С Nikon D200 към Персийския залив
Напоследък рядко успявам да остана насаме със себе си. А имам нужда от такива моменти. И не толкова за да си подредя снимките, да пренаправя някой сайт или да почета нещо на хартия, а по-скоро да помисля за нещата около мен, да премисля случилото или случващото се, докато правя нещо друго. Не знам защо имам [...]
Прозявки в мъглата
Днес нещо бях в меланхоличен режим. И денят ми мина така. Посвърших доста работа - и лична и служебна. Денят беше пълноценен, но го започнах летаргично и го завършвам така.
Преди малко, откарвайки Пейо до неговото обиталище, си се прозявах в колата, напук на опитите му да води с мен смислен разговор. София беше притихнала, [...]
Животът 100% offline
Различен е… И на вкус е твърде клиширан. Като недобре притоплено парче вчерашна пица. Еднообразен, монотонен и сив… С малко сос…
Глътка online свежест късно привечер в леглото действа ободряващо. Не пиша, но чета… Така ще е още няколко дни. Опитвам се да открия частици значение и смисъл в баката с боя, нюансите на цвета, [...]
-1 +1
Напуснах управлението на Банка Хеброс в Пловдив точно на празника на банкера - останалите хора на същия ден празнуват Никулден. Бях на празненството с колегите и си тръгнах от него с идеята за мързелуване до края на последния месец на отиващата си 2001 година. Само, че не се случи така, помързелувах си само един уикенд [...]
Меланхолия
Преди години, когато неволно се оказах в центъра на събитията около горещата тогава тема за свободния софтуер или софтуера с отворен код се оказа, че темата е интересна за съвсем различни хора. Различни като статут в обществото, различни като подбудите, с които пристъпваха към идеята. Имаше и много, които и до днес го предпочитат, защото [...]
