Имам предвид само така! Това по-горе е screenshot от първата публична telnet-услуга, която ползвах в живота си, но направен преди няколко минути. Да, тя – услугата – още е жива и през миналата година grex.cyberspace.org навърши точно 20 години. Макар вече там да пенсионираха telnet-протокола.

Дълго време sdf.lonestar.org бе за мен „моето“ място в Мрежата. О’кей, когато аз стъпих в Интернет вече имаше Yahoo – точно се бе появило, но това тогава бе най-хакерският, най-свободният, най-истинският Интернет ever… Тогава нямаше никакво значение кой какво и как е направил, едни и същи анимирани gif-чета стояха на всеки втори сайт и се споделяха свободно. Хората споделяха всичко – трикове, хакове и парчета код с удоволствието и страстта на Откривателя и благородството на Създателя… Мрежата се развиваше със скоростта на експлозия. Имаше толкова малко неща, че каквото и да направиш беше полезно и теоретично никак не бе необичайно да измислиш нещо ново и да се почувстваш пионер.

Не знам дали има много хора, които помнят (ако изобщо са опитвали) archie или gopher, или как се ползваше FTP-by-Mail? Обзалагам се, че днешните потребители дори няма да се досетят защо би му хрумнало на някой подобно извращение… (Подарявам последния останал ми албум на Мария Илиева на този, който пръв се сети! Съжалявам, но другите вече ги подарих, преди да е станало противозаконно!)

После Интернет стана шарен. Много. Браузърът и web станаха всемогъщи властелини във виртуалното пространство и Мрежата от ден на ден започна да става все по-достъпна за обикновените (non-techie) хора. И там започнаха да се появяват мениджъри, финансисти, маркетинг-гурута, музикални продуценти, политици… И понеже те не искаха да знаят заклинанията, които се пишеха в онези страшни черни екрани, Интернет стана толкова лесен, че днес дори хлапетата, които още не могат да четат, се справят прекрасно с мишката. И това се случи, ей така… пред очите ми… за един миг…

Онези първите в Интернет го направиха, после други след тях, и още след тях… Никой не може да изброи имената им. Ако всичко това трябваше да се случи организирано, някой да напише проект, друг да го финансира, след това да се разпределя печалба… всъщност Интернет навярно нямаше да се случи. А днес разполагаме с него, защото всички тези адски много и готини хора го направиха. Те нямат акции в Google, нито във Facebook (поне повечето)… и никога, ама никога няма да чуете кои точно са. Защото не могат да бъдат преброени, не се познават и защото никой от тях не мисли, че е направил нещо велико. И вероятно всеки поотделно не е. Но Интернет като общо усилие и резултат няма алтернатива в историята на човечеството! Това е най-мащабният и успешен социален експеримент на всички времена!!

И това стана възможно, защото всички го направихме – да всички – заедно! Без да гледаме в паничката на другия, без да отмерваме усилия и… дори троловете във форумите имат своя принос и значение!

Случи се без мениджъри, без MBA, без гениални маркетинг-спецове, без юридически отдели, без финансови магьосници, без корпоративни путки. И нещо повече. Когато те се намесиха, продължи да се случва. Въпреки тях!

Просто защото в Интернет всичко се случва твърде бързо и естествено! По-бързо отколкото някой може да сътвори нов закон. По-бързо отколкото някой би могъл да управлява какъвто и да е бизнес. По-бързо отколкото ГДБОП залавя куц престъпник, а БАМП лепи стикери. Пред бързината, с която се случва Интернет дори Бойко Борисов е смешно безпомощен.

Индустрията, политиците, медиите… са нови гости в Мрежата. Съвсем отскоро! И те са тези, които трябва да се съобразяват исторически с правилата и, а не обратното!

