Да си зададем следния така спонтанен и уместен въпрос… С какво Григор Гачев заслужава да е повече регистър от Евгени Минчев? С какво баничарницата на Красно село е по-лоша от Унинет, че да не може да стане организация-регистър?

Погледнете тази снимчица от страницата:

http://www.vesselin.org/notes/images/uninet_poor_dns_practice.png

Сред най-смразяващите неща на нея е поканата след извършване на конфигурацията на сървъра за имена BIND, той или машината, на която е (не става много ясно), да се рестартира. Четем великата инструкция:

„Добавете ги във файла named.conf и рестартирайте сървъра си.“

Ако след добавяне на инструкция или декларация в named.conf се налага да се рестартира машината, на която е сървъра, по-добре тези доставчици да си пуснат по един Windows Server, там поне това така и така се прави по подразбиране. Сериозна организация не рестартира сървъра си ей така.

Ако пък след добавяне на инструкцията се рестартира самия сървър за имена, това е най-смешната и погрешна практика, която можете да видите. Обяснявам защо, искам много точно да се види с какъв човек и каква организация си имате работа. Зона от тип „stub“ обикновено се прибавя на кеширащи сървъри за имена, които клиентските резолвери питат (изпращат заявки и чакат отговор от тях). Всеки кеширащ сървър има критична „маса“ кеширани заявки, която оформя т.нар. кеш. Наличието на кеш в критично количество ускорява извличането на отговори на клиентските заявки и намалява трафика свързан с DNS протокола от и към Интернет. Да рестартираш сървъра си за имена и да загубиш критичния си кеш е проява на пълно аматьорство. Като гледам какви субекти подкрепят инициативата „да ползваме нещо преди да са ни го дали“, сигурно е имало подобни изцепки. Но след като един субект си позволява да подава фалшива информация в DNS на клиентите си, липсата на познания по системна администрация на BIND са в реда на нещата.

Как се прави по нормалния начин? Отнема от 10-15 мин до половин час, да се прочете и изтества в ръководството към BIND. За да не се налага рестартирането на демона named, има специален протокол rndc (remote name daemon control), който пък най-често използва TSIG схема за удостоверяване (електронен подпис) на дистанционно подавани към демона команди. Командите се подават през приложението rndc. Когато се направят промени в една конфигурация на named.conf, те задължително първо се проверяват за синтактична правилност, защото ако не се проверят и има грешен синтаксис, след въвеждането им може самия демон named да спре работата си или най-малкото новите настройки да не влязат в сила. Умните хора са измислили инструмента named-checkconf, който проверява синтаксиса на файла named.conf. След като бъде проверен той, чрез инструмента rndc се изпраща сигнал към демона named за препрочитане на конфигурацията и зареждането й (rndc reconfig). Така не се губи кеш, не се спира обслужването на заявки нито за секунда.

Разбира се, техническия гений на кандидата за регистър стига до аматьорски изпълнения, нищо повече.

Нечовешко би било спрямо този индивид, да се иска да знае, че използването на зони от тип „stub“ е ограничено и не се препоръчва. Както ISC пишат в документацията на BIND9:

„Stub zones can be used to eliminate the need for glue NS record in a parent zone at the expense of maintaining a stub zone entry and a set of name server addresses in named.conf. This usage is not recommended for new configurations, and BIND 9 supports it only in a limited way. “

Товз значи, че в следващата версия на BIND например, този тип зони няма да го има.

Нормалните хора използват зони тип „forward“, които са точните типове зони в случая.

Погледнете списъка с доставчици дето са гушнали идеята. Да се обзаложим ли колко от тях са направили дебилщината да си унищожат кеша?

Пълна мъка, мрак, незнание и откровена простотия. Погледнете за какъв човек става дума и сами преценете за какво е годен той.

Уви, разделението е между хората. Не знам струва ли си да се засилва. Но не забравяй, че то е и културно богатство – не бива да се унищожава с лека ръка. Китайският културен поход изби врабчетата, да не ядат от реколтата… и после вредителите, които всъщност врабчетата ядяха, я унищожиха напълно. (Забежката е философска, но съм убеден, че ме разбираш – дори ако не си напълно съгласен.)

За езиците – да, на програмистите ни щеше да е по-удобно да пишат на български. Разликата е, че при програмните езици печалбата в удобство е малка, а проблемите ще са огромни. При домейните разликата в удобството на ползване (за българи) е прилична, а проблемите не са големи.

