И аз и вие знаем, че липсата на активно гражданско общество е проблемът в основи. И аз и вие знаем, че не защитаваме текущата система. Разликата е в акцента върку акта на гласуване. Аз не отричам правото ви да сте несъгласни, да гласувате против или да демонстрирате несъгласието си. Просто намирам акта за негласуване като недостатъчно забележим протест. Всъщност направо никакъв.

Кампанията „Гласувай!“ е тъпа и смешна! Лотарията също! Това са кретении… Проблемът е друг – и той е по-голямото зло, че вие – мислещите, чийто аргументи е удоволствие да чета и преценявам всъщност сте част от онзи потенциал, който може да сътвори промяна, а вие избирате изчакването и пасивността. Дори ако се съглася, че гласуването е отчаян ход той има своя смисъл именно от хора, които мислят – от такива, които не са пасивна маса след изборите.

Защото – само си спомнете – заради съвсем малко, което все не достигаше Великото Народно събрание произведе няколко нестабилни кабинета, които доведоха до нови избори. На тези за Велико Народно събрание инерцията и селянията надвиха над промяната. На следващите същата тази инерция засили махалото обратно и ни донесе Виденов – на същите тези избори селото беше основната маса гласоподаватели. На всеки следващи избори младите и образованите все повече заемаха позицията „Пас! Без мен! I don’t care…“. И все повече бабите дефинират властта…

Под селото тук разбирам именно селянията, а не че искам да обидя някой. Селянията като явление – като ирационална, лесноманипулируема и нискоинтелигентна маса.

Всъщност това, което казах бе, че това е нашата си държава и никой няма да ни поднесе нещата на тепсия. Ако искаме промяна – трябва да си намерим начин да я случим. Гласуването не е единственият възможен, нито много ползотворен начин, но е такъв или е част от начините…

Най-малкото за неутрализиране на бабешкия вот от селата. Честно казано ми се ще да се провикна: „За бога, баби! Оставете поне веднъж съдбата на внуците си в ръцете им и не гласувайте!“ Но не е честно… Честно е обаче да отида и да неутрализирам гласа на поне една баба, защото на мен лично ми омръзна тангото на махалото и тоталната липса на рационален вот. Всички сме прави наистина за едно – че вотът като такъв е адски обезценен – и важно е да намерим отговор на въпроса защо…

И по-добре преди, отколкото след кои да са избори…

Затварям тази тема за коментари, просто защото можем да продължим така до безкрай! А има смисъл другото – какво правим освен да си чешем езиците. Не желая и точно такава тема да се катери в чарта ми за най-коментиран пост. Оставам с уважение към всички мнения по-горе…

Нима е идиот…? Възможно е, щом си мисли че изборът му не е на четири години, а е всеки ден.

Нека тогава обобщим другите под общия знаменател неидиоти , независимо дали са направили отговорен избор или са гласували просто за да не кажат другите че са идиоти и нито знаят за какво точно гласуват, нито утре ще помнят избора си.

Нека се радват на това… утре когато този, който са избрали лично , направи нещо, което ги засегне и открият че дори не знаят как да се свържат със този за когото са гласували… да не говорим пък да му повлияят по някакъв начин… нека си повторят “ ти избираш“ , „не бъди овца“…

Еволюционен и революционен… да бе вярно е, но има също така прогресивен и регресивен, а обобщения като това в кампанията „ти избираш“ познайте до кое водят.

Защо не започне примерно кампания „научи правата си!“ , „Информирай се! “ , а точно „Гласувай бе идиот“… Защото им трябват гласове, а не мнението ви за да могат да кажат после – ето зад нас стоят толкова много хора!! (Йовко, тези които ще имат за овце, тези които не са гласували, точно по същия начин ще имат за овце и тези които са гласували и после са станали невидими…)

Пожелавам ви успех…

Но това, което си ми отговорил, е само реторично измъкване, с удари под кръста за довиждане.
Първо в правото си да не ми харесваш позицията. Радвам се – хора сме, не сме на една поцзиция. Време-пространство, сещаш се; няма да ми е приятно да деля една и съща позиция ;)

Тази задявка с изнасилването е много грозен ход, ако си целял да ме предизвикаш, постигаш го. Защо? Защото примерът няма нищо общо с позицията ми. По-скоро става за друго – ако ти видиш как насилват девойка, ще се вкрлючиш ли, като им кажеш „пичове, не така, дайте да ви кажа как се прави“. Ако не разбираш, правя аналогия между избори и изнасилване. Аз просто не участвам. И не „отминавам“, а казвам, че не участвам, имам позиция и я изразявам.
Аз ти говоря, че имам принципна позиция против делегираните права, против системата на преотстъпването на свобода чрез избори. Ти ми запушваш устата с нещо, след което би трябвало да си замълча!

