора могат, но е компромис - дори и аз не искам да го правя - Linux и FreeBSD са силни в други неща - ще ги използвам там, където са добри без цената на компромиси.

Та това е моят отговор - когато съм професионалист не мога да си позволя фенщина - ще препоръчам и Microsoft щом това е най-правилното. Или комбинацията която трябва да бъде сглобена. Когато съм мечтател ми се иска всичкия софтуер да е open source, да няма авторски права, юристите, полицията и крадците да не съществуват и всички хора да се харесват и обичат, но не мога да съм мечтател непрекъснато… Когато съм фотограф искам най-лесно и бързо да стигна до този вид на снимката ми, който имам в представите си и да ми остане повече време за още снимане или за нещо друго…

Аз нямам вътрешен конфликт да харесвам различни неща. Вярата ми в правото на всеки да бърника софтуера си е голяма. Емоционалната ми привързаност към Apple всъщност не съществува - харесвам нещата им - не компанията. Според мен третирането на софуера с отворен код като свещена крава е дълбоко погрешно и дори отблъскващо. Пречупването на всяка мисъл a priori през анализа - отворено-затворено - и съответно - добро-лошо… е въпрос на религия, а при мен винаги водещо е рационалното. А най-важното е хората да нямат пречки пред избора си, да нямат пречки да подбират инструментите си за да творят - това е свободата - изборът… дори този да избереш да те притежава Google… Защото и софтуерът и хардуерът са само инструменти за създаване на други инструменти, полезни неща или такива каквито доставят удоволствие…

Не харесвам Джобс - за мен той е повече гъз, отколкото идол - ако се върна към тезите си от вчера, но с голям кеф гледам презентациите му - дори само заради онзи негов кретенски поглед с блясъка в очите, когато вади поредния фокус от шапката си, доволен от създаденото. Същия като на Столмън като се разгорещи да приказва, даже го мярнах и в очите на Лари Лесиг на една вечеря, въпреки умората му от три лекции през деня и сдържаният му темперамент и характер. Блясъка на креативността, на Създателя… и тогава не е нужно да ги харесваш… ама никак…

И накрая нещо твърде лично. Аз съм обикновен хетеросексуален мъж, но преди известно време имах връзка с бисексуално момиче. Не бях във възторг от факта, че тя си пада и по жени, но всъщност я обичах истински и не по-малко или различно отколкото момичетата от другите ми “нормални” връзки. И когато се чудех дали да започна тази връзка предвид горните обстоятелства бързо стоплих, че нейната двойнственост всъщност не бива да възприемам като изневяра. И ни най-малко не съжалявам, че тази връзка е част от миналото ми.

Това е което имам да казвам - като open source фен, професионалист и каквото още съм. Харесвам свободността на Linux (и на *BSD, но се случи Linux да е по-голямата ми страст), харесвам и Unix, нищо, че в голяма степен не е свободен, харесвам и Mac OS X - вероятно най-добре направения Unix-десктоп - даже desktop въобще… Всъщност харесвам Linux защото е свободен, но и защото е Unix-like. Един свободен Windows не би ме развълнувал по никакъв начин. Падам си по добре работещ хардуер, но в къщи трудно влиза mainframe, имам оригинална бутилка с Free Beer пред очите ми (мерси Тони!), която стои на секцията в хола ми, но пия най-често closed-source Tuborg или Шуменско (нищо, че съм от Пловдив), от три дни ходя на работа с бял лаптоп, нищо че в офиса всички други са черни и… дори някога бях влюбен в бисексуално момиче…

И за мен проблеми с всичко това - и каквото и да е останалото - няма. Ако някой го мъчи някаква драма - вече специалисти има всякакви - и психиатри също… Но съм съгласен, че пектинът е шибано нещо - хем причинява запек, хем ти оправя перисталтиката на червата - иди го разбери за к’во се бори…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Следващият път, когато взимате от YouTube код за да пуснете клипче във ваш сайт вместо това, което най-вероятно ще изглежда подобно на тази боза:

