Събудих се. Протегнах се към теб.
Ти още спеше в полумрака.
Само тишината беше между нас
и часовникът нейде тихично тракаше.
Ти беше сладка, топла, мека,
притихнала в спокойния си сън.
Косите галеха и криеха лицето ти
като вечерта завила всичко вън.
Прегърнах нежно сгушеното тяло,
ти нещо промълви на глас.
Унесен не видях, че времето е спряло
и този път реално се събудих аз.
8 май [...]
Защо си горе ти, луна? Кажи защо си,
светило мълчаливо?
Въздигаш се с нощта над тази степ
и тръгваш. После спираш.
Джакомо Леопарди
Влакът е може би вече отнесъл
със себе си тебе сега,
оставяйки спомени, лишени от смисъл,
за Луната, обвита в тъга.
В очакване застава перона -
ежедневната зла самота -
за Луната, там в небосклона,
искряща с лилавата си красота…
27 декември 1993
Пловдив
Popularity: 2% [...]
Не съм забравил твоят ден,
но страшно трудно е да ти напомням
за себе си и онзи плам у мен,
започнал толкова отдавна, че началото не помня.
Да - страх ме е! От себе си. От теб.
Не знам къде да скрия чувствата притиснати.
Не ме е страх от сенките нощес,
но много ме е страх от закъснели истини.
13 март 1993
Пловдив
P.S. На [...]
Зима е. Безснежна, суха и студена,
а времето увиснало е в безконечен бяг.
Градът отвръща поглед от улицата замразена.
Слънцето го няма. Няма даже сняг.
Опустялата ни вечер си отива скоро,
а пък закъснява безлюдната ни утрин.
Как да преживеем това време голо
между сляпа вечер и закъсняла сутрин?
5 февруари 1994
Пловдив
Popularity: 2% [?]
Преди малко се разрових за една книга и случайно попаднах на свои стари записки, сред които изпадна едно листче с този превод. Всъщност никога не съм превеждал нищо с изключение на документация, статии и софтуер - с едно изключение - това. Беше преди доста време. Едно момиче ме помоли за превод на песента на Madonna [...]
Thursday, March 24, 2005
7 Comments