Мрежата носи в своето ДНК вкуса на свободата и бунтът на мисълта. Интернет не се съобразява с нечии желания. И винаги ще (трябва да) има достатъчно хора, които помнят и пазят този дух! Ще говорят тихо в началото, ще крещят когато трябва, ще работят за големите корпорации денем и ще бъдат част от Анонимните нощем. Ще измислят нови протоколи, защото всъщност вместо да творят, споделят и да се забавляват, част от тях се наложи да създават Napster, P2P, BitTorrent, Tor… за да подсигурят свободния обмен на информация в Мрежата… Не че добрият стар FTP и до днес не върши работа, но всъщност натискът и съпротивата родиха BitTorrent. Индустрията непрекъснато провокира врагове, а сега нервничи, че воюва с призраци, които сама създаде. И ако днес проблем номер едно са torrent-ите, да се обзаложим ли, че следващата рожба на вселенския разум в Интернет и съпротивата срещу безумието ще е още по-гениална и/или злокобна? Да се обзаложим ли, че тази игра на котка и мишка е безкрайна?…

И защо трябва всичко това да се случва и цялата тази енергия, вместо в нещо полезно, да се хаби в изтощителни битки, когато всичко е толкова очевидно простичко:
- Почти никой вече не използва грамофон. Съвсем сериозно! Виниловите плочи останаха в миналия век.
- Никой няма нужда от посредници за да стигне до публиката си. Вярвам, че не ти трябва друг жокер! You can do it!
- Има голяма разлика между кражбата и нежеланието да си купя нещо, което не съм убеден, че си струва. Убеди ме!
- Проблемът с нереализираните продажби обикновено не е проблем на твоя пазар, а на твоите очаквания. Коригирай ги!
- Никой няма да купи нещо, което не може или не иска (преживей го!) и се радвай на тези, които искат да си купят нещо от теб два пъти (повече от достатъчно са ти!) и ще провокират още някой друг да го хареса! И им бъди благодарен! На всички! И на първите! Да подсказвам ли защо?

И най-вече бъди благодарен на Интернет! Защото ако някой кретен може да го използва за да краде повече, това значи, че ти пък можеш да го използваш за да чуят за теб и да продаваш повече. It’s easy… like Sunday morning… (използвано е без изрично позволение!)

P.S. Подпиши петицията против ACTA! Защити Интернет!
P.P.S. Не си убеден, че е нужно ли? Прочети това, това, това и това.

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Понякога мълча от ярост, друг път от ступор, трети път от вълнение…

Този път мълча нарочно!

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

И за пореден път, хора, които не разбират съществуването му, хора, които предпочитат заспалото племе консуматори пред мислещия, информиран и знаещ потребител, хора, които не искат да прекрачат в 21-ви век, се опитват да попречат на еволюционния ход на развитие на Интернет. Със законопроекти в полза на една мимикрираща и паразитна индустрия, неадекватна на времето си. Засега в САЩ, но ако (недай боже) опита успее там, скоро без съмнение ще последват и други.

Иде реч отново за музикалната и филмова индустрия, която предпочита да отрича новите реалности, вместо да се напасне към тях. И използвайки могъщите си лобита се опитва да установи законодателен ред, по който лесно и бързо да обвинява, когото си поиска за крадец или пират с цената на… всяка цена… дори тази да съсипе вашия или който и да е друг бизнес.

Аз искрено се надявам, че прагматичността на Америка ще надделее и че няма да жертва бъдещето и прогреса на целия свят заради един изгнил и ферментирал бизнес-модел. Както и че технологичния свят най-накрая ще престане да бъде твърде демократичен към тази гнида на съвремието, в каквото се превърна развлекателната индустрия (и ще я размаже с палец). Но надеждите не са достатъчни. Защото същата тази Америка, която се присмива и критикува страни като Иран или Китай заради Интернет цензура може да направи нещо много по-страшно, поставяйки под съмнение свободния web по целия свят.

Заплахата се нарича SOPA/PIPA и ако на 24 януари не се намерят достатъчно сенатори, които да гласуват против, Щатското правителство (действайки като оръжие на Холивуд) ще бъде в правото си да изисква спиране на сайтове, дори само заради публикувани линкове към „пиратско“ съдържание. Дори един линк е проблем, според текущата чернова! Законопроектът предвижда възможност за това да се ползва DNS (глобалната система за имена в Интернет), което означава, че за първи път в историята на човечеството прилагането на един локален закон ще влияе с последствията си върху целия свят, при това на практика моментално. Заплашени са всички сайтове, които позволяват публикуване на потребителско съдържание. Това е всеки форум, блог или социална мрежа, дори големи електронни корпорации, които вместо върху бизнеса си ще трябва да се фокусират върху това да преглеждат и филтрират какво съдържание или линкове са публикувани при тях от потребителите им. Това ще бъде и прекрасно оръжие да навредиш на конкуренцията си подмолно. Просто подхвърляш малко коментари с линкове на вражеския сайт…

Звучи като безумие ли? Точно такова е, но е на прага да се превърне в действителност. PIPA е в Сената, а SOPA в Камарата на представителите с потенциалната подкрепа на достатъчно конгресмени и от Демократическата и от Републиканската партия.