И да, това, което правим сега, не е утвърдено от ICANN. Само че все някой трябва да го направи вече, по дяволите! Да, сигурно не го правя по най-супер-перфектния начин. Но поне гледам да го направя свястно, удобно и полезно колкото ми е по силите… Някой път насаме – да не се хваля на публично място – ще ти кажа какви суми сме отказали заради донкихотовщината си и мерака си нещата да се администрират честно и коректно. Винаги съм се гордял, когато ме нарекат „поет с китара“, ако и да не се чувствам дорасъл до честта да го заслужа…

Спокойно. Ще дойде ден тези домейни да са официални. Не знам дали ще ги администрира точно Унинет. Но знам, че това, което сме свършили ние, ще ги е направило малко по-популярни, малко по-достъпни, и малко по-честно разпределяни. Просто след нас ще е мъничко по-трудно те да се разпределят или само срещу три коли документи, или пък абсолютно безотговорно и печалбарски… Според мен ще си е струвало труда ни.

@Веселин Колев: Само фондацията ви ли? (Апропо, коя фондация има честта да си й член?) А организацията, която представляваш (коя е пък тя?), научно-изследователската мрежа (чия?), КРС… Народното събрание, Министерския съвет и Съвета за сигурност на ООН? Моля те, не ги забравяй!… Пък аз ще си пробвам малко халюциногенни гъби, за утешение. Пардон, кактуси.

За останалите читатели, които са запазили поне ясната си мисъл:

Искам да кажа, че когато някой става регистър на имена, за това се изисква най-малко някакво положение в техническата йерархия и определено ниво на познания как се оперира подобна услуга. Трябва в цялата тази организация да има поне един човек, който да прави разлика между зона и домейн и да е пускал повече от DNS сървър в квартален LAN. Трябва този регистър да гради доверие в клиента, а не да пуска продажба на имена преди да има решение дали изобщо домейна от първо ниво да го има или не. Това са меко казано несериозни неща. Да не говорим, че едноличният представител-кандидат на регистъра се изявява по форуми и по доставчици съм съмнително ниво на услугите. Това никой регистър от тези, които знам, не си го е позволил, дори регистъра на Мозамбик или тихоокенска островна държава. Регистърът трябва да акумулира доверие, а това доверие не се гради с подвеждащи реклами, лъжливи оферти и т.н. Регистър от шепа лаици, които технически са далеч под средното ниво на грамотност за съжаление не се прави. Това да накараш доставчик да лъже в DNS клиентите си говори както за качеството на доставчика, така и за качеството на този, дето го кара да прави това. Дори този регистър да се пребори за делегиране на домейна .бг и да го даде за техническо обслужване на външна фирма, той трябва да има елементарни разбирания за дейността, която се върши. Аз не виждам такива разбирания. Нещо повече, виждам едни елементарни хора, които от едната заядливост, шовинизъм и пещерен антиамериканизъм, са решили да покажат, че Интернет е само в тяхното село. Сигурно това е прекрасно за лумпени от редиците на Атака, за трайно безработни или хора с вестникарско възпитание, болезнени рисофили и др. Но в момента, в който един представител на този регистър похвали идея за „отечествен интернет“, става ясно, че си имаме работа с човек, който има сериозно изкривени представи не само за интернет, но и за отношенията в едно демократично общество. След като той олицетворява една организация по този начин и си намира говорители и съмишленици, които са известни с това, че имат неадекватно на реалностите в мрежата поведение, е ясно, че доверие в него не може да има. И тук проблемът не е изобщо с домейните на не-ASCII кодова таблица. Проблемът е много по-дълбок и засяга изобщо свободата на обмен на информация, безпристрастността в технологиите и т.н. Всяко изкривяване на технологията е начин да развалиш нещата. Това се прави или в полза на някого или в ущърб на някого. Е, в този случай се прави в ущърб на Интернет. Имаме кандидат-регистър шовинист (но кой ли в България ще забележи това, ако се съди по последните избори), който е и кандидат да използва технология за разделяне на Интернет. Да, намира се един поет с китара, който живее в измислен свят, да му приглася. Че и тънкообиден като му кажат какъв е. Просто не съм лицемер. Това, че на него не му харесва, е негов личен проблем и драма.

