Заглавието на филма е Reverie, в главната роля е Zach Sanchez от World’s Greatest Dad, а trailer-а може да се види на сайта на филма. Там има и статия, защо е бил избран Nikon D90 – това беше първият DSLR с видео, но вече на пазара има и други опции. Въпреки това изборът е паднал именно върху D90.

Авторите на филма твърдят, че са готови с него и в момента търсят разпространители…

(cc)2009 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Адресите на трите публикации са съответно http://blog.peio.org/?p=4357, http://blog.peio.org/?p=4383 и http://blog.peio.org/?p=4413

(cc)2009 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Mac OS X 10.5 Leopard ще се сдобие с наследник през септември. Обявеният като намерение точно преди година Snow Leopard вече е почти готов и ще изхвърли поддръжката на PowerPC архитектурата от Mac OS X (освобождавайки 6GB от диска на компютъра) ще донесе пълна и истинска 64-битова поддръжка, пренаписани базови приложения, по-добро използване на графични ресурси, памет, многозадачност и… бързина, бързина, бързина… Снежният леопард ще струва 29 долара на всички текущи ползватели на Leopard, които искат да се ъпгрейднат до него. Или 49 долара за семеен лиценз (за 5 компютъра).

Safari 4 вече не е бета, а факт. От днес. За Tiger, Leopard, XP и Vista. Ключовите думи за неговия анонс бяха скорост и стандарти. И пак скорост. С типичната за Apple липса на всякаква скромност Safari 4 бе обявен като най-бързият и иновативен браузър на света.

Всичко останало е около iPhone – нова OS… версия 3.0 на 17 юни – безплатна за всички досегашни потребители на iPhone и 10 долара за iPod Touch. Със стотина нови глезотии, най-важните от които cut/copy/paste, MMS, изпращане на контакт през SMS, глобално търсене, чак из пощенския сървър даже. iPhone вече може да използва Internet-връзката на компютъра към който е закачен по USB или Bluetooth (само дето това ще зависи от одобрението на вашия мобилен оператор). iPhone Safari вече поддържа поточно видео и аудио, HTML5, а през MobileMe ще може да видите къде се намира загубения ви iPhone (върху Google Maps), да го накарате да звъни за да привлече вниманието или пък да изтрие личните ви данни ако са ви го откраднали. Новата iPhone OS 3.0 добавя поддръжка на външен хардуер, който може да комуникира с iPhone – например да активира алармата на колата или да отключи централното заключване, да ви следи кръвното, да замести дистанционното на плейъра или телевизора и какво ли още не в зависимост от всичкия хардуер, който тепърва ще започне да се създава с поддръжка за iPhone.

И разбира се – вече са факт и нови хардуерни модели iPhone – съответно с 16GB и 32GB памет, за цени в щатско съответно досегашните $199 и $299. На всичко отгоре цената на текущия 8GB модел пада до $99. Най-новият iPhone 3G ще има и една буквичка S отзад, която трябва да се асоциира със Speed (скорост). Добавени са компас и нова автофокусна 3-мегапикселова камера за снимки и видео. Как работи автофокуса ли? Ами просто посочвате с пръстче на дисплея къде искате да бъде фокуса… Но с iPhone вече ще можете да си говорите, а не само да го галите… за гласов интерфейс иде реч. Засега ще разбира само известен набор от фрази… но повече развитие по темата се очаква в бъдеще. За сметка на това е добавена VoiceOver поддръжка за хора с нарушено зрение и гласови бележки. Подобрен е живота на батерията, най-накрая се появи и някакво криптиране, и още няколко нови езици, но не е ясно дали сред тях е и българския. Новият iPhone 3GS ще започне да се появява от 19 юни първо по големия свят, а в продължение на лятото, постепенно и в други страни.

Сайтът на Apple вече е обновен. Очаква се до няколко часа там да се появи и запис на днешната keynote презентация. А слуховете твъдят, че Steve Jobs до дни ще се завърне отново на кормилото на компанията.