<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/E6dVfYGTyFw&hl=en&fs=1"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/E6dVfYGTyFw&hl=en&fs=1" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>

и което не е валиден XHTML, използвайте това, което е равносилно на горното, но отговаря на правилата:

<object type="application/x-shockwave-flash" data="http://www.youtube.com/v/E6dVfYGTyFw&amp;hl=en&amp;fs=1" style="width:425px; height:344px;"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/E6dVfYGTyFw&amp;hl=en&amp;fs=1" /></object>

Да не говорим, че на всичко отгоре е далеч по-кратко и елегантно…

Разбира се, ако останалият код на страницата ви не е валиден, упражнението няма особен смисъл.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Има и чисто прагматични причини. Струва ми се, че тази операционна система (ОС) не е позната добре дори на масовите и потребители. Това е интересен парадокс - дали заради факта, че основната идея зад нея е тя да бъде наистина лесна за употреба, дали защото тя просто работи добре и на човек не се налага често да гледа “под капака”, но болшинството потребители на Mac OS X често не слизат по-надълбоко от ежедневната рутинна употреба. В това няма лошо, разбира се. Работата на една операционна система е просто да работи така, че да предизвиква възможно най-малко внимание към себе си. Макар, че пословичния “сексапил” на Mac OS X със сигурност би могъл да бъде наречен всякак, но не и незабележим. Повечето книги посветени на ябълковата ОС също не стигат по далече от обяснения с картинки, а под привлекателната външност на Mac OS X тупти един наистина мощен двигател, с интересни характеристики, които заслужават внимание. И не на последно място - има твърде малко информация на български език за тази система. Със сигурност в пъти по-малко, отколкото за Linux дори.

Няма да стигаме до програмен код, но макар обикновено да се старая да пиша популярно, на моменти може да задълбавам в терминология по-трудносмилаема за класическия потребител. Не знам колко на брой ще бъдат тези публикации, нито кога точно ще се появяват - това ще разберем заедно ;-)

Често за Apple, Джобс и Mac се говори с клишета, а клишетата са възможно най-неподходящи за толкова противоречиви субекти и личности от технологичната история на човечеството. Apple е обичана и мразена, заклеймявана и подигравана. И за всяко нещо има защо. Култът около Стив Джобс също има своите причини, макар и за него мненията да варират от гъз до идол. И пак всичките да са верни.

Всъщност не е нужно да харесвате Apple за да забележите креативността и особения дух зад тази компания. Вниманието, с което са сътворени продуктите и, включително в най-дребните детайли, впечатлява с мисълта, мерака и емоцията вложени в тях. Със сигурност идолизирането на Джобс на моменти е смешно, но също така е факт и че именно този човек е дълбоко в сърцевината на компанията си, което е рядко срещано днес от CEO от неговия ранг. Другата истина е, че това което сега наричаме Mac OS X в голяма степен съществува и заради него, инатът му, комбинативността и неговият нюх, даже и когато не беше част от Apple, или дори май най-вече тогава.

Mac OS X всъщност е един уникален микс. Mежду другото правилното произнасяне е мак ос тен или мак оес тен - макар заигравката с буквата Хикс и Unix да не е непреднамерена - хиксът тук означава десет, т.е. на английски ten. Макар и да може да се каже, че това е отрочето на брака между Apple и NeXT, истината всъщност е много по-дълбока заради директното и косвените влияния на твърде много компоненти вътре и наоколо, софтуерът с отворен код, корените на Unix и какво ли не.

За да оцени човек многоцветността на този микс трябва поне малко да познава корените и историята около забъркването на закваската за Mac OS X и затова започваме накратко с тях.

Забавен факт е, че Apple е основана точно на 1 април 1976 година, но ще прескочим ранната история на компанията, подробности за нея има навсякъде, за да се фокусираме някъде в края на 80-те и началото на 90-те. Macintosh е вече факт отдавна, Джобс е отстранен от борда на директорите на Apple и напуска компанията за да направи NeXT, а Microsoft точно е сътворила Windows 3.x.

