Но на война като на война. Ако живееш с мисълта, че си в мир, а всъщност водиш война, винаги съвестта ти ще те гризе, че вършиш нещо нередно. Мога да дам пример със себе си. Преди десетина години работех в офис, в който пушеха. Дълго време ги молих, кандардисвах по всякакъв начин и те понякога се смиляваха и не пушеха. Аз аз се томозех вътрешно и работата не ми вървеше. Докато един ден просто им обявих война – публично им казах че им обявявам война, която те няма да спечелят — както държавите го правят. От този момент ми олекна, защото в състояние на война правилата са други и са позволени действия, които в състояние на мир се смятат за забранени или неморални. В края на краищата аз постигнах това, което искам.

На практика вестник Труд води война с бъдещето – обявена или не обявена. Тогава защо трябва ние, хората, които не одобряваме действията на вестника да се ядосваме и съмняваме в позицията си? Искат война – имат я. На зла круша – зъл прът е казано. Но те няма да спечелят, не е тяхно бъдещето. Както някога не е било бъдещето на файтонджиите при появата на автомобилите. Те, все още имайки власт в общината прекарали закон, че колите са опасни и трябва един човек със знаме да ходи пеша пред колата и да предупреждава минувачите. А всъщност замисълът е бил да се намали скоростта на авотмобилите до под тази на файтоните и те да бъдат обезсмислени. И какъв е крайният резултат – сега файтони има само по курортите като туристическа атракция.

Успех във възстановяването на позитивната мана!

Там се разказваше за подмандатната територия на злото, в която още господстваха милите спомени за граф Влад Влашки и където имаше антисистемният ОБОР /Отдел за борба с организираната реалност/. А помниш ли как беше дефинирано това, което наричаме действителност? Припомням: Организираната реалност е колективна халюцинация.

Това не е ли по-позитивно?
;-)