Истината е, че в Интернет започнаха да попадат всякакви хора. Лошото е, че нещо, което се гради с години, тества се, развива се, накрая попада в ръцете на технически лумпени, които не знаят как работи, но искат да го управляват. DNS е типичен пример за това, защото е лесна за комерсиализиране технология. Ако си с нищо незабележим, ако не можеш нищо, ако си аутсайдер, ако няма как да блеснеш, или си заемаш шикозен домейн или … ставаш регистър на екзотичен домейн от първо ниво. Цялата логика в този случай е сбъркана, защото хората свързани в Интернет се делят на разбработчици, инженери, потребители и амбициозни потребители, които насилват технологиите. От това страдат първите две категории, защото в името на криворазбрана юзерщина някой се изпикава отгоре на труда има, само защото е по-амбициозен от тях и има време да иска и да се бори за правото да управлява нещо, което не познава. Защото замислете се над това кой е този Илия Базлянков и кой е този Григор Гачев. С какво те са улеснили потребителите и какво са надградили в технологията на Интернет? Но всички мълчите и гледате сеир, когато те се опитват да минат „отгоре“ и да се изпикаят на разбиранията ви за Интернет като среда за връзка между свободни хора. Ако някой не може да научи как се натискат 23 латински символа на клавиатурата, той не е за Интернет, той е за помощно училище. Да, може в случая ситуацията да е невинна и да иде реч за двама дето просто не са на себе си, но по същата схема какви ли не технологии се подчиняват на лумпенизацията. Ако се замислите, целия ИТ сектор е лумпенизиран по същата схема – идва амбициозен глупак и казва „това ще работи така, както аз искам, защото аз така искам“. Накрая става едно технологично мъртвило, губи се стимул за каквото и да е ново, че изобщо и за работа.

Знам, че този дневник се чете от хора, с които заедно или поотделно сме се старали нещата в българското интернет пространство да работят преди всичко на принципа на неутралността и общата полза, само и само някой ден да видим, че целият този информационен свободен обмен, за който се борим, е влял знания в главите на хората, научил ги е на повече и ги енаправил по-грамотни и свободни. Вие, приятели, как мислите, не е ли целия този каламбур с този псевдорегистър една подигравка с вас? Познаваме се от доста време, съмишленици сме, заедно сме се лишавали от какви ли не неща в името на едно по-добро технологично общество, свободно сме обменяли знания, не мислите ли, че е дошло време да се напише едно ясно писмо до ICANN с подписите ни под него и да прекратим веднъж за винаги стремежите на лумпенизирани потребители да управляват технология за разделяне на Интернет? Да, нека има регистър за .бг, но нека това бъде някой за който поне нямаме съмнения, че е поне технически грамотен и споделя идеите на Интернет, ако ще да е търговец. Надявам се скоро фондацията да излезе с ясно и достатъчно информативно становище, което да стигне до ICANN. Ние нямаме нищо против Григор Гачев да упражнява извратената си философия на принудително разделяне на хората, но да си я прави в някоя от многобройните online игри, може да води и IRC войни (с никове на кирилица задължително). Нямаме нищо против Илия Базлянков да кирилизира и IP адресите, но да си го прави наум, в локалната си домашна мрежа или на чашка някъде, или ако иска „отечествен Интернет“, да хваща пътя за Русия.

Ето един арабски домейн: http://مثال.إختبار

Китайски: http://例子.测试

Гръцки: http://παράδειγμα.δοκιμή

Иврит: http://בײַשפּיל.טעסט

Които и сега са в root сървърите като тест. Тестът приключва и следва реалното въвеждане.

Разделението, викаш, било между хората, а не между машините и затова било нормално да се подпомага и увеличава? То пред машините изобщо не стои този проблем, те си имат закон на Ом и подобни и им е през транзистора.

но аз викам нека направим още една малка крачка за нас, но голяма крачка за търсещите слава в Интернет — да преведем PHP! Не документацията, ами самия език. После и C, Perl, Python, Java. Знаеш ли колко по-удобно ще е на българските програмисти да си пишат на родния език.

Сега ще кажеш, че пиша глупости и може да си прав. Но това с домейните на кирилица, дето не се разпознават като такива от root-сървърите и дето трябва да си настройвам по специален начин мрежата, да си „чупя“ практически DNS-а, само за да може да пиша „григор.бг“, си е пълна глупост също.

Хора, нямате ли си по-ценни неща за правене? Има безброй проекти, дето чакат някой да ги направи, как от всички неща точно с най-безмислените сте се захванали? (Всъщност не зная кой точно е зад тая „инициатива“, затова и не се обръщам поименно… А честно казано и не ме интересува кой е)

Когато преди повече от 30 години прочетох в „Паралели“ за кабелна телевизия в Лондон, това ми се видя абсолютно нелепо и си мислех, че скоро ще отпадне, или ще остане ограничено до отделни групи от жилища. Да, ама вижте сега наоколо. (Още не съм пуснал такова нещо у дома де)

Та и с домейните с изчанчени имена. Съм съгласен с аргументите на Йовко, ама явно интерес(и) има.

Първо научи какво е зона и какво е домейн. Зоната е описанието на ресурсите в даден домейн. Това ти разрешавам да си го татуираш дори. Пускайки дадена зона ти я ангажираш с домейн, защото домейн е разклонение в DNS йерархията базирано на съществуването на зоната. Пускайки зона простак.бг, ти делегираш домейна .бг щеш или не, защото такава е йерархичната структура. Това, че го декларираш неявно през по-долно разколонение в йерархията (домейн зона.бг) е пример за лоша практика и се говори от много време насам за него. Разбира се, за това е нужно човек на попрочете това-онова и да има опит.

