На себе си
Луната пак се е облещила.
Напълно бляскава,
но не напълно истинска.
А с хладнотата си едва приклещила е
поредната отиваща си приказка.
Мечтите ни се раждат за да страдат,
изстрадани не са ни интересни -
като неуловимо диво стадо
би трябвало да са…
не прекалено лесни…
Но вглеждайки се пак, отново в себе си,
през жълтото на халбата със бира,
в терзанията си не откриваш [...]
Облечен в сивосив човекобран,
почти трагично е,
а ти е смешно.
"Дойдох и си отивам
неразбран,
един загря и то погрешно".
Ден велик.
Христос возскресе!
Но пак съм сам -
както до четвъртък,
когато нечий полъх времето отнесе
и часовниците спряха…
На Разпети петък…
17 април 1993
Пловдив
Popularity: 10% [?]
Ще те погаля нежно в утринта,
тъй както летен бриз не те е галил
и пак ще си припомним вечерта,
за която всеки жадно се е молил.
Ще те докосвам във вечерния полумрак
сияеща, горяща от желания
и вечността на този морски бряг
ще си припомни стари съзерцания.
Ще целувам лицето ти, моя луна,
заглушена в прегръдките на морския плисък,
а косите ти като буйна, [...]
As you look around this room tonight
settle in your seat and dim the light.
Do you want my blood?
Do you want my tears?
What do you want?
What do you want from me?
Pink Floyd
Въпроси скитат нощем из апартамента.
Чакат отговор… Стига ли?
Загубиш ли завинаги момента -
губиш всичко!
Може би… наистина завинаги…
22 юни 1995
Пловдив
Popularity: 9% [?]
Sunday, August 26, 2007
21 Comments