Благодаря ви за вниманието. Не ми се коментира вече тази тема в този блог и както казва Йовко, нека да не си губим времето вече с това. Керванът си върви, а кучетата си лаят. И аз също съм платена на час.

Лек ден и успех на всички начинания!

Забележка: Коментарът – по изключение – е транслитериран от шльокавица на кирилица преди да бъде публикуван! (Й. Ламбрев)

В БГ ако не си откраднеш музика през интернет, си я записваш от причтели (просто е по бавно) , или ИЗОБЩО НЕ СИ Я КУПУВАШ. Същото е с филмите – на кино се ходи само за някой наистина заслужаващ си филм, който дори да го имаш на компа, отиваш заради удоволствието от големия екран. Другите филми ако не си ги свалиш от нета, или запишеш от приятели – просто не ги гледаш.

Ако всички тези “показни кампании” успеят, ще допринесат за намаляването на общата музикална, филмова и литературна култура на Българина, както и ще върнат времената на социализма, когато да притежавам плоча на Scorpions ми донесе претарашване на къщата и изземане на магнетофона и грамофона.

Полицейска държава – това ли ще ставаме ?

А относно въпроса защо именно притежатели на права от типа на Труд атакуват сайтчета, които по принцип са невинни…това е именно с превантивна цел, разчитайки да скочи IT общността и по евтин начин да им се пусне слава какви зверове са и колко зорко пазят правата си. Съгласни сте нали, че разпространението на писмото им до Виктор по мрежата е по-малко скъп начин за тази цел отколкото серия съдебни решения с добре закръглени хонрари на адвокати около тях. Отгоре на това, българските съдилища нямат все още рефлекса да отсъждат публикуване на присъдата като санкция. тя се въведе скоро в закондателството.

Мисля, че дотук е ясно. В практиката си съм се сблъсквала често с такива маркитингови стратегии на корпорациите, дори и те да не са понякога умишлени в самото начало. Скорошен случай във Франция: делото milka.fr (или малката шивачка срещу големият лош гигант Kraft Foods). Водиха се какви ли не кампании за нейна зашита от IT “етноса” в нейна зашита. Крафт спечели на две инстанции до върховен съд. Интернет беше добра реклама за техния хъс. Hе знам дали някой ще си помисли да се закача с тях скоро по този начин.

Мога да изредя хиляди други примери като този и конкретно от облатта на авторското право, но ше бъде изтълкувано като недиректна реклама.

Това което се случва с музикалните пирати в момента в България е с чисто медийна и превантивна цел, на гърба на няколко юнаци. Колкото и да се протестира, тези операции имат ефект сред не най-храбрите или сред тези, които държат на чисто съдебно минало. Оставам настрана абсурда с Министерските пирати.

Същите акции бяха подети във Франция преди две години и то срещу случайни p2p потребители. В кюпа бяха не само дръзки младежи, но и пенсионер, безработна учителка и тн…Съдиите прилагайки морала (така любим на Йовко) отсъдиха символични санкции. Имаше огромна пропаганда срешу тези акции по Интернет и навсякъде. Ефект: публичност и рязко повдигане на продажбите на audio-CD и DVD.

Две години след това, в момента във Френския парламент минава на второ четене проект за нов закон, който смекчава значително санкциите и процедурите срещу пиратите, промения правомошията на полицията и тн.
Гледам неутрално на този дуел между развлекателна и издателска индустрия и конниците на свободната размяна на информация. Просто се опитвам да анализирам някои факти…

Към Турин:

Не си позволявай американското copyright да измести институцията Авторско право, която съдържа няколко основни независими правомошия в полза на притежаващите авторски права върху проиведение едни от които са “правo на издаване” и нека да употребим българския термин “право на възпроизвеждане”.

Това в противовес на казването ти, че “кой държи правата и как ги упражнява е друг въпрос” – всъщност въпросът с авторските права е именно този, не друг. Как друг…

То в името на някакъв морал камикадзета се взривяват
в автобуси и разбиват самолети в небостъргачи…

Както и да.е ..успех

Именно законът е в първо отделение на детската градина по отношение на мъдростта на човечеството. И това е толкова стара истина, че в каква фаза на мензиса си е България е последното, което има значение.