В този ред на мисли, често ми е трудно да намеря голяма доза полезност във Facebook, хайде Twitter (като извадим доза шум пред скоби) си е маркетинг телеграф, с приличен потенциал за бизнес. Всъщност (за да приключа с това дълго въведение в темата) днешните социални мрежи по моему са само предвестник на нещо, което още не се е случило. Те съвпаднаха по време с Web 2.0 истерията и втурвайки се да експлоатират новия инструментариум, пропуснаха да си отговорят докрай на въпроса “Защо?”… Което ни най-малко не попречи да станат мултимилионен бизнес, но и се превърнаха в нещо като чалгата на Интернет, особено Facebook… Всъщност, проекти като Flickr са социалните мрежи на бъдещето според мен, и са нещо изпреварило времето си, но за жалост те куцукат доста след лидерите, а специално пък Flickr никак не съм сигурен, че Yahoo изобщо има идея какво точно иска да направи от него…

Наскоро, обаче, открих един проект с много семпла и ефективна идея под повърхността си. Което сгъна на четири и преряза с къдрава ножичка моите представи за полезността от хаотично споделяното в социалните мрежи съдържание. Той реално не прави много повече от това да е поредния индиректен интерфейс към тях, но под форма на четец, който не само визуализира нечия стена, табло или feed… ами изсмуква извадка и от оригиналното съдържание, когато намери линк към статия, видеоклипче или каквото и да било. Дотук нищо оригинално, но всичко това се налива в адски семпъл интерфейс, наподобяващ списание… Бум!… Нов начин всяка сутрин с кафето да разлистите вашето си списание. И то ще е наистина само ваше и уникално, понеже зависи от вашия сет от емисии, приятели и вашите (и тези на приятелите ви) интереси. И нещо повече, когато го разлистите вечерта, с чаша уиски, то ще има ново издание или поне няколко нови страници.

Проектът е стартирал на 20 юли, претендира да е първото social списание в света, и се нарича Flipboard, а сега следва лошата новина, че е приложение само за iPad. Всъщност то е правено с идеята да се ползва спецификата на именно това устройство и двете неща си пасват прекрасно, но ако нямате iPad няма как да го оцените отблизо. Дори сайтът на приложението е iPad ready и е малко странен за стандартен браузър, но публикуваното на първа страница видео дава добра идея за концепцията. За да е пълно удоволствието Flipboard е безплатен (поне засега никой не говори за пари).

Това, което е ключово според мен, за бъдещия успех на Flipboard, в който изобщо не се съмнявам, е интерфейсът – семпъл и ненатрапчив – направо липсващ… Нищо в приложението не напомня дори и за миг, че не отлистваш истинско списание. Вярно, че затова помага спецификата на iPad, но на мен лично ми е омръзнало да се боря с иначе на пръв поглед удобния и функционален интерфейс на Google Reader, но осакатен в мобилните му версии. Копченца, цъкченца, недай си боже пък докато си сънен да пипнеш, където не трябва и постът да е подобавщо дълъг и да има снимки и видео…

Новият web май все повече ще губи връзка с инженерните интерфейси и ще следва човешките. А да се обзаложим ли, че Flipboard ще присъства в следващата iPad презентация на Jobs?

(cc)2010 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Срещу 24 лева месечно Глобул предлагат GoWeb Unlimited 2500 (само данни) план, който обещава неограничен интернет трафик, като важната думичка е обозначена със звездичка, уточняваща, че първите 2,5GB трафик за месеца се предоставят на максималната възможна скорост, а ако бъдат надхвърлени скоростта се ограничава на 128Kbps. Най-накрая мобилен оператор предлага абонаментен план за мобилен интернет без да таксува допълнително за надвишен лимит или да спира връзката.

Mtel също имат аналогична оферта само за данни (Surf NonStop), която за 24,90лв обещава неограничен трафик, със същата звездичка, като в договора е записано, че си запазват правото да ви ограничат по скорост до 128Kbps ако месечния трафик надскочи 2,5GB. Не знам дали го правят наистина… още не съм минавал границата.