Малко преди това историята разказва как на един епълски брейнсторминг за обмяна на идеи за бъдещето хората започнали да записват хрумванията си на три цветни карти. Едната била синя и там отбелязвали какво трябва да представлява следващата операционна система. Това, което са написали там светът видя реализирано като System 7. На втората карта, която била розова записвали по-смелите концепции - в резултат по-късно IBM и Apple създават обща компания, наречена Taligent с идея да генерира обектно-ориентирана среда (всъщност първия замисъл е бил за операционна система). Реализацията е била наречена CommonPoint и по-късно бива втъкана в повечето съвременни OS, които познаваме и до днес - AIX, HP-UX, OS/2, дори Windows 95 и NT. Едно сечение от функционалност на по-ниско ниво на CommonPoint било наречено TalOS (Taligent Object Services) и по-късно ще се завихри около версия 3.0 на ядрото Mach, което е друг крайъгълен камък в историята. През 1995 IBM изкупува цялата Taligent и розовите мечти на инженерите на Apple се материализират само в отблясъците, които по-късно ще намесят Mach-ядрото в играта.

На третата карта, която била червена и която както някой се изказал там била “по-розова и от най-розовото” записвали най-авангардните мечти. За жалост след две авантюри на Apple - едната с Novell за портване на Mac OS (това още не е Mac OS X !!) върху Intel x86, наречен Star Trek и проектът Raptor, който го наследява - компанията решава, че харчи пари за глупости и… спира да го прави.

Междувременно Apple създава през 1988 своята първа POSIX-съвместима UNIX операционна система за Motorola 68k процесори. A/UX е базирана на микс от 4.2BSD и System V R2. Та Mac OS X не е първото упражнение на компанията в тази посока. По-късно даже ще се появи и AIX за Apple Network Server, но това няма отношение към темата за Mac OS X.

Така или иначе към този момент на хоризонта няма яснота какво се случва и каква ще е бъдещата Mac операционна система. Apple лъкатуши между договорки с Microsoft за създаване на Apple-ска OS, базирана на Windows NT и почти купува Be, заради BeOS - пъргава малка многозадачна ОС, която дори работи върху многопроцесорни системи и особено интересно за Apple тогава - върху PowerPC. На практика BeOS е създадена първоначално върху PowerPC, а после бе портната върху Intel x86, а не както тук-там из мрежата се твърди обратното. Основателят на Be всъщност е бивш ключов служител на Apple и това обяснява релациите с PowerPC платформата и наличието на продукт, който би интересувал Apple достатъчно за да купи компанията му. Проблемът обаче се оказва човешката алчност. В отговор на сумата предлагана от Apple за Be ответният отговор е за десетократно по-голяма очаквана цена. След кошмарен пазарлък с по три итерации от всяка от двете страни на последния ход Apple се отказва и насочва вниманието си другаде, към една друга компания, която ще донесе златната кокошка, а Be залиня и накрая Palm я погълна за жълти стотинки.

Другата компания, която привлича вниманието на Apple също е създадена от бивш неин служител. И неговото име е много добре познато на публиката - самият Стив Джобс. Сделката за NeXT е за два пъти по-голяма сума от най-високата оферта на Apple за Be, което дава повод за шегата, че Apple избира План А, пред План Be ;-)

И има защо, което ще видим в следващата публикация по темата.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Във Fusion се чувстват прекрасно всякакви Linux системи - аз ползвам RHEL5 и CentOS 5, които работят прекрасно. Fedora не се поддържа официално, но няма грижи с нея, освен необходимостта от преконфигурация на X за работа на цял екран, която без това не е постижима. Solaris и FreeBSD също не са никакъв проблем, единствено досега не съм пробвал Windows, но понеже все пак Fusion за това бе създаден, предполагам, че там драми няма (освен самият Windows сам по себе си).

Вече около месец - Fusion ми се струва най-удобното ми поле за софтуерни експерименти, включително за по-комплексни интеграции върху няколко системи. Единичният лиценз е само $80, включващ и бъдещата 2.0 версия без доплащане.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Съответно и тази категория занапред ще е многофокусна, с акценти най-вече върху тези неща. Статистиката дотук показва, че това е втората най-населена с публикации категория в този блог.

