http://www.eurochicago.com/modules/weblog/index.php?user_id=0&cat_id=74

Има доста вътрешна информация, макар че всичко трябва да се приема с доза… пипер…

Лошото е че със спирането на малките блокове започна разпиляване на специалистите. А втората централа не е толкова далече във времето. И за нея са нужни кадри, но не от студентската скамейка, въпреки, че май и за тази скамейка още не се мисли.

Що се отнася до уранодобива, у нас той никога не е бил от типа описан по-горе. Да не говорим, че в момента изобщо не съществува.

Що се отнася до снимките през „смотровое стекло“, н ми е ясно защо не са ти разрешили. Първо това което си видял оттам са шапките на 1-ви и 2-ри блок, които никога няма да бъдат пуснати отново. И второ има толкова много снимки правени там, така че твоите не знам с какво беха навредили на сигурността.

Ядрената енергия няма алтернатива в момента от гледна точка на екологията. Поне докато не се създаде работеща установка за термоядрен синтез, ако се създаде такава.

Виждам че дискусията тук тръгна в две познати посоки:

1. Достатъчно компетентни ли сме в България?
2. Какво е бъдещето на ядрената енергия?

По първата тема::

Да, не сме страната светило и връх на високите технологии. Но не се съмнявам, че в България може – при наличието на воля и визия – да се работи супер точно, подредено и организирано – дори над нивото на нашия АЕЦ в Козлодуй. У нас също има не малко хора на интелекта, технологиите и резона свободен от политически страсти, за да може да се работи по този начин. Познавам такива хора, също виждам и такива зад коментарите, не на последно място и автора, разбира се :)

По втората тема:

Според мен ЕС можеше да подходи с по-голям ангажимент и разбиране относно нашата ядрена централа и с тяхна помощ – финансова, ноухау и по-строг одит над сигурността, да ни помогнат да изстискаме по-ефективно оставащия ресурс на реакторите, докато същевременно се мигрира към нещо по-ново.

Но това не се случи. Може би заради това, че с нас се работи трудно и липсва взаимно доверие; може би защото един такова участие би било по-сложно за тях. Във всеки случай това решение не допринесе за чувството, че сме станали истинска европейска общност, нито че пък резонът винаги владее над страстите.

Но има и добри новини. Макар ЕС да изглежда муден и не съвсем лидерски в някои отношения, проектът ITER [http://www.iter.org] за създаване на нов експериментален термоядрен реактор беше подкаран със сериозни стъпки миналата година. Беше направаена първата копка на площадката във Франция, започна и наемането на първите специалисти.

Засега разбира се още не може да се каже дали към края на проекта – през 2040г – ще имаме комерсиално решение за чиста водородна енергия. Но това е стъпка в правилната посока, а именно да си създадем достатъчно работещи опции за чиста и евтина енергия.

Някои страни се оттеглиха заради високата цена на проекта. В крайна сметка изглежда като че ли проектът ще се бута само от ЕС и Япония. Но прогнозната цена от 5 млрд. евро не е и чак толкова много – тя е съвсем съпоставима с цената на нашия АЕЦ Белене, при това тук се прави качествено нова стъпка, която може да е от полза за всички тук на планетата. Така че аз не съжалявам за моите 10 евро принос :)