(cc)2009 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Tor е софтуер с отворен код и работи чрез мрежа от временни тунели, която по случаен път препредава данните обменяни между вашия компютър и например сайт, който разглеждате в момента. Мрежата е разпръсната, динамична и анонимна и никоя междинна точка в нея не знае нищо повече от това от коя предна междинна точка идва информацията и към коя друга междинна точка да я предаде, но не и крайната или началната дестинация. Трафикът между възлите е криптиран. И всеки изграден от случайни междинни точки път може да се използва само от серия заявки за определено време, след което за последващите се изгражда нова случайна верига. Тази техника има разбира се, технически ограничения, но реално може да се ползва за всяка мрежова услуга, която може да ползва SOCKS.

Повече можете да прочетете в частта от превода на оригиналната документация на Tor, публикуван при Пейо. Ще последват и инструкции как да използвате Tor за различни операционни системи. А ако английският не ви затруднява първоизточникът е сайтът на Tor. Всичко публикувано там, съответно и българският превод е под условията на Creative Commons Attribution, позволяващ свободното разпространение и ще бъде чудесно ако го популяризирате.

(cc)2009 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Здравейте, попаднах случайно на Ваши статии за фотографията и по-специално за марката Nikon, на която не можах да открия по-ревностен фен от Вас и то на професионално ниво. Това е и причината да Ви обезпокоя с молба за съвет /за което безпокойство се извинявам, защото не се познаваме/, а именно какъв модел /огледално-рефлексен, с по-голям обектив/ Nikon да купя за личен и семеен фотоапарат. Аматьор съм във фотографията, но искам да придобия повече любителски умения в тази област, а не искам да правя компромис с цената. Разгледах всички модели, харесах може би D5000, D90, D300 или нещо подобно, но не смея да налучквам.

Здравейте,

Най-напред благодаря за добрите думи, а за марката Nikon – пък и за всяка друга марка – е много трудно да се дават съвети без добро познаване на очакванията на човека, но все пак…

Nikon за разлика от повечето други производители разделя огледално-рефлексните си тела само в два класа – любителски и професионален. Разбира се и в двата класа има по-entry-level и по-high-end модели. Ключовите разлики между тях не са много, но могат да са важни за един или друг тип снимане. В наши дни вече и entry-level моделите са натрупани с множество екстри, на които едно време и професионалистите дори не можеха да разчитат.

В скромния сегмент на любителския клас стоят камери като D40, D60 докъм най-новия D5000, които са чудесен избор за личен и семеен апарат за всеки любител. За много хора не е необходимо нищо повече от някое от тези тела заедно с един или два обектива.

Предполагам знаете за друг голям плюс на Nikon – че всички техни обективи от края на 60-те години на миналия век до днес можете да закачите механически дори и към най-съвременните тела – всички са на един байонет – т.нар. F-байонет. Но е нормално с времето първите такива обективи да са били без електроника за мерене и фокусиране, после са се появили обективите с процесори в тях за мерене, автофокусни обективи без двигател (мотор от апарата движи автофокусната система), после с двигатели за автофокус в самия обектив, сега вече и със системи за оптична стабилизация.

Най-грубо обективите Nikkor можете да разделите на три групи:
- Ai и Ai-S обективи – изцяло механични ръчно фокусни обективи
- AF обективи – автофокусни обективи, разчитащи на двигател в тялото
- AF-S обективи – автофокусни обективи със собствен двигател

Отделно AF и AF-S обективите могат да са D и G тип – първите имат гривничка за ръчно контролиране на блендата при нужда, а при вторите блендата се командва от контролите на тялото. VR са обективите със стабилизация и обикновено са G-тип.

Та – защо бе това въведение – апаратите от съвременния entry-level клас на Nikon нямат вграден мотор в тялото съответно се очаква, че те ще бъдат ползвани от любители с един до два обектива AF-S тип – такива са D40, D60 и D5000. Най-вероятно в този клас Nikon занапред ще прави само такива тела, доколкото новите обективи като цяло занапред вероятно ще са AF-S. Те обаче засега все още не са твърде много, а и са по-скъпи. При система с повече от един-два обектива общата цена може да надскочи цената на по-висок клас тяло с AF-обективи.

