От време на време се озъртам из блогосферата за нови блогове и блогъри, добавям нови канали към четеца си или премахвам такива, които са ми поомръзнали. Напоследък открих няколко съвсем нови попадения, които искрено ме запалиха и ме радват, чета ги с удоволствие. Още по-радостно е, че БГ-блогосферата расте и набъбва – в различни посоки, в различни теми, от адски интересни и различни хора. Съвременни хора, с модерно ежедневие, нешаблонно мислене, оставили стереотипите някъде далеч зад себе си.
Днес в един списък дискутирахме една идея, която аз лично имам съвсем егоистична причина да сбъдна. Най-накрая ще мога да изритам от тук нещата, които пиша… защото трябва. И да започна да пиша това, което ми харесва… Да се заровя в себе си, в мечтите си, във фантазиите и реалността на дълбочинното ми Аз…
и аз го забелязвам и се радвам – живеем в интересно време :)
Цитат от Иван Вазов – „Лудите, лудите — те да са живи!“ (из „Под игото“) има още един, за който се подсетих, четейки коментара на smiling:
„Най-голямото наказание на човек е да живее в интересно време.“ Цитирам по памет и не съм сигурен, но мисля че това отново е на Иван Вазов, а ако не, значи е на Христо Ботев :) Изпълнен с патриотизъм реших да използвам Jabse.com за намирането на това което ми трябва, но не успях :( и за съжаление Google се оказаха по-добри дори в търсенето на сайтове с български content.
„Дано живееш в интересни времена!“ е древно китайско проклятие :Р Няма нищо общо ни с Вазов, ни с Ботев ;)
А иначе верно е, че блогосферата набъбва. Много интересни местенца са ми легнали и на мене на сърцето! :)
напротив, нищо общо няма с китай, а е западна измислица.
извинявам се за офтопика, но за това трябва да протестираме – http://emoibilqna.blogspot.com – няма ли кой да стартира нова блог кампания по случая?
Всъщност тя очевидно е стартирана на онзи адрес. Формулировката „няма ли кой“ мен лично ме дразни…
Иначе искрено съжалявам за нелепата смърт на всеки човек, но дали е възможно ежедневно да се протестира за нещо. Че държавата липсва, че много институции не си вършат работата е ясно, но… Chilko, не знам доколко имаш влияние върху съдържанието на сайта, но не мисля, че паралелите с разкриването на убийството на таксиметровия шофьор работят в полза на Емо и Биляна.
Хората се взривяват с бомби дето чупят прозорците на 10 блока наоколо, други разпродадоха държавата, а такива убийства остават само статистика. Искрено се надявам да греша, но Йовко е прав – държавата просто липсва.
Иска ми се да пиша повече за светли неща, за мечти, слънце и облаци, море и планина, любов и красота… А виждам, че имам доста постове напоследък, които и аз… „трябваше“ да напиша, някак… Беше необходимо. Надявам се някои неща в България да се променят към по-добро скоро :) Това ще ми даде и на мен възможност да пиша по-свободно… :-)
Разбира се, понякога можеш да „подминеш“, да си затвориш очите, да си кажеш „друг път“ или „няма да пиша сега за това, дори и да ме вълнува“, но не винаги се получава… А има толкова много неща, за които не съм писал още, а искам! :-) То и времето често не стига…
Надявам се да успея да променя живота си малко по малко така, че да успявам повечето от нещата, които искам, и да пиша за повече от нещата, които искам :)))
***
А времената наистина са интересни… Дали е проклятие това, не знам :) Така или иначе, виждам време на промени, виждам и че искрицата на съзнанието блещука на повече от едно място, чета интересни хора, срещам се с интересни хора, и това ме радва… Не сме сами ;-)
Но дали доброто ще победи накрая, това не знам… Живея в България от толкова години, и ту се радвам много, че съм тук все още, че мога да ходя по тази земя, да се радвам на слънцето, да се катеря нависоко в планините и да съм сам с тишината и Бог (нищо, че не съм вярващ ;-) …ту ме заливат вълни на тъга, като видя, че алчността е готова да задуши буквално всяко кътче от странана ми, строежите „отрязват“ парче по парче от девствени паркове, гори, планини и резервати, и в мислите на повечето хора се въртят само думи като „печалба и строителство“ – не „природа и красота“ :-( Това ме натъжава, много. Един ден нашите деца навярно ще живеят тук, какво ще им оставим?…
Но стига на тъжни теми :-) Може би ще успеем да опазим поне част от нашата природа:) Може би един ден няма да се налага да пишем толкова за тъжни неща, които ни вълнуват, защото може би те ще са по-малко от хубавите :)))
Хм, малко разбъркан коментар се получи… next time — better :-D
Да, интересните блогове са доста. Последно време дори не ми остава време да прочета всички нови постове на блоговете, които следя.