А относно това, че ме обвиняваш за сътсоянието в страната и това, че май явно аз трябва да се срамувам, че съм се обадил, много мерси…
Честно казано, можеш да очаквам ти да направиш същностен коментар на думите ми или поне да не правиш никакъв. Респект към Йовко и Алекс, които казаха, че са срещу позицията ми, но запазиха репликите си за по-добър момент.
С две думи става дума за гледна точка, от която цялата идея на „изборната демокрация“ трябва да бъде премахната като нефункционална. Позицията е „революционна“, защото стряска, но потсигането е еволюционно, защото трябва да стане „от само себе си“, когато обществото е готово. Иначе се минава „към тъмната тсрана на силата“;)
Това са в голяма степен идеите на безвластието („анархизма“), намерили приложение в много области, включително философия на науката. Макар там (Паул Файерабенд, „Против метода“) анархистичният принцип да се изразява в равната ценност на всички хипотези и недоказаин теории, за да може за знание да бъде прието най-ефективното, не най-удобното и харесваното.

Става дума (ако говорим за политически анархизъм) за редовни референдуми на всички нива на въпросите на управлението. Затова дадох пример с Швейцария, затова казах, че не е добър пример (защото малко трудно се сравняваме с Швейцария).

И, най-важното, става дума за отказ от делегиране на правата ми.
*АЗ* не искам да преотстъпвам гласа си. Как искате да променя системата с гласуване, като именно гласуването е проблемът? Това е принципното в позицията ми.

П.П.: Йовко, андявам се да нямаш против такава позиция да се представи в страниците ти. Ако имаш, напълно те разбирам и ще приема решението ти! ;)

С най-добри чувства,
лек ден на всички,
Ясен

Според мен това да не гласуваш е точно толкова високоотговорна позиция, колкото да видиш, че изнасилват някое момиче на улицата, и да не се намесиш. Даже доводите са абсолютно аналогични.

Колкото до робството – аз ще те попитам, какво го е отменило, примерно в САЩ? И по начало, и остатъчните негови аспекти – право на гласуване, и какво ли не още? Това, че хората не са гласували по въпроса, или че са гласували, срещу него?

Не отричам правото ти на позиция – но според мен тези, които превръщат страната ни в кочина, дължат възможността си да го правят на твоята позиция, и на хората, които я изповядват. Трудно ми е да си представя начин изборите да минават по-добре за тях, и по–зле за нас, от този.

Но няма да се повтарям и аргументирам, защото и така имам чувството, че оспамихме на толерантния Йовко блога…

Но всеки има право на своето, грешно или правилно, становище!

Аз ще гласувам, както съм правил винаги досега и ще го направя с ясното съзнание, че това е част от моят удар към Матрицата, а не съм се отказал да и влияя и по други начини, както понякога дори си личи по непредпазливост. ;-)

Първият избор? Нима? Би ли ревизирал избора на Адам и Ева?

За мен винаги има начало. Не всмисъл „във всички случаи“, а „винаги“. Да си в състояние да правиш избор означава да си в състояние. Не да направиш „избора“ и да идеш да пиеш една студена мастика. Щото отнасяла съзнанието, а запазвала координацията на мускулите. ;)

За мен е важен „изборът“, а не „избирането на еди-кой си депутат“. Цялата история с парламентарната демокрация (по-точно цялата *истерия*;) е бошлаф работа. Буквално. ;) Празни приказки.

Иначе не съм против избора; за мен способността за избор е едно от най-яките неща, това всъщност е животът. Всекидневно.
Това имам предвид, като казвам, че изборът е състояние; става дума за идеите на безвластието или поне за редовните референдуми. Както е, да дадем понятен пример, в Швейцария. Не съвсем, но става за пример. ;Р

Участвам само в критиката е най-малкото несериозно, ако не детинско.

Не разбирам защо ме нападаш така. :(
Това е моя осъзната позиция. И я считам за крайно отговорна. Мислил съм много за политиката, съвременна и не, за някои проблеми е трябвало да пиша текстове-изследвания. На няколко пъти дори е трябвало да изслушвам и вниквам в безумните проекти на някои родни професори.
Определено не казвам „аз не гласувам“ просто … ей-така. Наистина.

Това е позиция, не отказ от такава. Аз с моето негласуване може да мина между капките и да съм от тези, заблудените, които „не ги интересува какво става“.

Но понеже мен много силно ме интересува какво става в съвременната политика, затова моето негласуване не е отказ от отговорност. Аз не гласувам и отговарям защо. Това е отговорност.

Всякакви други неща, че точно на тези избори могат да спечелят бившите комунистси и аз може да им помогна статистически, ако не гласувам, няма пряко общо с негласуването. Най-малкото аз съм определено анти-комунист.
Но просто понякога трябва да се плува срещу течението.
Възприемам тази моя позиция някак революционно, да…

П.П.: Йовко, извинения, ако това ти звучи като заяждане с домакина! Оставам с най-добри чувства твой редовен посетител тук ;Р Дори се радвам, че отваряш темата за гласуването. ;Р
(ако решиш, приеми това като страничен ефект от четенето на неща, свързани с анархизма (оригиналния, френски и най-вече руски, а не това, което днес някои наричат обидно „анархизъм“ ;)