Затова ако искате тяло с един обектив, кое да е от гореизброените – D5000 е най-новото и с хубава екстра въртящ се дисплей – плюс универсален варио-обектив като AF-S 18-200 VR ще бъде чудесен избор. Вариант с два обектива е 18-55 и 55-200 VR, но няма да получите фундаментално по-добра система от тази с 18-200, а ще имате и неудобството да сменяте обективи. Недостатък и на двете опции е, че в дългия край – 200мм и на двете системи обективите ви нямат кой знае каква светлосила (максималната бленда е 5.6), което навън нощем или в по-мрачен интериор може да не е достатъчно, особено когато сензорът се пуска на високи светлочувствителности – над ISO 800 и повече- тогава следва да се очаква повече цветен шум.

В добавка към такава система бих препоръчал новия обектив AF-S 35/1.8, който се явява нормален хубав светлосилен твърд обектив (универсален в този смисъл – става и за портрети, и за пейзажи), но не е варио. Рискът да се сдобиете с такъв обектив е, че той отваря апетита за по-хубава система и 18-200 или други подобни големи zoom-ове спират да ви харесват :-)

Най-горе в любителския клас стои едно тяло, което заслужава много внимание и аз бих ви го препоръчал – D90. То има вграден мотор и добавя към опциите ви за обективи цялата автофокусна фамилия на Nikon – т.е. за вас няма да има значение дали използвате AF-S или по-евтините, но в никакъв случай не по-лоши AF обективи (тези без вграден мотор). Има теория, че занапред Nikon ще произвежда само AF-S обективи, но тя не е потвърдена, а все още много хубави обективи са само AF, за да си струва човек да има тяло, което да може да ги използва пълноценно.

D90 е по-удобно и за човек, чийто ръце са по-големи, понеже самото тяло е по-голямо, солидно и тежко от по-малките модели и стои по-стабилно в ръцете. Като все още не е твърде голямо и за женски ръце (говорите за семеен апарат – предполагам приятелката или съпругата ви също ще го ползва), освен ако дамата наистина не е много дребничка.

D200, D300, D700 са позиционирани в професионалния клас и са по-малките братчета на най-най-профи телата като D2x и D3. D200 вече почти не можете да си купите нов, макар много трудно тук-там из чужбина да се намира. Много скоро това ще се случи и с D300. Но за момента D300 е възможно най-малкия модел в горния клас. С него имате пълна творческа свобода и почти никакви ограничения откъм използваната оптика. С това тяло можете да ползвате и много стари чисто механични Ai и Ai-S обективи като тялото ще може да мери светлината през тях и да потвърждава фокус в конкретна точка, като разбира се фокусната гривна се върти на ръка. Тук вече нещата опират до страст и мания да се търсят такива обективи и това тяло бих го препоръчвал на много запалени любители. Тялото е чувствително по-тежко и обемно. Отговаря напълно на стандарта на Nikon всички тела в този сегмент да са защитени от прах и влага. С такива тела съм си позволявал да снимам в пясъците на Дубайската пустиня (D200) и в умерен дъжд (D200 и D700) без проблеми, но в никакъв случай не го правете ако и обективът не е такъв!!!

D700 и нагоре са наистина за много много запалени любители и професионалисти – това са камери с full frame сензор (всички под тях са с по-малката DX-размер матрица), който е много нискошумящ, носи високи ISO-та, и лайка-размерът му дава визията, перспективата и пространствеността, с която сме свикнали от класическия 35мм филм. Тежки са, скъпи, аксесоарите за тях още повече и могат да са стресиращи за начинаещ или средно-напреднал любител. Някак не бих препоръчвал такова тяло – не за друго – това е мерцедесът – просто препоръките за него са излишни – обикновено човек сам знае кога иска да има именно него и защо :-)

Та в този ред на мисли – бих ви препоръчал златната среда – D90 или D300, с акцент върху D90 заради изискването ви за семеен и любителски апарат. Той дори може да снима и видео, макар не това да е силата му. Ако не мислите, че ще се запалите дотолкова, че да ползвате механични обективи – той ще ви е напълно достатъчен. Реално и с него може да ползвате механични обективи, като дори ще имате потвърждаване на фокуса, но ще трябва да мерите светлината на око (или да налучквате, което не е трудно предвид факта, че винаги можете да проверите резултата веднага на дисплея отзад).

