Споделено по повод един пътепис от една отпуска или от едно пътуване из един вътрешен свят [Б. като... Бургас] [Хакери на човешките души 2] [До скоро] [Лунното момиче] [Четири години по-късно] [Reboot] Моята Писаница се казва другояче, а може би изобщо не съществува в реалността, поне каквато я виждам. И моето Лунно момиче може би изглежда [...]
Saturday, November 27, 2004
Дали не е днес? Не защото след малко отивам да карам картинг или да купя фотоапарат за Владо или всички други неща, които ще ми се случат така или иначе… Преди малко завърших най-истинския текст, който съм писал в своя живот. Не беше лесно, но сега един файл на компютъра ми съдържа цялото ми съществуване [...]
Thursday, November 25, 2004
На Essy, с много обич Късният следобед не след дълго щеше да принуди оранжевото слънце да се скрие под рамката на прозореца, въпреки ясното безоблачно небе, обвило града. Есента вече започна да съблича дърветата и да оцветява листата им. Бавно и неумолимо настъпваше зимата - един сезон, не особено симпатичен ако го съпреживяваш сам. Сезонът, в [...]
Friday, August 20, 2004
Отново съм в Писаница - родното място на баща ми. Дойдох тук заради себе си - за да се опитам да остана насаме и да премисля нещата около мен - и заради баща ми, който много искаше да дойде да види родната си къща. Това е едно световно неизвестно родопско селце, което дори не съществува [...]
Friday, December 3, 2004
13 Comments