Въпреки, че отдавна изоставих писането на суров код, темата софтуер продължава да бъде адски интересна за мен. Дори и в момента, когато заемам позиция, която е силно хардуерно ориентирана, често самоволно се заравям в софтуерна проблематика и с удоволствие се занимавам с това. За щастие и никой не ми пречи да го правя.

Това, за което ще пиша тук занапред често ще има силна релация към софтуерни теми - интересува ме инфраструктурния и приложния софтуер за специализирани бизнес приложения, интеграцията на софтуерни компоненти, софтуерът с отворен код, хибридните системи. Пейо, оценяваш ли пропускането на думичката enterprise? ;-)

На някои хора вече им направи впечатление, че все по-рядко говоря за свободен софтуер, очаквайки именно от мен да продължавам да вея знамената му. Има частична истина. Вярно е, че се оказах сред знаменосците, които проправяхме пътя на свободния софтуер в България. Но за мен това никога не е била преследвана цел. Идея много близка до сърцето ми заслужаваше подкрепа и вложена енергия и аз ги вложих. Не съм изоставил това. Истината обаче е, че аз винаги съм бил войн на концепцията за софтуер с отворен код. Има малки различия между двете, за които съм писал и загатвал не веднъж. В онези първи години, зараждащата се общност около тази тема за софтуерната свобода (реверанс към Zak Greant, който избра да ползва тази фраза на първия OpenFest през 2003-та), не се вживяваше в различията (известна част от хората даже стоплиха за тях едва когато започнаха да прехвърчат първите искри доуточняващи един или друг детайл). Консенсусът беше лесно постижим под наслова “Всички обичат Linux” (и с мержелеещ поглед) “и FreeBSD” ;-) Всяко начало е романтично и розово…

Бидейки няколко пъти в една или друга роля натоварена с лидерски ангажименти в тази общност аз се стараех да балансирам двете течения, да акцентираме винаги върху сечението на общите положителни страни на “отвореността” и “свободата” ако приемем, че това бяха два различни погледа върху едно и също нещо. И смея да твърдя, че дълго време това се получаваше. С набирането на скорост и зрялост обаче това движение беше нормално да се профилира и това се случи. Проблем бе за мен обаче волята за категорична дистанция между свободния софтуер и несвободния, между морално-центрираната концепция за free software и бизнес-прагматиката на open source-а. Появата на Stallman също някак втвърди нещата - понякога си мисля, че това беше възможно най-негативното влияние върху тази общност. И преди съм го казвал, че ми е болно, че в момента на практика няма FOSS общност в България или тя е по-аморфна от всякога. Хубавото е, че FOSS островчетата са повече, хората ангажирани в различни FOSS проекти по света са все повече, така че това всъщност не е лошо. А може би така е даже по-добре. Реално хакерската душа е с поне една идея по-свободолюбива за да има смисъл от единна общност.

Въпреки, че дълбоко уважавам концепцията за свободен софтуер и проекта GNU, моята душа е open source. Аз съм реалист и предпочитам прагматичния поглед над нещата. Истината е, че в нашият свят идеите лишени от бизнес облик и трактовка, колкото и заряд, иновативност и морал да носят в себе си, често могат да бъдат стъпкани дори от нещо посредствено. Затова за мен виталната концепция е тази на отвореността - софтуерът с отворен код е начинът по който свободният софтуер стига там, докъдето не би стигнал иначе. Дори и смесването на компоненти с отворен и затворен код, понякога (всъщност доста често) е предпочитано решение.

Занапред ще има повече публикации на тема open source тук. Паузата беше формална и само привидна - имаше вторични цели, за които ще пиша някой друг път. Всъщност акценти върху отворен или собственически софтуер няма да има. Като човек от бизнеса знам, че когато отида при клиент и той има проблем за решаване, той иска най-доброто и оптимално решение за него, а не по принцип. И не се интересува от съставните му части в детайли (поне в общия случай). Понякога open-source решение е подходящото за него, друг път такова няма, а често правилната смес от двете е успешната формула.