Затова отделете малко време и поне изгледайте това кратко филмче, защото войната не е далече и не е в бъдещето. Войната не само е обявена отдавна, а се води с всички средства и е на ръба да бъде загубена. И изобщо не е просто сблъсък на миналото с бъдещето, в което с времето еволюцията побеждава. Заплашена е именно еволюцията. И свободата. И си спомнете, че за свобода, дори се умира!

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Може да има смислени битки, но няма смислени войни. Понеже войни избират да водят безумците, слабите и безполезните, които нямат бъдеще иначе. Понеже войните разделят, а е време за единение… и бъдещето принадлежи на тези, които го проумеят.

Fujifilm X100 | 35/2 @f/4 - Подход в Св. София в Истанбул

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Но ще го разкажа някой друг път – например през уикенда – понеже ако го разкажа днес, някои хора може да се възгордеят, че се отнася за тях. А пък те нямат причини да се гордеят с каквото и да било :)

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Не е по-лесно. По-безразлично ми е…

Обвиняват ме в прекалена дипломатичност и толерантност. И за това съм виновен, защото не мога другояче. Дори, когато от слуховете за себе си научавам за страховете на тези, които ги разпространяват и съм изненадан, колко много дребнодушие побират в себе си. И „приятелите“, и Императорите, и придворните им царедворци…

Обвиняват ме, че не мога да „убивам“, дори когато е крайно наложително. И това е вярно! Предпочитам да създавам! Каквото и колкото мога… Дори на пръв поглед малки и дребни неща, които някой ден ще пораснат и ще продължат да се борят с разрухата и бездушието на тези, които могат да „убиват“ за удоволствие. Аз воювам така! И точно заради това мога да бъда толкова непобедим, колкото не можете да си представите!…

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

В понеделник късно следобед поръчахме с колега от Amazon биографията на Steve Jobs, а в четвъртък взех двете томчета от кварталната пощенска станция. Впечатляваща скорост!… Но няма да пиша за това… Най-малкото е редно да попрочета нещичко от книгата. Макар, вече да съм чел две (нещо като) биографии на Джобс и купчина други книги и статии, касаещи неговата личност и историята на Apple. Тази ме интересува по-скоро заради гледната точка – все пак той лично е съдействал при съставянето и… и предполагам се е месил достатъчно в представянето на фактите. Ще са ми интересни паралелите с другите източници…

Всъщност възнамерявах да напиша нещо за Джобс и аз, след като отмине цялата лудница около неговата смърт, защото лавинообразните реакции, които следват подобни събития не са по вкуса ми. Октомври обаче беше доста черен за ИТ индустрията. Броени дни след Джобс, почина и Dennis Ritchie, а в понеделник и John McCarthy. Кой какво повече е направил за света или за себе си е безмислен спор. Но и тримата са крайъгълни камъни за развитието не просто на IT индустрията, но и за човечеството изобщо – дори за тази част от него, която не е чувала нито за един от тях. Очевидно е защо смъртта на Джобс привлече най-голямото внимание, но примерно без Dennis Ritchie нито UNIX, нито Linux, нито Apple, нито Джобс, нито iPhone, нито Android, нито адски много други неща, с които сме свикнали щяха да са това, което са.

Та макар и аз да съм от хората, които още преди първи клас в училище бяха омагьосани от един зеленикав надпис APPLE ][ и това определено промени живота им оттам нататък невъзвратимо, и макар да съм далеч от идеята да боготворя Джобс, а дори някъде из този блог го бях нарекъл задник, какъвто той безспорно също беше в немалка част от своя живот… но хора като него заслужават поклон заради нещо друго – не защото просто са добри в това, с което са се захванали, не защото са го довели до вида, в който да е полезно за останалите, не защото са били педантични, упорити, гениални, работохолици и т.н., и т.н., а защото са имали куража и амбицията да го измечтаят…

Затова в крайна сметка реших, че нямам какво да добавя за Джобс, с него тепърва ще се занимават биографи, анализатори и много други. А и кой съм аз, че да има значение какво ще напиша за него…

Вместо това (макар и след този дълъг увод) от много време насам, разсъждавам над друго, далеч по-важно за мен и останалите, които сме се родили и още живеем на тези стотина хиляди квадратни километра, наречени България.

