Коментари на: Блогърите, героите, жертвите и лидерите

От: Даниел Денев

Даниел Денев — Fri, 21 Mar 2008 13:27:56 +0000

Бележка: Коментарът е заменен с препратка към него...

От: Brejneff

Brejneff — Wed, 12 Mar 2008 09:18:57 +0000

Здрасти,

Поредният ти силен пост. Радвам се винаги, като чета подобни на собствените си мисли, предадени по толкова строен и разбираем начин и с необходимия емоционален заряд. Respect !

От: Krassi Stoitcheff

Krassi Stoitcheff — Fri, 07 Mar 2008 21:19:06 +0000

Фактът че твоят, а и много други блогове, съществува означава че обществото е много променено. Разбира се, както навсякъде другаде, така и у нас обществото се дехомогенизира. Но човек не трябва да е тъжен поради факта че е различен.

От: yovko

yovko — Thu, 06 Mar 2008 07:36:03 +0000

И късогледите са наясно, че обществото е болно, Вени – не е нужно нищо кой знае какво за да го стоплиш. Лошото е, че лечението е някъде в еволюцията (в смяната на мисленето, хората и т.н.) и в ампутация на гангренясалото… Едното не се побира в човешкия живот, за другото трябва воля и кураж, на които тази селекция на поколения не е способна.

От: Doncho Angelov

Doncho Angelov — Thu, 06 Mar 2008 06:12:17 +0000

Право думаш, елитни блогъре! От глупости време за по 1 бира не остава. Но скоро домашните проблеми се надявам да са оправени, за да се видим на хайнекена, който направо залежава вече в хладилника!

От: Вени Марковски

Вени Марковски — Wed, 05 Mar 2008 18:31:51 +0000

Бягството от действителността не помага, уви.
Четвърта власт в България има, но тя е без власт. И в това е основният проблем. Не може блогърите да сме лекарите на обществото. Ние можем да отбелязваме симптомите, но гражданите са тези, които трябва да потърсят лечение. А от това, което пишеш, мисля, че и ти си съзрял, че обществото ни е болно.

От: lina

lina — Wed, 05 Mar 2008 11:24:45 +0000

Аз например много обичам да чета архивите в твоя блог, където си писал лични, емоционални, житейски неща. Все пак най-важното според мен е човек да пише за това което го вълнува в момента – в едни периоди то е емоционално, в други – социална ангажираност. Единственият компас е нашата удовлетвореност от изразеното, което всъщност е и нашата мотивация. Всички знаем, че насила нещата могат да се правят само за определен период…
Ценя откровеността и задълбочеността ти, това че се стремиш да се изразяваш естествено и не се самоизтъкваш… Поради липса на някое от изброените, спрях да чета блогове с потенциал, които преди следях всеки ден…
Поздрави!

От: Michel

Michel — Wed, 05 Mar 2008 11:17:28 +0000

Напоследък се хващам, че не пиша толкова често, както преди няколко месеца… Също и се хващам, че пиша някак… разпокъсано, често не харесвам изцяло нещата, които излизат изпод виртуалното ми „перо“ или пък им липсва цялостност, както и на моя блог…

Не знам, може само да ми се струва, а може би не. Може би усещам вътре в себе си напоследък някаква „липса на цялостност“ или съм много уморен, но така или иначе, забелязвам, че това, как се чувствам аз, се отразява и на блога ми, като мое (частично) отражение…

Случва се да правя и паузи напоследък… просто не ми се пише и не пиша (макар че имам идеи)… и тогава предпочитам да чета другите, отколкото да се „напъвам“ да родя някой и друг ред…

* * *

Благодаря за текста, Йовко, някак ме накара да се замисля… :-)

От: nname.org

nname.org — Wed, 05 Mar 2008 10:22:38 +0000

много правдив пост, евала

„Понякога ми се иска повече от съвременните лидери (и нашите българските) да можеха да се понасят в обикновеността си. “

не забравяй, че за някой хора известността е препитание и свалянето на маската ще ги остави гладни и бездомни :)

загледай се на улицата в някоя родна актриса или певица и ще усетиш колко много усилия полагат да се правят на нещо повече… на слънчева светлина буквално треперят, само под прожектор се държат уверено

От: yovko

yovko — Wed, 05 Mar 2008 09:46:29 +0000

Всъщност в това, че сме несъгласни един с друг за едно или друго няма нищо лошо – по-страшно ще е ако всички мислят еднакво. :-)