Днес беше ден за срещи… Отдавна не съм се виждал и разговарял с толкова много хора в едно денонощие. Разбира се, за това вина имаше и един коктейл привечер, но и преди него денят започна динамично. Всъщност винаги ли понеделниците са такива? Дори, когато си в отпуска. А беше едва първият официален ден от отпуската ми…

Всъщност днес няколко души ми казаха, че се шашкали от писанията в моя блог напоследък – особено тези с драматичен оттенък. Жюстин даже ми каза, че направо се е притеснила след петъчния ми пост… Предполагам този от първите часове на съботата. А той всъщност трябваше да бъде позитивно-положителен :-)

Значи, спокойно! Нищо лошо не се случва с мен! Преуморен съм, физически и емоционално от много неща и струпали се на главата ми задачи, които не съумях да откажа или пренасоча. От забавени решения, от недостатъчно твърдо защитавани лични интереси, от загърбен егоизъм. Егоизмът е здравословно нещо – пази най-важното. Загърбиш ли го, се загубваш. Споко, нещата вече вървят към поправяне. Нищо фундаментално трагично не се е случило – или поне на мен нищо такова не ми е известно. Още съм голям чешит, непоносим инат и прилично дебел. Та имам базис да твърдя, че и занапред още ще ви тормозя с писанията си ;-)

Иначе аз просто така си пиша понякога – по-вглъбено и емоционално – това си е част от мен. Не ми се вързвайте винаги…

P.S. Като казах прилично дебел… Вени, обеща да ми пратиш твоята съсухряща диета!…