С D90 можете наистина много да напреднете във фотографията и той може да бъде не само любителски апарат. С него може да използвате и най-добрите за момента обективи на Nikon като “светата троица” AF-S 14-24/2.8, AF-S 24-70/2.8, AF-S 70-200/2.8VR, прекрасните портретчици като AF 85/1.8 или AF 85/1.4. Макро-шедьовъра 105VR… Изобщо – дава ви система без ограничения. Пък дай боже някой ден да ви отеснее и да решите да си купите нещо още по-добро. Нещата са толкова динамични в наши дни, че тези камери станаха като компютрите – сменят се като консуматив на 2-3 години… което не означава, нито че няма да ви служи вярно много повече или, че няма да решите да го смените и по-скоро…

Една чудесна система-мечта би била Д90 + 24-70/2.8 и към нея в последствие евентуално да добавите 70-200/2.8 VR (или по-скромния, но пък доста по-компактен и лек 70-300VR). Д90 + споменатия в началото 18-200 също е добра начална комбинация, която търпи развитие в бъдеще.

Ако пък искате пълната свобода, която D300 може да ви даде… и не ви притеснява цена, тегло и размери… ще е прекрасен избор. Макар, че съвсем скоро би трябвало да се появи негов наследник, който вероятно ще струва пак някъде толкова и се очаква да е по-добър.

Дано съм бил полезен и не съм ви объркал повече, но наистина вие е добре сам да прецените от вашата си камбанария. И едно време старите фотографи казваха – преди да си купиш апарат иди в магазина и го пипни, виж как ти стои в ръцете и ако не го почувстваш удобен колкото и екстри да има – по-добре се огледай за друг. Та наистина – идете в магазините на Фотосинтезис примерно – те продават много Nikon – в Sky City мола или на Витошка и Алабин срещу МакДоналдс ако сте от София и пипнете тялото преди да го купите.

Що се отнася до обективите там водата е още по-дълбока. Има не лоши обективи и от third-party производители като Sigma, Tamron, Tokina… 24-70/2.8 например можете да купите и от Sigma и той няма да е много по-лош, а просто различен, като цената ще е доста по-ниска от Nikkor. Sigma също имат и интересни теле-варио обективи на добри цени. Tamron и Tokina също имат някои никак не лоши попадения.

–
Yovko Lambrev
http://yovko.net

(cc)2009 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Текстът може да бъде намерен на сайта му на адрес http://vesselin.org/papers/xhtml/luks.html и би трябвало да представлява интерес за всеки, който борави с конфиденциална информация, а и за всеки, които се грижи личната му информация да бъде именно такава… лична…

Между другото на vesselin.org има още много технически публикации и бележки, които сигурен съм, представляват интерес за мнозина и си струват отделеното време.

(cc)2009 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Така едни от най-революционните цифрови фотографски инструменти към този момент от време са вече налични и за потребителите на Lightroom, с което Apple Aperture загуби едновременно няколко от малкото си преимущества в борбата за територия в сегмента на водещите RAW-редактори. Времената на обикновените RAW-конвертори (без post-processing инструменти на pre-image фаза) според мен приключиха с появата на вторите версии на Aperture и Lightroom. А сега, имайки предвид огромната потребителска база на Adobe и мултиплатформеността на техните продукти, докато Aperture е затворена само в света на потребителите на Apple, и огромния скок на Lightroom от първата до втората си версия, новият лидер и стандарт в областта на професионалния фотографски софтуер май вече е ясен.

