Това усещане ми е добре познато :)

Установявам, че от две-три години все по-трудно ми идва да се изразявам с думи и че това не рядко изисква доста мисловно напрягане ~8-[

Обяснението може би се крие в мисловното развитие на човека през неговия живот. Когато човек е бебе той най-лесно и бързо възприема околния свят чрез допир и пипане, топло/студено, и следователно първоначалните му мисли (асоциации) са предимно кинетични. После човекът порасва, започва да говори, а по-късно в училище усвоява и писането. Заедно с това се променя и начинът му на мислене, като той минава на малко по-абстрактно ниво и става предимно визуален и звуков. Една част от хората обаче, особено тези които много обичат да си блъсат главата над сложни проблеми :) с времето установяват по-концептуално мислене, където мозъкът борави на ниво по-абстрактно дори от образите и думите; също така мисленето става по-паралелно, многоизмерно и не-"преградно" (англ. compartmentalised). Тогава човек изведнъж установява, че му идва трудно да намери думи за новите си абстрактни мисли, и - о, ужас - дори да ги подреди в линейната форма, в която върви речта (а тя си е линейна, защото е низ от думи).

Ето тук има една добра статийка на български, която описва трите основни начина на мислене и мисловно представяне - кинетичното, звуковото и образното: http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=13222

Като цяло не е трудно да определиш какъв е основният начин за мислене на даден човек (например за да подобриш общуването си с него): за целта е нужно да се обърне внимание на често използваните изрази [ http://www.businessballs.com/howardgardnermultipleintelligences.htm ], а очите, по-специалното посоката на погледа, също издават [ http://en.wikipedia.org/wiki/Representational_systems_(NLP) ].

Междудругото, като стана въпрос за тази тема, днес попаднах на интересна статия в Neuer Zürcher Zeitung:

http://www.nzzexecutive.ch/nzzexecutive/cms/de/108/interviews/wirtschaft-im-gespraech/article/265/144.html

Та там се разказва за швейцарката Сюзън, която е запалена компютърджийка и неотдавна е открила собствен IT бизнес, където работната среда и задачите са специално подбрани за хора с форма на аутизъм да работят комфортно там. Нерядко сред компютърджиите има аутисти – запалени техничари обичащи да се задълбават до дупка в някой програмистки проблем, на които общуването с хора им идва доста стресово и затова предпочитат да работят самостоятелно.

Някак съм пропуснал новината (не успявам да следя всичко интересно онлайн) и сега се натъжих малко. Струваше ми се, че това е едно многообещаващо начинание…

Криза? Явно да…

Весела коледа и от нас! :)))

(А колкото до изразяването с думи — мисля, че си много добър в това! Или поне така съдя от всичко написано от теб досега… :)

Весела Коледа и на теб и Ани! :-)

Много ми хареса този текст, също, и особено краят:

Защото всъщност всички носим различни пропорции от всеки цвят. И когато открием, че от смесването на цветовете сме в състояние да запълним цялата палитра, може и да почувстваме, че животът ни не е толкова черно-бял и не е непременно нужно поредния ни опит за симбиоза, в резултат да се оказва безлично сивкав.

Понякога дори се питам, дали всъщност не си искал да станеш писател някога… И не се шегувам! :-)

Поздрави! (и Весела Коледа!) :-)

Това че рядко са на първите страници, че синьото не е на мода, ги прави донякъде невидими. Това са хората, които просто си ходят на работа, гледат бизнеса и дома им да са в ред, плащат данъците си. Нещо като черната материя във вселената, която не се зебелязва особено, но има съвсем солидна маса – и икономически принос :)

Защо на Вийнер му се е сторило, че в България липсва синьото? Според мен защото сините хора у нас са хай-слабо представени в управлението на държавата: за тях политиката е по-скоро опортюнизъм, а и рядко биха гласували за партийни лидери, които оценяват като въздухари и популисти :)