(разказ) Този разказ е подарък за едно много специално за мен момиче за 13 февруари - денят, в който преди точно една година за първи път видях светлината в очите и. Подарявам го и на всички влюбени, които на 14-ти февруари ще греят истински. Tall and tan and young and lovely, The girl from Ipanema goes walking… Jobim and [...]
Tuesday, January 11, 2005
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент: покани ме Дявола - старият Дявол - в дома си на чашка абсент. (Хр. Смирненски) Тя се появи след точно петминутно закъснение - съвсем приемливо за жена и достатъчно кратко за да не започна да се чувствам глупаво пред входа на хотела. - Къде отиваме? Вече е малко прохладно [...]
Tuesday, December 21, 2004
На едно Лунно момиче До мене бе притихнала в мълчание, във тъмното, обвита във косите си. И в тишината нямаше страдания - само нежно се докосвахме със мисли. Нощта виновно някак си се скъса - усмивки на лицата ни постави. Дали защото всяка луда страст е къса, а любовта понякога остава. Защото ти си хубава. До болка. И нежна си - до тътен и отмала. Добра [...]
Saturday, December 4, 2004
- Момичето не се уплаши… Разказах и… - Зная. Прочетох го в блога ти. - Хм. - Хм. :) - Аз не го бях написал ;-) - Стига, Йовко. Познаваме се достатъчно добре. - Шегувам се ;-) - Да де, ама не виждам смешното на шегата… - Няма смешно… Понякога шегите не са смешни… Но, както можеш да се досетиш, тя също е [...]
Friday, December 3, 2004
Споделено по повод един пътепис от една отпуска или от едно пътуване из един вътрешен свят [Б. като... Бургас] [Хакери на човешките души 2] [До скоро] [Лунното момиче] [Четири години по-късно] [Reboot] Моята Писаница се казва другояче, а може би изобщо не съществува в реалността, поне каквато я виждам. И моето Лунно момиче може би изглежда [...]
Sunday, February 13, 2005
6 Comments