Ама това за ниския ръст и формите направо ме стъписа – все едно мене описа :D

Голямо и искренно БЛАГОДАРЯ! Честно казано… имах нужда от такива вдигащи духа думи… или поне аз така ги приемам!

При рибите (като мен) изглежда, че тъгата и меланхолията са като хемоглобина в кръвта, обаче докато рибката разбере, че трябва да ги приеме и да ги обърне в свое предимство ако не за друго, то поне за да живее в приемлив мир със себе си, може да мине целият му/й живот. Няма нищо лошо в тези чувства, защото често пъти те не са самоцелни, а са от състрадание към някого или нещо, което би могло да бъде и в другия край на съседната ни галактика. Сънуваме чужди животи дори след смазващ работен ден, виждаме неканени картини от срещи с други жени докато се любим със своята, чудим се дали секретарката на фирмата, в която сме на гости, ще е толкова студена и на маса с червено вино и свещи, въпреки че в момента сме на служебна среща с важни хора… Притесняваме се как ще реагира шефа, когато поискаме увеличение на заплатата, въпреки че всички добри карти са в нашите ръце… Дории даваме аванси на противниците си не поради идеята за честната игра, а защото ни е неудобно да сме от страната на човека, който дърпа конците. Абе, трябва да се чувстваме неограничени от никого и нищо — тогава можем да си разгърнем потенциала напълно.

Проблемът обаче е, че в 99% от случаите ние сами се ограничаваме. Например, когато имаме ревнив партньор, ние самички се спираме от изневери или даже нормални приятелски излизания, защото мислим за този човек и не искаме да се чувства зле, колкото и да са тъпи причините му. Минава обаче време и когато в крайна сметка напуснем този човек, след като сме му се развикали, че вечно ни ограничава, разбираме, че този човек и дума не ни е обелил по въпроса — ние самички сме се спирали. Тъпо, а? :)

Както и да е, Йовко, справил си се задоволително. Поздрави и усмивки.

В същия момент Риби трудно могат да открият някой друг, който да улавя трептенията им. Личната драма на всяка Риба е, че те са обречени да отразяват другите и да не могат да открият своето отражение у никого.

Когато Рибите като мен осъзнават много ясно това, им става ужасно страшно и самотно в този свят. А другите хора често им поставят диагнози. Огорчението е жестоко. Казват, че съм егоистка, че мисля само за себе си и че отгоре на всичко ми харесва сама да се наранявам. На психиатър ли да ходя, или на самотен остров?

Голямо и искрено „Благодаря“.

Благодаря за това, че горните думи и истини „материализираха“ моите, така характерни за зодията, усещания за нещата (в случая какъв съм аз като Риба).

Харесва ми да чета за Рибите, кара ме да се чувствам специална, но в същото време колкото повече чета, толкова повече се затвърждава усещането ми, че това, което и ти казваш, е самата истина: „Риби трудно могат да открият някой друг, който да улавя трептенията им. Личната драма на всяка Риба е, че те са обречени да отразяват другите и да не могат да открият своето отражение у никого.“

Драматично е, нали? Като в хубав европейски филм. Красива трагедия. За себе си се надявам да откривам хармонията между двете крайности, пожелавам го и на всяка друга Риба.