Toва е основна причина много интересни неща да останат ненаписани или поне – непубликувани. Позьорщината винаги е на мода, unfortunately.

За българската блогосфера не ми се говори по-принцип — забелязвам, че чета все по-малко и по-малко блогове на български, защото все по-малко и по-малко от тях казват нещо (не е изключено и аз да попадам в тяхното число;-) …да не говорим и за Блогосферата на Дневник, която преди преглеждах с толкова голям интерес, а сега е синоним на скучност и сивота…

След тази кратка бележка, вече наистина отивам да кликна на следващия ти постинг… ;)

С искрена радост прочетох този твой текст — дълъг, дълбок, закачлив, интересен… Беше ми липсвал този твой стил на писане, и се радвам, че го виждам пак! (Знам, че е само следствие, но какво ми пречи това?;-)

Бях позанемарил малко четенето напоследък, та чак днес прочетох този постинг (както и предишния ти), а след малко (след още едно ароматно кафе Jacobs, което смятам да си направя в уютната обстановка на малкото ми freelancer-ско ъгълче) ще прочета и следващите.

Разбирам те (или поне ми се иска да вярвам, че успявам) и ти пожелавам успех в борбата си с Матрицата! (И сега и в миналото ми се е случвало и на мен да водя може бе подобни битки… предполагам, обречени са (аз не съм Нео;-) и въпреки това, ти се иска да се противопоставиш понякога… И понякога го правиш, та ако ще и да си сам…)

За коментарите — както ми е интересно да чета теб, така ми е интересно честичко да чета и мненията на твоите читатели — не за друго, а защото всеки от нас, когато пише, привлича към себе си определен кръг хора и идеи, и ти така ти най-често привличаш хора, които също ми е интересно да видя, какво имат да кажат:) Може просто да заключваш някои публикации за коментари, когато настроението те споходи, и да оставяш отключени коментарите към други…

А сега е време за бутончето „next“ и още една чаша горещо кафе… ;-)

А за Матриците (щото при мене са няколко за да е по-сложно) – има много решения и вероятно най-лесното е да решиш, че си ги изоставил – проблемът е, че те не те изоставят – нито насън, нито на плажа, нито по път… никъде… все са на два клика разстояние. По-трудното е да ги хакваш, когато най-малко очакват или пък да се превърнеш в Архитекта… Човек трябва да има нескромни цели, нали ;-)

Със сигурност бих искал да ти кажа, че нито се сърдя, нито бих се обидил от решението ти за SimpleStudio. Но няма да крия, че ми е мъчно. Всъщност, още по-мъчно ми е, защото знам причината, която те подтикна към това решение. Не искам да прозвучи като извинение, но искам да знаеш, че аз самият също имах големи амбиции за този проект, просто моментът не беше подходящ. Амбициите ми не бяха големи, защото щях да се прочуя „на твой гръб“, (понеже точно това щеше да стане), а защото идеята беше уникална и аз наистина я поддържах във всеки един аспект. Жалко, наистина, че някои хора ни обвиниха, че им подбиваме бизнеса, без изобщо да са се опитали да вникнат в идеята, други – основните, на които разчитахме – просто не се появиха или очакваха, че ние ще им свършим работата и това би било някакво творческо удовлетворение за тях. Говоря за всички потенциални автори, към които бе ориентиран въпросния проект. Каква е причината – не знам. В известна степен виня себе си, защото – особено в последните няколко месеца – можех да съм по-активен. Но аз приемам SimpleStudio за минало спокойно, защото съм сигурен, че е нещо, благодарение на което успяхме да натрупаме опит – какъвто и да е той, и оставам с надеждата, че просто ще претърпи една положителна метаморфоза и ще се превърне в нещо по-голямо, с много по-голям успех.

Това е за SimpleStudio.

За Матрицата – знаеш мнението ми. Подкрепям те 100% и, честно да ти призная, радвам се, че си се решил. Сам знаеш, че аз го направих неотдавна и, макар и да не се развиват нещата точно така, както искам, поне имам много, много повече време за нещата, които искам, обичам и които гоня. Тъжното е, че не можеш просто да излезеш от Матрицата – тя не е една. Те са много и са много сложно преплетени, но важното е, човек да може да изгради своя собствена такава, преплитайки я заедно с останалите по начин, по който ще постигне максимален душевен комфорт.

Не съжалявай за нищо – само си вади изводите. И давай смело напред! Успех!

Звучи обнадеждаващо :)
Този блог е един от тия които редовно посещавам, почти от като съществува и определено ми липваха новите постове през „голямото затишие“.

Успех и много нови плодотворни идеи!