La flor de mi secreto

Писател ми звучи твърде стряскащо, както и фотограф, но снощи реших да отворя нова категория с постове в блога си, провокирани от различни интересни разговори. Нарекох я както онзи пост Hable con ella (оригиналното заглавие на филма на Алмодовар “Говори с нея”, за който не е стоплил)… Не знам дали разговорите ще са само с жени, но понеже те са вечната тема за всеки мъж, май ще преобладават. А и с мъже обикновено разисквам по-ясни теми ;-)

Незнайно защо хората се концентрират върху това кои и какви са хората вместо това какво казват. Или дали това, което казват звучи окей според нечии лични канони. Мен пък ме интересува именно какво и как го казват, включително извън контекста на ситуацията. Затова акцентите няма да бъдат върху една или друга самоличност. Дори и с цената на видоизменена достоверност или криворазбрана “злоупотреба” с “доверие”…

Винаги съм твърдял, че доверието е въпрос на личен избор… Възпитаването на вкус и усет към нещата също… И не е нужно да имаме съвпадения.

Йезуит, както винаги :-) И както винаги не виждаш нищо лошо в това да си послужиш с чувствата на някой обичан от теб, за да материализираш емоциите си с думи. Без да отчетеш, че изтипосваш тук пред всички нечии неизказани или неразбрани от теб емоции твърде буквално. Ако поработиш върху начина си на изразяване, читателите ще започнат да обръщат внимание на случките, думите и няма да търсят конкретни личности. Все още имаш нужда от огледалото на другите, за да убедиш себе си в нещо… :-(

гадничко… не бива така да произвеждаш стрес на бившите си гаджета :) Не е ли стига че си ги наказал с раздяла? :))

Йовко, напълно си прав, това стана ясно много отдавна :-) Пропускаш само, че тук не говорим за светоусещане. Защо допускаш коментарите ми тук, щом не ти харесват? Предполагам, че този проблем стои пред всеки блогър – ако изключи коментарите, ще пропусне разноцветни гледни точки. Ако ги модерира и реши да не ги публикува, все пак ще ги прочете. Ако не му харесват и все пак реши да ги публикува, тогава ще извади на показ чуждата глупост във всичкия й блясък. Но какво става, ако се окаже, че това мнение е споделено и от други? Това е голямо предизвикателство и не е за всеки ;-)

Всъщност, аз не пиша, за те критикувам – забавлявам се просто :-) Има тема – казвам си мнението. Когато се появи нещо друго за правене, няма да си казвам мнението, защото то е по-важно от писането на мнения в чужд блог :-) Позволих си да ти обясня защо читателите ти търсят действителни хора зад описаните случки.
Съжалявам, ако съм те засегнала – не съм целяла това :-(

@Комитата, недоразумение е възникнало – коментарът ми само изглежда като реплика на твоя, но всъщност не е… Благодаря за вниманието и добрите думи!

@Владо, ей това го изплагиатствах! Гениален си просто! CC-BY+(CM deviation) е моят лиценз от този момент :-)

Йовко, Стефан Кръстев е страхотен автор! Познавам го чрез страхотните му разкази от вече две или три години – първо го открих на hulite.net. От известно време има блог, който стои в блогрола ми, но понеже моят сайт е малко скришен и пасивен напоследък, този линк там е само за личен мой бърз достъп.

Преди време Стефан беше казал, че не иска да издава на хартия по ред причини. Не знаех, че е променил мнението си, но и аз ще си ги купя. :-))

О, винаги съм го правил. Обичам диалозите. Особено многопластовите, с хора, с които съм на една вълна… Даже веднъж бях написал, че имам магнетофонна памет, но… Рядко ги споделям… по ред причини… ;-)