Всъщност и двата оператора имат вариации на услугите срещу други суми. Струва си да се разгледат, особено ако човек има изтекли предишни едногодишни договори за мобилен интернет и може да предоговори условията си.

И още нещо, което ме разхълца от удоволствие – Mtel имат и ново интересно устройство. Нарича се Mtel Hot Spot, но в бизнес центровете им може да се наложи да обясните, че искате безжичен 3G модем – аз имах малко злощастен опит, докато успея да си намеря такова.

Всъщност това е 3G модем, Wi-Fi access point и акумулаторна батерия в едно мини устройство с размери малко по-големи от кибритена кутия. Вътре се очаква да бъде поставена SIM карта с data план, а устройството споделя безжично връзката към Интернет с до 5 компютъра едновременно. Т.е. вече има не само неограничен по трафик план, но и не е обвързан с конкретни устройства. Джвъчката може да бъде конфигурирана да прекъсва връзката, ако тя не се ползва за някакъв период от време и да се свързва отново on demand, което означава, че човек може да го “забрави” в някой джоб на компютърната си раница или чанта и неговия wi-fi hot spot ще е винаги наблизо при нужда. С едно зареждане на батериите (през USB) Mtel Hot Spot работи около 4 часа в активен режим и около 100 часа в standby и вече две седмици ми осигурява свързаност навсякъде. Това се оказа и моето решение да плащам само един план за данни, а да ползвам интернет с лаптоп, телефон или таблет, дори когато няма друга безжична мрежа наоколо. Устройството струва 109 лв с едногодишен договор за данни или е безплатно с двугодишен. Има web-базиран интерфейс за конфигурация, който е правен от много сърдит на клиентите си китаец, но се преживява. В крайна сметка това се прави веднъж и толкова.

Пробвах го с колеги и в движение, докато пътувахме в командировка. Оставихме Mtel Hot Spot на предното стъкло на автомобила, колегата на задната седалка през VPN работеше без проблем към офиса, а аз преглеждах поща на iPad-а си отпред. Само “шофьора” ни нямаше друг избор освен да браузва през предното стъкло ;-)

Btw, Глобул вече проучват интереса към iPhone 4 и го обещават скоро. А Mtel продават micro SIM карти, които за момента май са от значение само за собствениците на iPad и iPhone 4. Става интересно…

(cc)2010 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Винаги съм се възхищавал на подобен род креативност, която превръща рекламата в повече от реклама и продуктите в много повече от просто продукти.

А ако сте пропуснали предишната stop motion PEN story…

(cc)2010 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

На Eleven2 попаднах след като разбрах, че хостват проекти като Pixelpost и други прилични ресурси в web-пространстовото. Година по-късно смея да твърдя, че съм много доволен от услугата и хората от поддръжката. Най-добрата новина е, че от няколко месеца се предлага и услуга в европейска локация – а именно в Лондон – което не същестуваше като опция преди (моята машина се намира отвъд голямата вода – в Щатско)…

Та понеже няколко души ме разпитваха за приличен хостинг на добра цена – ето специално за читателите ми – код за 15% отстъпка за всички web хостинг оферти на Eleven2, валиден независимо от предпочетения тип на плащане. Всичко, което е необходимо е да въведете YOVKO в полето за coupon code във формуляра за поръчка, когато правите checkout и… ще получите 15% надолу от обявената цена.

P.S. Ици, специално за теб! ;-)

(cc)2010 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Ако трябва да съм честен, аз останах с впечатлението, че Apple някак леко са се самофорсирали за този анонс през януари. И също бих се присъединил донякъде към тези, които споделят, че са очаквали повече – някак не повярвах, че това е всичко (лошия ефект на слуховете и мълчанието) – не знам точно какво повече очаквах, но го очаквах. И не мога да се отърся от впечатлението за наличие на неотговорени въпроси. Но пък и не бих се изненадал това да е част от играта. Нали догодина трябва да има втора генерация.

Всъщност се случи всичко според очакванията – таблет, какъвто досега не е имало като концепция. Джобс просто задраска думата таблет от речника и я подмени с iPad. Който не вярва да изчака половин година и да помисли пак. Позиционира го там, където беше най-логично – между телефона и лаптопа – и като цена и като функционалност. Натисна много надолу производителите на netbook-ци. И… влезе в бизнеса с писано слово. Всъщност тук, някак за момента, стои леко неуверено, но той не е за подценяване, дори на един крак…

Аз бях адски приятно изненадан от три неща – цената, необвързаността с оператор и използването на формата ePub. Особено последното трябва да е някаква засада, но си признавам, че не мога да я проумея напълно към момента. Имам само предположения. Едното, от които е гадничко, а именно че за да насмогне на Amazon, Джобс ще примижава за факта, че пиратски или изпиратствани книги с далеч по-голяма лекота ще се размятат върху iPad, в сравнение с Kindle…

Между другото интересен е и сблъсъкът на двете технологии – e-Ink, която е перфектна за четене, минимално вреди на зрението, няма отблясъци и дразнеща яркост, енергийно непретенциозна, но в същото време е класическа бавна медия, не става за комбиниране с мултимедийно съдържание, рано и е още дори за списания и цветни издания, с уговорки е дори и четенето на PDF. Apple предпочете класически дислей, при това много висококачествен, максимално функционален и неограничаващ, но… светещ… със съответните грижи за очите… та интересно ми е да надзърна 3-4 години напред ако е възможно…

Това, което не ми допадна е, че книжарницата засега е US only, но това не беше неочаквано… И… дескопът – това не може да е епълски десктоп… сякаш от бързане някой го е оставил недоизмислен. На iPhone това се понася и си е на мястото, но на iPad стои адски недодялано – малки иконки, големи разстояния между тях. В никакъв случай не е стилно. Липсата на някакъв слот за карта или USB също е кофти, но ще има преходник картов четец и реално връзка по USB с кабелен преходник – нали трябва да се избива ниската цена със задължителни аксесоари. Като гледам калъф и карточетец ще докарат половината себестойност на базовия модел. :-)

Хейтърите, разбира се, са във вихъра си. Начетох се на какви ли не глупости последните два дни, дори сред профи-анализаторите. Ама те се присмиваха и когато се разчу, че Apple ще прави mp3-player. Пак същия кикот се разнесе и след iPhone. Не виждам нищо по-различно и след iPad. Красивите джаджи и сексапилните жени предизвикват завист – няма как…

Да, ако ги разглеждаш като джаджи – вярно можеш и без тях – къде ли точно е революцията, освен че са секси?! Аз всъщност никога не съм имал iPod и все още имам много резерви към iPhone, но никъде не излизам без него – и по-дяволите – още си чакам най-важната функция на един телефон след говоренето – изпращане на контакт през SMS. И едва ли ще я дочакам, познайте защо… Именно защото iPod не е просто плейър, iPhone не е просто телефон и iPad няма да бъде просто таблет. Те са концепции… и точно това ги превъща в game changers…

Най-забавния слайд за мен, от keynote презентацията на Джобс преди два дни, беше онзи с въпросителната между iPhone и лаптопа. Има ли място между двете попита Джобс. Всъщност и да няма – той е от малкото, които имат куража да си го създадът. Докато другите се опитват да се намерят различни в утъпкани до скука ниши, той си разорава нова.

iPod беше game changer, защото даде на хората не просто играчка, каквато му дават всички, а концепция – платформа, с която всеки стана DJ за самия себе си. Счупи опаковката на LP-тата и започна да продава музика на парче (ех, как си пасва точно този израз в случая). Даде на света нормален съвременен цифров начин да си купува музика. Ама заключвал си потребителите – заключва ги – факт. В същия момент те имат по-голям избор в неговите окови, околкото в нечии други. iTunes бе всъщност шедьовъра, а не iPod-ите… А днес вече никой не му се присмива за mp3-плейъра.

Ако тогава – при появата на iPod – някой беше казал на висок глас, че Apple ще се превърне в най-големия дистрибутор на цифрово аудио през мрежата малцина щяха да повярват. А сега това е болезнено-реален факт… даже леко тревожен, но затова някой друг път… Е, нас в България още не ни огрява, но то е защото светът си има новатори като Джобс, а ние на село разполагаме с “креативността” на ГДБОП, Заки Соколов и Саня Армутлиева…

Днес ми припомниха и коментара на Bloomberg след анонса на iPhone: “Apple will sell a few to its fans, but the iPhone won’t make a long-term mark on the industry.”… Това, което се случи обаче е толкова неоспоримо, че аз не бих се обзаложил, че някоя друга smart-phone платформа освен iPhone и Android има някакво бъдеще. Nokia проспа повече от десетилетие и за тях дори вече не ми е мъчно – лошо е да си повярваш без основание. Motorola може би ще се измъкне с Android, а RIM и Palm според мен са история, но не искат да си го признаят. В същото време Джобс обявява Apple за най-голямата mobile devices компания – дори преди да е показал iPad… и това, ако не е long-term mark on the industry… с всичките му следствия…

Парадоксално е, но като човек, който с резерви посрещна първата генерация iPhone, но въпреки това си го купи и си признавам, че още има доста трески за дялане, аз не се дразня вече на тях. Сериозно – за никой друг телефон не бих преглътнал липсата на изпращане на контакт през SMS, което ползвам неколкократно всеки ден. Но за първи път имам устройство, което ми дава чудесен пълноценен браузър в джоба ми – имайки това, всичко друго е без значение. Мога да свърша всичко, което ми е нужно – в кафето, в движение, в колата, в асансьора, в тоалетната дори… На всичко отгоре календарите ми, пощата ми, терминал, и купчина полезни и безполезни приложения… и вътре UNIX… Това, само съм си го мечтал преди iPhone. Окей – със сигурност мога да преживея и без него, но се радвам, че не ми се налага… Имам в джоба си сила и свобода – сега някой ще ме контрира да не използвам тази дума, точно в този контекст… окей – парадоксално е, но моят (хакнат, признавам си) iPhone е най-отворената ми платформа, с която съм разполагал. Имал съм телефони с какво ли не, дори с Linux – и какво като е Linux, когато той е заключен дълбоко и е недостижим…

iPhone не е просто мания – нима наистина някой си мисли, че няколко вманиачени фенове са в състояние да наложат нова концепция в света на smartphone-ите?… Де, да беше възможно… А всъщност имаше ли mobile web преди iPhone? Аз бих казал НЕ без капка колебание – имаше маймунщини. iPhone е платформа, която даде на много хора удобство, комуникации, красота, комфорт, забавление… SDK… препитание – да и това – много хора печелят прилично от продажбите на приложения за по 2 или 5 долара… под “злокобния терор” и консервативност на правилата на AppStore има работещ механизъм, който е fair enough за много разработчици… Е, и AppStore няма у нас, понеже както казах светът разполага с новатори, а у нас на село са ни такива мобилните оператори…

И сега всички, които разглеждат iPad като поредната секси играчка всъщност изобщо не стоплят какво виждат. Дали iPad е осакатен и затворен netbook или голям iPod touch изобщо няма значение. Няма значение и дали имате нужда от него или не. И той подобно на iPhone ще носи удобства, забавления, полезности, достатъчни да си оставите лаптопа вкъщи и да вземете само него за работа, среща с клиент, презентация или през отпуската. И да изглеждате добре. За Apple обаче той е поредната платформа за бизнес със съдържание – софтуер, музика, видео, вече и книги, и периодична преса.

