мерси предварително

Дончо, за винила ще ти отговоря в нов пост, че коментара стана твърде дълъг. И в контекста на онзи отговор и тези няколко изречения трябва да са излишни, но все пак… ;-)

Снимката е случайна композиция, получила се на бюрото ми вчера, която реших да щракна като илюстрация на душевните digital vs. analog терзания на автора. Тя олицетворява контраста и единението на двата свята в душата на твореца, търсенето на баланса и различните гледни точки… (хайде стига толкова, а ;-)

Dual-SIM телефона отдавна е минало – sorry – вярно бях обещал да напиша впечатления, но забравих. Истината е, че това е китайска пръчка. Аз съм претенциозен потребител – откъм интерфейс и функционалност, особено откъм бизнес такава – профили, лесен mute, дискретност, управление на контактите и т.н. Dual-SIM телефона представлява просто два телефона в един корпус с общ интерфейс – доста неудобен на моменти и с лимитирана функционалност. ОК е за хора, които искат да имат две карти към различни оператора за да говорят винаги по-евтино. Аз търся удобен и функционален интерфейс и телефон, а той не беше такъв. Продадох го само след 2-3 седмици употреба. Motorola така и не извадиха нещо, което да ме спечели през това време и досега отново ползвах старата си Nokia 6600 (вече на 5-6 години). А двата ми номера са пренасочени един към друг. Има планове с толкова безплатни минути вече, че всъщност пренасочванията не ми струват нищо.

Иначе да, след като вече съм отключил шест iPhone-а, реших че е крайно време в тази бройка да има и един мой. Но още не го използвам като телефон, а като платформа за експерименти и тестове. Вътре има карта, чийто номер не е известен на никого и това го превъръща в едно хубаво, красиво и тихо бижу. Подозирам, че като започне да звъни по всякакви поводи и най-вече бизнес – ще започна да го харесвам по-малко.

Иначе вчера ми пристигна официално upgrade DVD-то на Leopard-а, четири месеца след покупката на Mac-а… Apple не са от най-бързите… Но пък имах неофициално копие, което да ползвам през това време, което е OK.

Нали знаеш, всъщност дискретното ограничава, защото е приближение. Истински живото, истински действителното е точно аналоговото. Цифровото е грубо копие за удобство ;)

Само аналоговото е живото, защото само то е непрекъснато. Цифровото е дискретизация, накъсаност. Все едно да ни дават живота на нарязани порцийки. Оформени красиво в чинийка, но все пак нарязани…

Твое ли е нещото (гледам, че под него я има и доставката на МакОС, тъй че подозирам че е част от шипинг до теб)?

И кога ще напишеш повечко за дуал-сим телефона, с който навремето като че ли смяташе да оставаш?

Иначе за аналоговото… малко не съм съгласен с теб. За аналоговото фото нищо не мога да кажа, защото там аз бях напълно начинаещ с моята “Берета”, и не повече от 30-тона черно-бели филми, изснимани за нейния живот.
За сметка на това обаче, не разбирам въздишките на разни ценители по винила. Винила е толкова ненадежден, труден за съхранение, нетраен и т.н. и т.н., а за качеството на звука му и дума не може да стане да се сравни с качеството на цифров запис. Да не говорим, че почти съм сигурен, че всички нови винили се създават, като се ползва за база цифров запис. Така че… ей го аналоговото им :).