В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола - старият Дявол -
в дома си на чашка абсент.
(Хр. Смирненски)
Тя се появи след точно петминутно закъснение - съвсем приемливо за жена и достатъчно кратко за да не започна да се чувствам глупаво пред входа на хотела.
- Къде отиваме? Вече е малко прохладно [...]
На Essy, с много обич
Късният следобед не след дълго щеше да принуди оранжевото слънце да се скрие под рамката на прозореца, въпреки ясното безоблачно небе, обвило града. Есента вече започна да съблича дърветата и да оцветява листата им. Бавно и неумолимо настъпваше зимата - един сезон, не особено симпатичен ако го съпреживяваш сам. Сезонът, в [...]
Джак възбудено размишляваше докато шофираше раздрънкания джип, който му оставиха на разположение, когато пристигна преди няколко часа в селото. Хълмчето беше ниско, но пътят до проклетата дупка, която геолозите на Франк бяха открили беше отвратителен. Наистина само джипът можеше да го закара до лагера им. Какво ли, по дяволите, беше тази дупка? Скоро се надяваше [...]
Отново съм в Писаница - родното място на баща ми. Дойдох тук заради себе си - за да се опитам да остана насаме и да премисля нещата около мен - и заради баща ми, който много искаше да дойде да види родната си къща.
Това е едно световно неизвестно родопско селце, което дори не съществува [...]
Преди минути казах лека нощ на Станимир и го оставих да пуши в кухнята. Днес отново навъртяхме около 200 километра из околността. Сутринта се разходихме покрай морето и морската градина, после из центъра, Чувствах се страхотно, дишах свободно и някак леко. Бургас ми действа невероятно облекчаващо - някак далеч от трите големи града, около които [...]
Tuesday, January 11, 2005
67 Comments