Няма да лъжа и че е случайно, че пускам този текст веднага след изборите, макар да го започнах още през отминалата седмица, понеже резултатите се очакваха да са такива… Защото и тези, и отминалите, и много други не толкова официални избори, които правим ежедневно, всъщност са в основата на ежедневието ни и то е такова, каквото е, защото ние сме такива каквито сме…

Та важният въпрос е защо наоколо не виждаме визионери, дори не непременно от ранга на Джобс… И сигурен съм, всеки има своите отговори, които са толкова очевидни, че дори ми е досадно да пиша за тях. И те не са само в това, че сме малко, малки или все догонваме нещо или някого. Да, има значение колко голям е потенциала на една нация, на един пазар и натрупванията от миналото. Има значение дори какъв език говориш и колко още говорят същия… Има значение кои са съседите ти и дали имат проблем да си плащат сметките. Има значение дали приятелите ти са наоколо или предпочитат да учат или работят някъде далеч и да се установяват там… Колкото и да е грозно, има значение дали го правят хората без образование или тези с интелект и възможности над средните…

Има значение дали се чувстваш част от всичко наколо или имаш усещането, че си от вечното малцинство, което няма свои представители никъде… и то не защото си етнически, културно или сексуално различен, а… защото си емоционално и интелектуално емигрирал…

И пак ще спомена мечтите… Защото визионерите са мечтатели всъщност – а има значение дали преследваш американската или българската мечта. Понеже когато премиер е издигнал се посредствен човечец, с mindset на квартален бабаит, когото масата припознава за сбъднатата българска мечта – това сгъва на две и къса по средата всяко друго мечтание… Понеже вместо да гледаш далеч напред, ти си гледаш в краката – наполовина от срам и наполовина за да внимаваш за препятствия по пътя си… Защото вместо да намериш кураж да мечтаеш, трябва първо да си осигуриш комфорт и пространство за мечти…

Защото, когато деградират културни и морални ценности, отвоювани демократични принципи биват забравяни и погазвани с лекота, себелюбието и популизмът нямат здравословни граници, а толерантността към всичко това е небивала… това може да означава само, че имаме пациент, а в такава ситуация вместо мечтатели е нужен доктор… или поп… Отново е въпрос на избор… колко време ще чакаме линейката…

P.S. Преди кампанията бях далеч повече склонен да допусна, че новоизбраният президент има шанс да е от докторите. След кампанията съм адски скептичен. Остава ми надеждата да не съм прав…

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

За приятелите и познатите ми не е тайна, че симпатизирам на политически формации от дясно, макар да определям себе си като човек с по-скоро леви убеждения. Няма парадокс. Аз просто съм рационален избирател. България е държава в преход (да, все още) и като такава имаше нужда от консервативно дясно управление, което да дефинира традиции в политическия живот, в бизнеса, в обществото, в спектъра от морални ценности. След това можеше да си играем на леви корекции за нови идеи, социално развитие и т.н. Тиктакането между ляво и дясно всъщност е хубаво за развитието на установено, здраво стъпило на краката си общество и зряла политическа класа. Но в България това не се получи, а на всичко отгоре лявото и дясното у нас са с разменени роли, защото дясното трябваше да провокира развитието и промените, при наличието на закостеняло и бетонирало се ляво.

Българите обаче не са рационални избиратели – дали заради това, че сме общество без традиции в политическия живот, дали заради наивност, но България обикновено гласува емоционално и най-често наказателно, като в един злощастен Биг Брадър, без съзнаването на простичкия факт, че наказвайки някого, наказваме себе си, всъщност. И че… когато построиш целия си mindset върху възмездието, иронията, пренебрежението и бягството от отговорност… ще избереш такива, които търсят възмездие, иронизират, пренебрегват и бягат от отговорност… Всяко общество репликира себе си в избранниците си… Нима Бойко Борисов не е осъществената българска мечта?!…

