На теб
Красива е…
Красива е днес вечерта
на дъното на уморената ми чаша.
Aлкохолно струи мисълта
за любовта, нарочено наша.
Започва танц в потни ритми
онази, която е винаги с мен,
онази, която мразя във рими,
самотата на всеки мой ден.
Страх ме е, убива ме бавно
времето - предаденото и предалото,
боя се от пътя към своята стая -
по пътя си ще срещна огледалото…
на истината. [...]
Споделено по повод един пътепис от една отпуска или от едно пътуване из един вътрешен свят [Б. като... Бургас] [Хакери на човешките души 2] [До скоро] [Лунното момиче] [Четири години по-късно] [Reboot]
Моята Писаница се казва другояче, а може би изобщо не съществува в реалността, поне каквато я виждам. И моето Лунно момиче може би изглежда [...]
Дали не е днес? Не защото след малко отивам да карам картинг или да купя фотоапарат за Владо или всички други неща, които ще ми се случат така или иначе…
Преди малко завърших най-истинския текст, който съм писал в своя живот. Не беше лесно, но сега един файл на компютъра ми съдържа цялото ми съществуване [...]
На Essy, с много обич
Късният следобед не след дълго щеше да принуди оранжевото слънце да се скрие под рамката на прозореца, въпреки ясното безоблачно небе, обвило града. Есента вече започна да съблича дърветата и да оцветява листата им. Бавно и неумолимо настъпваше зимата - един сезон, не особено симпатичен ако го съпреживяваш сам. Сезонът, в [...]
- Винаги съм смятал, че духовните спътници споделят безусловна любов, че нищо не е в състояние да ги раздели.
- Безусловна? - повтори тя. - Ако съм жестока и изпълнена с безпричинна омраза, ако постоянно те тъпча, винаги ли ще ме обичаш? Ако те пребивам до смърт, ако се запилявам с дни, ако лягам с всеки [...]
Sunday, January 2, 2005
1 Comment