(cc)2009 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

• Естествено, че на първо място е компютърът ми. Той, разбира се, не е един, но този, който ежедневно е под пръстите на ръцете ми е най-важния. За първи път имам наистина компютър, който е едновременно и страшен като работен кон и прекрасен за забавление. Досега не съм успял да го сгъна сериозно с никоя тежка задача. Търкаля и минимум една виртуална машина върху себе си поне осем-десет часа дневно, където е служебната ми инсталация и всъщност благодарение на VMware Fusion нещата са толкова seamless, че спрях да правя разлика кое къде работи. Любимецът е 15″ MacBook Pro (хардуерна версия 4,1 или така наречената серия Early 2008) с двуядрен 2,4Ghz, 4GB памет и за момента Mac OS X 10.5.6 (Leopard) + виртуални Red Hat Enterprise 5 и Windows XP. Последната версия на класическия от Powerbook G3/G4 насам дизайн, с нормален матов дисплей. Честно казано като видях новата unibody (5,1 – late 2008) версия много дълго се чудех дали да не си купя още един от старата заради дисплея и разкошната клавиатура. Новият е секси и още по-мощен, но с този лъскав дисплей и тази евтина Air-like клавиатура просто не заслужава окончанието Pro. Дано преди да счупя този лаптоп Apple се понапънат още малко.
• Към следващото устройство изпитвам смесени чувства. Не искам да бъда разбиран погрешно – използвам го всеки ден с удоволствие. И сигурно бих се разболял без него, но не и по причините, които слушам отвсякъде. Това е един от най-първата генерация, модел с 8GB памет iPhone, в момента с firmware 2.2. Да, да, да – отключен, кракнат и всичко останало – ни най-малко не ме е срам от този факт, при положение, че производителя му не предлага нормален легален бизнес модел да се сдобиеш с него и да го ползваш нормално. Незаменимо устройство без каквато и да е алтернатива като удобство, лекота и бърза употреба за прочитане на пощата, за бърз отговор на някой email, за следене на RSS-каналите, за които съм се абонирал, за справка за времето навън или за браузване в леглото рано сутрин докато се разбуждам или докато чакам някой закъсняващ за среща или в кафето. За първи път наистина Интернет, пощата ми, информацията, бележките ми и всичко, което поискам е с мен и навсякъде. И то без да полагам никакви усилия. Прекрасен джобен компютър. Но… това не е телефона, който би бил моят избор. Твърде много основни неща ми липсват в iPhone за да го приема за телефон – няма профили (окей има шалтер за mute, но не е точно същото), няма изпращане на контакт от адесната книга през SMS до друг човек, а това е нещо, което в някои дни ми се налага по десетина пъти… На всичко отгоре все още няма copy/paste, така щото като трябва да пратя нечий телефон, първо трябва да го препиша на листче… Та това за мен е най-прекрасното Internet устройство до този момент, най-разглезващото и удобното, но избеснявам като чуя, че било smartphone. Много е smart, но не е никакъв phone… Освен ако двата бутона със зелена и червена слушалка не са ти общо взето достатъчни. Затова и там съм сложил личната ми SIM карта, с която говоря далеч по-малко и рядко и честно казано ако тя не съществуваше iPod Touch щеше да бъде по-добрият избор за мен, макар и с една опция за интернет свързаност по-малко (само Wi-Fi).
• Работният ми кон/телефон е една Nokia E51 – ето това вече е smartphone – при това на смешна в момента цена. Има всичко, което ми е нужно, плюс още купчина ненужни неща, които обаче са nice to have… Имам го отскоро (най-накрая се разделих със старата и много бавна 6600), но вече ми е любима джаджа. Това, което му куца е точно това, в което iPhone е непобедим – Internet… Малък дисплей, неудобен браузър, парадоксално абсурден в малоумността си (и типичен за Nokia) интерфейс за управление на свързаността… то не са access points, то не са жизнерадостни пиукания преди да можеш да си свършиш работата, ако недай боже си я закъсал да го правиш на телефона. С iPhone просто пускаш браузъра и той вече работи, отваряш пощата и си там… Е51 печели по точки, че работи и като външен модем и то добре. И за да съм честен “чува” по-далечни и по-слаби Wi-Fi мрежи от iPhone.
• Не може да не спомена поне един фотоапарат в подобен пост, нали? Проблемът е кой точно, особено сега, когато нещо много ме хвана наново филмовата мания и почти не снимам цифрово. Затова ще спомена една много аналогова джаджа – любимата ми доза за проявяване на филми Super System 4 на Paterson. Дозата не е нищо повече от пластмасов или метален буркан, който е направен по специален дизайн от материали, които не реагират на фотографската химия и която може да се налива вътре и излива навън без при това да влиза светлина вътре, където на тъмно е затворен филма. Paterson-ските дози са много леки, здрави, удобни за работа, в комплект с врътка, с която може да се върти спиралата вътре без да трябва да се върти цялата доза, а спиралите се зареждат много лесно и удобно. Аз лично ги предпочитам пред Jobo.
• И какво някой да не ми се върза, че няма да спомена фотоапарат? ;-) Той може да бъде само един – Nikon D700, разбира се. За него може да се каже само едно изречение – всичко, което може да бъде поискано от една камера е там. Повишената влажност и много сняг тази зима се дължи отчасти и на продължаващия хленч и рев на тъжните фенове на Canon по фото-форумите ;-P

(cc)2009 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Ако трябва тази пропаст да се запълни по нормалния offline-начин сигурно ще бъде обявен търг, който едва ли ще бъде спечелен от най-подходящия кандидат, но за сметка на това ще го работи някой подал най-ниска (или подходяща) оферта. След това след някакво време ще бъде изработено нещо, което ще работи някак или дори никак и вероятноста да е полезно и да се ползва от много хора често се случва да е твърде малка.

Другият начин е идеята, която модерния маркетинг реши да нарича Web 2.0 – услуга, базирана на съдържание, генерирано от потребителите. Сайтът http://sofiatraffic.info на всеки 30 минути събира и обобщава информация за задръстванията в София, подадена от самите потребители на сайта съвсем доброволно. Интерфейсът е направен така, че да бъде удобен за ползване и от мобилен телефон с достъп до Интернет. Идеята е, че ако си в задръстване ще имаш достатъчно време да отвориш сайта през GSM-а си и да кажеш на останалите, че там има задръстване, усилие което отнема един клик…

А всички останали ще могат да проверят картата на сайта преди да тръгнат за някъде или дори по време на път, включително по RSS… Само внимателно с пешеходците, докато гледате телефона си – щъкат навсякъде!! ;-)

(cc)2009 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Вече втора година предпочитаният ми удостоверител е Infonotary и съм адски доволен от услугата и поддръжката, още повече, че от тази година използвам електронен подпис няколко пъти седмично. Най-безценен за мен е фактът, че безгрижно използвам удостоверението си върху три операционни системи – Linux, Mac OS X и в краен случай Windows. До края на месец ноември обаче трябва да подновя валидността му за още една година и за тази цел отскочих до най-близкия ми регистрационен офис, който в моя случай се явява банков клон. Бях помолен да оставя картата си и да напиша PIN-а си, заедно с телефонния си номер, на листче, за да бъда уведомен, когато процедурата бъде извършена.

На учудения ми поглед и питане колко време отнема това, че трябва да се съглася да направя такова нещо служителката отговори, че можело да стане и за половин час или за седмица и повече – не можела да обещае, Интернет-връзката и била бавна и т.н. Аз съответно запитах – вие нали разбирате, че това удостоверение е моята електронна самоличност – наистина ли ме молите да ви оставя самоличността си за цяла седмица или повече. Следваше почти възмутена реакция:

- Глупости. Аз съм банков служител – все едно оставяте PIN-а си на Infonotary.

Само дето тя не е Infonotary, а само междинен посредник, а и дори и да беше и на удостоверителя ми не му е работа да знае моят PIN и поне за две години дотук не беше се е случвало някой да си позволи да ми го иска. Съответно станах и напуснах офиса.

Та за бога братя, не си сваляйте гащите – т.е. не си оставяйте PIN-а на листче при подновяване на удостоверение. Независимо от аргументите! Откажете и използвайте друг офис, както направих аз и където всичко беше ОК! Всички удостоверители имат по много. Не казвам, че онази служителка имаше подмолни намерения – очевидно за нея това бе workaround и го прави от незнание и най-вероятно с добри намерения, сигурно тя и идея си няма защо и се разсърдих толкова. Но не е въпроса в това да решим един проблем, а да го решим по правилен начин, особено когато иде реч за бизнес с доверие. Удостоверението и PIN-кодът в комбинация са всичко нужно да бъдат предприети действия от ваше име, без да предизвикат никакво съмнение, че това не сте вие… и това може да включва преводи на пари, попълване на данъчни декларации и справки, подписване на писма и официални документи и още много други…

Разбира се, че моментално уведомих Infonotary и те се ангажираха с действия и просветителски указания към банките, които са техни регистрационни офиси, и доколкото усетих… не за първи път… но явно хората зад гишетата все още се плашат и не разбират в дълбочина материята. Същото е и с хората пред гишетата в голям процент от случаите, за съжаление. А електронната самоличност ще става все по-важна с всеки отминал ден, защото ако си оставя на някого личната карта за седмица не е толкова страшно, колкото това, което ми поискаха днес…

(cc)2009 Йовко Ламбрев • Някои права запазени