Всъщност, започнах с тези мисли, защото не искам да гласувам ПРОТИВ. Дори да нямам своя съвършен кандидат, бих гласувал ЗА този, който е най-близо до моите разбирания за рационалност и има минало с доказан управленчески прагматизъм и умения. Искам да гласувам така, че да мога да развивам малък, но стабилен бизнес, който дано някой ден оставя на децата си. Искам да гласувам така, че държавата ако не помага, то поне да не пречи това да се случи. Искам да продавам на пазар, който търси качество и конкурентност, а не евтино на далавера. Искам да работя с хора, които имат идеи и кураж да ги случват…

И какво общо има това с изборите за Президент или местни кметове?… Ами има, защото живея и работя в София, но клиентите ми освен тук са и в Пловдив, Варна, Търново, Пещера, Сливен… и от това колко комфортно те правят своя бизнес там, където са, толкова по-комфортни ще бъдат моите бизнес-отношения с тях… А за клиентите ни по света (дотук на 4 континента) има значение каква страна е България, кой е Президент и какво се случва тук. В бизнеса и живота всичко има значение, дори и емоциите, които са нещо съкровено и лично, но изборите са време за рационални решения.

Затова и моят кандидат за кмет на София е Прошко Прошков. Гласувах за него и на предварителните избори на Синята коалиция и тогава написах защо. Стоя зад своя избор и до днес. За щастие, той, според последните социологически проучвания, има всички шансове да стигне до балотаж, а изходът от него може да бъде всякакъв, особено ако София вземе решение да гласува рационално.

Гласът ми за Президент ще получи Меглена Кунева. И не само защото тя е най-десният кандидат от тримата с шансове за балотаж, а защото е политик с минало, с опит и с портфолио, пълно с доказателства, че може да води битки и екип и да постига целите си. Защото бих се подписал без колебание под платформата и. Защото вярвам повече в нейните възможности да се еманципира от политическите си обвързаности, отколкото тези на нейните двама опоненти. Защото искам да я видя на балотаж, който ще направи много трудна битката на ГЕРБ и за тази опорна точка на властта. Битка с непредвидим изход. А най-малкото нездравословно и опасно е партия като ГЕРБ да има прекалено много власт.

Ще гласувам за нея и защото е жена, а България още не успява да изживее комплексите си. България трябва да може да има жена за Президент и евентуален главнокомандващ на армията. Това е изпит, който си струва да се издържи.

Ще гласувам за нея, защото е проверен лидер, защото искам да гласувам ЗА! И заради това:

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Когато преди малко повече от година писах това, се надявах, че ще се случи скоро. И ето, вече е факт – най-големият електронен музикален магазин, точно преди официално да стартира с „облачната“ си функционалност (от 4-ти октомври) вече ще работи и за България. Какво означава това? Ами с едно щракване любимият албум на любимата група ще бъде в личната ми библиотека. Цените са различни – зависи колко нов или популярен е албума. Но аз вече направих първата си покупка за 7 евро. Същият албум, преиздаден от Вирджиния рекърдс, струва 30лв в Orange или повече от два пъти повече.

Ценна е възможността да си купиш само отделно парче, в случай че целият албум не те кефи. А още по-ценното е, че всичко, което съм си купил ще бъде достъпно не само на iPad-а ми, но и на другите мои компютри и устройства, асоциирани с моят iTunes акаунт. И моята музика ще бъде някъде там в „облака“, без дори да е нужно да се грижа за нея, да се заривам с кутийки на всевъзможни носители.

Всъщност, нали се досещате кога повече някога ще си купя някакъв носител? НИ-КО-ГА!

Разбира се, че перверзно удоволствие ми доставя да поздравя лично всички местни посредници, издатели и прочие, които издевателстваха през последните години на гърба на феновете, наричайки ги пирати. И паразитираха на гърба на авторите, които представляваха, насъсквайки ги срещу собствените им фенове. Още малко ще се правят, че издават някого и, че той без тях е загубен. Дано да е наистина за кратко, преди да им дръпнат и това килимче.

Специални поздрави за Саня Армутлиева, Заки Соколов, BSA и подобните им, които заради личния си бизнес си позволяваха да хлепат цялата ни държава, създавайки и имидж на „пиратска“, с изсмукани незнайно откъде цифри за интелектуалното пиратство у нас, с интервюта, хленч и отчаяни кампании…

Времето ви догони и подмина като малка гара, а бъдещето няма никаква нужда от вас!

Това парче мисля, че е много подходящо :)

P.S. От няколко дни за България са достъпни и SD и HD филми през iTunes (за купуване и под наем). [28.10.2011]

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени