Коментари на: La flor de mi secreto

От: Албена

Албена — Fri, 12 Mar 2010 21:25:00 +0000

Много е натуралистично. Очакванията не винаги се сбъдват, но въображението идва винаги на помощ. На мен лично ми хареса тънката ирония към женската и към мъжката суета. Красиво написано и е особено приятно за четене, особено ако се удържи на изкушението да се преживееш в образа на „принцесата“ – не и в тази приказка :))

От: yovko

yovko — Fri, 16 Nov 2007 15:08:00 +0000

О, винаги съм го правил. Обичам диалозите. Особено многопластовите, с хора, с които съм на една вълна… Даже веднъж бях написал, че имам магнетофонна памет, но… Рядко ги споделям… по ред причини… ;-)

От: Anna

Anna — Fri, 16 Nov 2007 13:00:31 +0000

Винаги съм смятала, че това, което си казват хората е огледало на душата им, мислите им…на настроението. Просто трябва да умеем да разчитаме думите, пазите, въздишките между тях…Знаеш, че винаги съм се интересувала от „диалозите“. Сега ще започнеш да търсиш диалози, да откриваш разговори, да ги ги записваш в главата си и да бързаш да ги запишеш…Много е приятно, ще видиш!

От: Ани

Ани — Tue, 13 Nov 2007 14:56:37 +0000

Йовко, Стефан Кръстев е страхотен автор! Познавам го чрез страхотните му разкази от вече две или три години – първо го открих на hulite.net. От известно време има блог, който стои в блогрола ми, но понеже моят сайт е малко скришен и пасивен напоследък, този линк там е само за личен мой бърз достъп.

Преди време Стефан беше казал, че не иска да издава на хартия по ред причини. Не знаех, че е променил мнението си, но и аз ще си ги купя. :-))

От: Pocu

Pocu — Tue, 13 Nov 2007 12:38:17 +0000

А, Владо, това е старо златно правило ;-) Има едно гениално изобретение, за да действа формулираният от теб закон. Наричаме го „време“ :-) Няма друг по-сигурен начин едно нещо да остане неразбрано и дори неразбирането към него да нараства пропорционално на времето, като към него се добави и тайнственост, загадъчност, свръхестественост. За доказателство може да послужи всичко, напр. египетските пирамиди.

Радвам се да те „видя“ :-)

От: yovko

yovko — Tue, 13 Nov 2007 12:23:19 +0000

@Владо, ей това го изплагиатствах! Гениален си просто! CC-BY+(CM deviation) е моят лиценз от този момент :-)

От: Владимир Джувинов

Владимир Джувинов — Tue, 13 Nov 2007 12:16:48 +0000

Наред с CreativeCommons лиценза можеш да сложиш още един:

Creative Misinterpretation (CM): Feel free to misinterpret this content as you wish, as long as the false understanding remains :P

или приблизително на български:

Творческо Недоразбиране: Това съдържание е достъпно за всякакви грешни интерпретации, стига те да бъдат пресъздавани без загуба на недоразбирането :P

От: yovko

yovko — Tue, 13 Nov 2007 12:14:43 +0000

@Комитата, недоразумение е възникнало – коментарът ми само изглежда като реплика на твоя, но всъщност не е… Благодаря за вниманието и добрите думи!

От: Комитата

Комитата — Tue, 13 Nov 2007 11:44:29 +0000

Не ти разбрах много коментарите на поста (вече и други хора забелязват че съм тъп), но исках да ти кажа следното — няма значение дали се определяш като писател. Слава богу, отминаха времената, когато не текстовете, а червената членска книжка в съюза на писателите дефинираше човек като писател. А сега си написал добър текст, значи си автор (по-добра дума от писател), а ако си направил добра снимка си фотограф (независимо от вложената скромност). Понеже познавам лично добър писател и знам как му протича творческия процес, мога да ти кажа, че ти си тръгнал точно по този път. Може би ако някой в България не знае какво е да си добър автор като очаквания от обществото — защото изглежда от средностатистическия класик се иска например да ходи с барета, да живее на село, да пие червено вино и да разказва истории за местните пияници — ще вземе да преодолее невидимите бариери в съзнанието си и ще напише наистина нещо добро на български език след десетилетна суша. Объркано се получи, но според мен свободното съзнание и честното отношение към реалността правят истинската литература, а не разни външни признаци ;-) Успех ти желая и във фотографията, де ...

От: Pocu

Pocu — Tue, 13 Nov 2007 11:36:20 +0000

Йовко, напълно си прав, това стана ясно много отдавна :-) Пропускаш само, че тук не говорим за светоусещане. Защо допускаш коментарите ми тук, щом не ти харесват? Предполагам, че този проблем стои пред всеки блогър – ако изключи коментарите, ще пропусне разноцветни гледни точки. Ако ги модерира и реши да не ги публикува, все пак ще ги прочете. Ако не му харесват и все пак реши да ги публикува, тогава ще извади на показ чуждата глупост във всичкия й блясък. Но какво става, ако се окаже, че това мнение е споделено и от други? Това е голямо предизвикателство и не е за всеки ;-)

Всъщност, аз не пиша, за те критикувам – забавлявам се просто :-) Има тема – казвам си мнението. Когато се появи нещо друго за правене, няма да си казвам мнението, защото то е по-важно от писането на мнения в чужд блог :-) Позволих си да ти обясня защо читателите ти търсят действителни хора зад описаните случки.
Съжалявам, ако съм те засегнала – не съм целяла това :-(