Тук ще пиша за софтуер, който решава проблеми. С необходимия възторг, който свободния софтуер заслужава и който предпочитам да продавам като софтуер с отворен код. Защото решенията и технологиите имат смисъл, когато биват продавани и използвани. Тогава се вижда, че са ценни, полезни, смислени. Всичко преди това са маркетинг глупости.

Знам, че истинските GNUсари може да потръпват от поГНУса, но ще ми простят поне тази игра на думи, иначе аз си знам, че съм религиозно нечистоплътен ;-)

През всичкото това време именно с концепции като горните съм занесъл Linux на места, където преди не можех и да мечтая. Правя го почти всеки ден, включително и днес. Не винаги се вижда - и не бива, но едва ли са много хората в България , които имат пуснати успешни и работещи open source платформи върху толкова уникално разнообразен хардуер от всякакви мащаби. Как се прави - ще пиша занапред. От бизнес логиката, през потенциалните проблеми, до може би най-лесното - техническите хватки, които често не са никак толкова сложни, колкото изглеждат.

Ще пиша много за Unix - на практика всичките операционни системи (без една), които ми се мотаят в ръцете ежедневно са някакъв Unix - AIX, Linux, FreeBSD, Mac OS X… Със сигурност ще пиша често и за тях - основно за Linux и Mac OS X. И докато за Linux вече има купища информация то, за Mac OS X считам, че е силно подценена по нашите географски ширини и има нужда от побутване. Подготвил съм поредица статии за концепциите под повърхността. Много е лесно да си купи човек книжле за Mac OS X и в 99,99% от случаите това ще са глупости от вида щракни там и гледай какво става. Mac OS X има адски много неща под повърхността си, които потребителите и не познават, а страничните наблюдатели дори не подозират. И много много open source…

Не очаквайте нищо хубаво за черчеветата на този URL. За мен това е грешка на природата, която приемам за необходимо зло. Включително в бизнес проектите си. Понеже, човек трябва да познава враговете, полагам сериозни усилия да познавам този враг, но познанието по никой начин не променя гаденето в хранопровода ми. Ако се опитвате да откривате хубавите страни на Windows - пробвайте на някой друг URL - тук със сигурност ще ви разочаровам.

Ще пиша доста за Интернет - такъв какъвто мисля, че трябва да бъде, такъв какъвто мисля, че е бил замислен от истинските му бащи, а не тези, които сега се тупат по гърдите за такива. Често мненията ми никак няма да пасват на mainstream-а. Имал съм късмета да вкуся още като хлапе от романтиката на първите големи машини и първите PC-та, от романтиката на първия Internet, от романтиката на началото на open source-а и се считам за абсолютен щастливец в това отношение. Още си пазя няколко перфокарти. Затова и да изглеждам технологичен фундаменталист понякога - това е моята позиция - нетърпяща възражения доста често. Така и ще бъде…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

През уикенда инсталирах новата машина и преместих нещата, които прецених върху нея. След което обзет от някаква хардуерна геронтофилия реших да се заровя в стария bluestar, преценявайки състоянието му и чудейки се какво да го правя. И докато проверявах вентилатора на процесора, измъкнах и самия него, който пък изпуснах заради хлъзгавата паста, с която беше намазан и той за проклетия падна лошо върху крачетата си. Така за секунда невнимание го превърнах в мъртвец. Предвид факта, че много хора имаха някакви данни върху тази машина (бях раздавал приятелски ftp и shell-акаунти) и може да се сетят някой ден, че им трябват, извадих дисковете и ги прибрах в шкафа. Половината памет преместих в новата машина (понеже можеше) и така реално остана едно дъно без процесор, купчина вехти кабели и една похабена доста кутия. За никое от тези неща нямаше да ми е жал.

