Началото на Приказката
Само преди няколко часа с Алекс се драчехме за взаимовръзката между тъмнината, пътят към София и шоколада и осъзнавайки, че е крайно време да се завърна към блогърското братство, което поизоставих през последния месец се заядох, че ще я избложа, докато Хриси и Лина се заливаха от смях. Само малко по-рано бяхме се смели и [...]
Момичето от сияйната планета
(разказ)
Този разказ е подарък за едно много специално за мен момиче за 13 февруари - денят, в който преди точно една година за първи път видях светлината в очите и. Подарявам го и на всички влюбени, които на 14-ти февруари ще греят истински.
Tall and tan and young and lovely,
The girl from Ipanema goes walking…
Jobim and [...]
За усмивките и хората
В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола - старият Дявол -
в дома си на чашка абсент.
(Хр. Смирненски)
Тя се появи след точно петминутно закъснение - съвсем приемливо за жена и достатъчно кратко за да не започна да се чувствам глупаво пред входа на хотела.
- Къде отиваме? Вече е малко прохладно [...]
Трепет
На едно Лунно момиче
До мене бе притихнала в мълчание,
във тъмното, обвита във косите си.
И в тишината нямаше страдания -
само нежно се докосвахме със мисли.
Нощта виновно някак си се скъса -
усмивки на лицата ни постави.
Дали защото всяка луда страст е къса,
а любовта понякога остава.
Защото ти си хубава. До болка.
И нежна си - до тътен и отмала.
Добра [...]
Страхове и черупки
- Момичето не се уплаши… Разказах и…
- Зная. Прочетох го в блога ти.
- Хм.
- Хм. :)
- Аз не го бях написал ;-)
- Стига, Йовко. Познаваме се достатъчно добре.
- Шегувам се ;-)
- Да де, ама не виждам смешното на шегата…
- Няма смешно… Понякога шегите не са смешни… Но, както можеш да се досетиш, тя също е [...]