За да не се лъжем обаче, съм увековечил за себе си тези кадри, където ясно се говори как ще се регистрират домейни в зоните .бг, .инфо и .име:

http://www.vesselin.org/notes/images/icn_bg_fake_registrar.png
http://www.vesselin.org/notes/images/superhosting_bg_fake_registrar.png

Лъжеш под много имена, но за жалост си бездарен – всеки път го правиш по един и същ начин.

А най-много се смях за махането на записите от сървърите за имена на доставчиците. Ако Унинет спечели пред ICANN (след като ние пратим становището си в ICANN няма да спечелите нищо). Ако не спечели, ще останат ли? Ще съботират регистъра ли? И какво ще стане, ако клиентите до момента са свикнали да ползват услуги до домейн.бг, а той след време стане собственост на друг? Ще трябва доставчика на DNS услугата да лъже клиентите, за да могат те да виждат старата услуга ли? В недоумение съм. Явно в някой доставчици падението по отношение на знания и разбиране е пълно и необратимо.

Така, сега ти дръпвам една безплатна лекция. Обяснявам като на чукчи, с надеждата да се научиш малко, не казвам много, малко.

DNS е колективна система и е базирана на конвенцията, че всеки ще спазва йерархичната структура на имена. Ако някой не я спазва, той нарушава конвенцията и разпада услугите. Не само това, ако някой доставчик е коректен, той никога няма да подчини сървъра си за имена на желанията на група хора да правят мътна бизнес схема и да лъжат, че са регистратори на нещо, което го няма. Най-малкото той е длъжен да предупреди клиентите си, че неговите сървъри ще подават модифицирана информация. Колко са казали това на клиентите си? Ти и тези технически инвалиди около теб каква поддръжка осигурявате срещу тези 12 лева, които един наивник налива в нищото? И какво, ако аз имам домейн домейн.бг, може би трябва да принуждавам всеки потенциален негов посетител да си сменя адресите за имена в резолвера, че да ми види домейн ресурсите ли? Това 12 лева ли струва? А? Ами ако утре аз на моите сървъри за имена сложа мой домейн .бг и ваш клиент ползва моите сървъри за имена, вие какво ще направите, за да може той да си види „своя“ домейн, дето е при вас? Т.е. същия начин аз мога да искам и аз да регистрирам домейни в .бг. И какво? Ще ходя да принуждавам останалите доставчици да пускат моите зони ли? Ами утре някой друг може да поиска да направи това за себе си и така да се нароят N на брой регистъра на едно и също нещо и да дават N на брой различни изгледи за едно и също домейн име. По един сървър за имена на всеки пишман мераклия регистър е най-великата схема, а? Пък може да си направим една война задето едния пуска зоните на единия, а друг на другия. Режем порт 53 за всички клиенти към външните сървъри или трансперираме отговорите, че да може да не видят другия регистър. А да, едните ще са от отечествения интернет, другите от неотечествения.

Имам един откровен въпрос… Ти скоро преглеждал ли си се?

И най-вече за увереността, която ми даваш. След като си ни толкова бесен, значи с гаранция правим точно каквото, и точно както е нужно. Дори ако това значи да нарушаваме правилата.

Давай още, вдигай света на главата си, пиши становища и непременно ги пращай до ICANN. Иначе ще си помисля, че не сме в България.

@Pocu: Точно така е – но пропуска важен момент (същият, който пропуска и Йовко):

Ако си направя сайт изцяло на български език, не бих очаквал някой, който не знае български, и не чете кирилица, да се интересува от него. И, абсолютно естествено, не бих му връчил визитна картичка със само този сайт – дори да се свързва с него чудесно, каква му е ползата от това? Ако ще общувам чрез този сайт с небългари, е естествено да се погрижа той да има домейн и страници на съответния език. Точно както, ако ще говоря с тях, е редно да науча езика им.

От друга страна, пък за българоезичните този сайт ще е голямо улеснение. И това, че името на домейна е на кирилица, ще е една мъничка част от улеснението. Ако ще могат да четат сайта, значи компютрите им ще имат кирилица и прочее.

Най-сетне, от гледна точка на програмите, които ползват мрежата, затруднението ще клони към нулата. Още не съм видял софтуер, който да има проблеми с коректно енкоднат URL с кирилица вътре; вероятно има такива софтуери, но това би значело, че те по принцип си имат проблеми с URL парсинга, и е нужно да бъдат оправени.

Накратко – частните ограничения са не между компютрите, вследствие на знаковите набори – а между хората, вследствие на различните езици и азбуки. А тях надали някой ще предложи сериозно да бъдат премахнати, за повече стандартизация. Или ако предложи, ще го сложа за себе си в една категория с Веселин Колев. ;-)