Събрах всичко в кутията и след известно умуване (знам, че не трябва да се прави така) я занесох до контейнера за боклук пред блока, защото нищо друго не измислих. Десет минути по-късно видях през балкона как една непозната мургава фигура я отнася подмишница в неизвестна посока…

И все пак - знам какво се прави когато имаш голямо количество техника за бракуване. Но има ли някъде място в София (респ. по-големите градове поне), където можеш да предадеш компютърна или друга електроника за унищожаване - така на дребно - единични бройки, които по една или друга причина са станали ненужни. Наистина ли няма такива пунктове или аз съм пропуснал съществуването им?

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Иначе на всеки му се случва да греши - и ICANN го прави не за първи път. Това решение обаче събужда един стар и един нов въпрос - вечният е какви хора и водени от какви подбуди взимат решенията в тази организация - това е въпрос на репутация и наистина е достатъчно стар. Новият е още по-тревожен - кога точно ICANN съвсем изостави ролята си на регулатор за сметка на имиджа си на политически-конюнктурна структура?

Решенията на ICANN от вчера само на пръв поглед отварят вратите на други култури в Интернет. Просто защото досега не е имало никаква пречка това да се случва и то е факт. Истината е, че ICANN позволи парцелирането на Мрежата по културен признак (азбука). Изключително безпардонно се отнесе към зародишната идея на Интернет да бъде глобална мрежа за глобална комуникация между всички хора по света. Решението за имена на домейни, а оттам и за имена и адреси на сайтове, адреси за електронна поща и други на различни азбуки (включително кирилица) може и да изглежда като повече възможности за избор и културно многообразие. Само, че би изглеждало така само на хора, чийто сърца не туптят с ритъма на Интернет, като тези на политиците, които ежедневно показват, че не разбират Мрежата, или на току-що прохождащите потребители, които още не са натрупали опит и технически познания. И каквито не би трябвало да взимат надмощие в ICANN.

На мен лично ми е болно, че хора с имидж на Интернет-пионери заплюват с лекота една от най-важните характеристики на Мрежата. Латиницата в имената на домейните няма културен оттенък. Тя беше стандарт за съвместимост, интерфейс за разбирателство. До вчера… Съдържанието е друга тема - латиницата в адресите по никакъв начин не възпрепятства многообразието на култури и изразяване в Интернет. Но ICANN позволи на популизма да вземе надмощие и да бъде пусната по наклонената плоскост на кухи амбиции. За ICANN ефектът не е толкова драматичен - още малко загубена репутация - то остана ли им някаква всъщност…

Останалите обаче имаме проблем… и решение, което е очевидно - а именно да не се пускаме по същата плоскост. Защото цената на празноглавец@майната.ти няма да е толкова смешна, колкото изглежда на пръв поглед.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Фондация “Отворени проекти” се противопостави на тази идея още преди повече от две години. Предварителна реализация на тази клавиатурна подредба се появи вече във Vista под влияние на създателите на пропадналия стандарт, което дано бъде поправено възможно най-скоро за да не се възпитават безполезни умения у неориентираните компютърни потребители.

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

iPhone 3G е вече факт. С GPS. На абсурдно ниска цена. Осем гигабайтовата версия ще струва само $199. Ще се продава в над 70 държави. Първите 22 от тях са вече известни и най-нетърпеливите сред тях ще могат да се сдобият с нов телефон в началото на юли. За първи път в историята на Apple е фиксирана максимална цена за техен продукт и по света - равна точно на американската, а именно $199. Това го няма в официалния press release, но посетителите на WWDC твърдят, че е казано от сцената. Дано да е истина и България този път да е в списъка. Засега тук я няма…

Рекламният видеоклип…

Досегашните собственици на iPhone ще могат да се upgrade-нат към фърмуер 2.0 безплатно. Тези с iPod Touch срещу десет долара.

.Mac е мъртъв - да живее MobileMe… Push-синхронизация на поща, контакти, storage, календари с мобилните iPhone/iPod платформи и с десктопи под Mac OS X и… този път и… Windows…

Презентацията на нов Mac OS X се очаква да започне всеки момент - слуховете за Snow Leopard се оказаха истина…

(cc)2008 Йовко Ламбрев • Някои права запазени