http://fsfe.org/en/fellows/greve/freedom_bits/re_enacting_the_parrot_sketch

На този фон неадекватността на българските стандартизатори сред морето на Интернет, където всеки ден ги шляпват мокрите парцали на лобирания, нови и нови и нови технологии, технически и фирмени спорове и какво ли още не е съвсем разбираем.

Но не е оправдан. Нещата не трябва да са така. Ако някой млад инжеер днес иска да става стандартизатор, нека има предвид, че тази работа е пряко и ежедневно свързана с много четене, осъждане, четене, обсъждане и през цялото време мислене на проблемите. Ходенето по командировки и конференции е само за поддъжане на това мислене и обсъждане, а не за “разходки” и подкупи.

Аз съм покрусен от цялата история, надявам се единствено след години по естествен път нещата да се “прочистят” и стандартизацията да остане място за експерти, които си обичат работата. А не за силови неформални лобирания.

When I was in Geneva in February, I found myself saying something like the following to those who asked me how I thought the OOXML/DIS 29500 vote was going to turn out.

“If the ballot fails, we will have seen that a historic change has occurred. If it passes, we will see that historic change is needed.”

Evidently, we’re in the latter case…

Пълният текст – в блога на Bob Sutor…

Най-тъпото, най-гадното в цялата работа е, че само и само да пробутат ненужния си (повтарящ смисъла на ODF) и недоизмислен “стандарт” Майкрософт използваха едно основно предимство на стандартизацията за свои лични облаги. Става дума за това, че стандартизационните среди са мерило на статуквото, те дават най-добрите практики и препоръки, но на база на текущата употреба и открития.

Какво имам предвид? Ами за това гласуване Майкрософт сформира чрез подставени лица и бизнес-ангажирани свои хора национални комитети в много страни, които преди това изобщо не се “интересуваха” от този вид стандарти в ISO. Вижте само списъка — то не е Узбекистан, то не е Мавриций, то не е Гана, Танзания и Тринидад и Тобаго…

Увеличаваш броя на гласовете със свои хора, като наблъскваш свои кадри и бизнес-ангажирани твои местни партньори — и хоп, имаш стандарт…

Ей затова никога няма да уважавам компании като Майкрософт и подобните им. Колкото и напоследък да се поразми отрицателният им имидж и колкото и хора да казват “е, какво толкова, компания като компания”, нищо не се е променило — Майкрософт са вирусът в ИТ-отрасъла.

Не ми го побира умът как на фона на всичко това има хора, които се навиват да им работят в тъпата фирма…

Евала на някои западни блогери, замесени в големия ИТ-бизнес, като Боб Сутор (Айбием) и Марк Шатълуърт (Убунту) за поддържането на принципната им и правилна позиция.

Едно е вярно — ИСО/МЕК вече просто не е това, което трябва да е по идеята си, а корупирана сбирщина, която масово и неформално лобира за Майкрософт.

А стандартът DIS 29500 — просто никога няма да се внедри, прав си. Формулировките са толкова мъгливи и неясни, че при всяко доближение от страна на трети производители Майкрософт чисто и просто ще “побутне” спецификацията (тълкуването й) малко по-встрани. Както казва Шатълуърт в едно интервя вчера, не е вярно, че офисните документи са нещо толкова сложно и обширно, че да им трябва чак толкова много много много страници спецификация. Рендването на уеб-страници например е не по-малко сложно и написването на уеб-енджин например е не по-малко обемно и трудоемко — а пък има прост и ясен и кртък стандарт, HTML. Правилата трябва да са прости, защото са обобщения, абстракции. В случая с OOXML не е така, чащото е чисто и просто инструмент за корумпиране на ИСО…