Всъщност на сцената онзи ден бе изпусната не случайно една фраза – дигитална журналистика… Boom… one more thing… Ехо-о-о… Web 2.0… ехо-о-о… смесване на медии и съдържание – видео, аудио и текст… което класическата хартия, книга и преса не е в състояние да предложи, дори на днешните радио и телевизия ще им е трудно… Държите Интернет в ръцете си, което е едно невероятно преживяване… Я, погледнете тази фраза на Джобс не толкова буквално, а като метафора… и в контекста на облаците…

И тогава ще спрете да се чудите защо месеци и вероятно години оттук нататък чакащите на опашка за iPad ще са повече от възможностите на Apple да го произвежда… и защо дори когато изглежда болнав и на един крак Джобс не бива да бъде подценяван. Никога…

(cc)2010 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

И тогава множество слухове предхождаха официалния анонс, и тогава, както и до днес Apple умело използва оръжието на абсолютното мълчание за да нагнети до максимум налягането на потребителското любопитство преди… Големият взрив…

Следващият такъв се очаква след малко повече от 24 часа. В обичайното време 10:00 AM pacific time (20:00 в България) на 27 януари в Yerba Buena Center for the Arts в San Francisco се очаква Apple да обяви най-новото си творение. Поне така пише на поканите – Come see our latest creation… Всъщност никой не знае със сигурност какво ще бъде то. До момента нито една думичка не е излязла от редиците на Apple и макар да се тиражират всякакви предположения или изпуснати между редовете реплики, както обикновено Джобс е човекът с последната дума…

От всичко, което циркулира из пространството, аз лично си харесах тези три твърдения, на които бих заложил, ако има желаещи за насрещни облози:
- нещото ще е само нещо като таблет – т.е. както и с iPhone ябълковата компания ще се опита да предефинира понятието – още повече, че цитират Джобс, който бил казал, че това било the most important thing I’ve ever done…
- достъпно (без да е евтино) – т.е. под 1000 долара отвъд голямата вода и съответно под 1000 евро за Европа, вероятно заедно с операторски пакет ще е още по-евтино (за да е по-скъпо от iPhone и по-евтино от Mac-лаптоп)…
- за него ще се говори дълги седмици и месеци след утрешния ден ;-)

След рекордните резултати за тримесечие обявени вчера (3.38 млрд. долара печалба, най-голям оборот в историята им от над 15 млрд. долара, продадени 3.36 милиона компютъра и почти 9 милиона iPhone-a, което дава почти 40% ръст от същото им тримесечие преди една година по отношение на компютрите и цели 100% ръст по отношение на iPhone) седмицата на Apple тепърва започва. Аз възнамерявам да наблюдавам развръзката утре вечер с чаша Jack Daniel’s в ръка. Няма смисъл да ме каните на бира ;-)

(cc)2010 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Е, това е един уебсайт, нарича се Photobox и още няма български интерфейс, но безпроблемно извършва услуги и за България на чудесни цени. Услугата е класически Web 2.0 проект, където след регистрация човек се сдобива с потребителска сметка, в която може да си качва снимки, след което да пусне всички или някаква част от тях като поръчка за печат. Копията пристигат в рамките на седмица, в чудесна опаковка, срещу нормална пощенска такса. Услугата конкурира цените, на което и да е нашенско фото – а по-интересното е че конкурира и качеството им. В много от местните вече по-добре да не влиза човек.

В едно отношение са пък напълно без конкуренция – освен любителски снимки за семейния албум, в няколко формата, което е масовата услуга – във Photobox може да поръчате и големи увеличения, включително плакати, да поискате снимката ви да бъде отпечатана върху специална медия като канава (изглежда като платно за рисуване), да бъде рамкирана и много много такива неща, които у нас се предлагат рядко и само на определени места. И това не е всичко… Можете с ваша снимка да поръчате тениски, чанти, ключодържатели, пощенски картички, календари, подложки за мишки, пъзели и дори гравиране на снимка върху стъкло… И още много неща, които просто ще се изгубя ако започна да изброявам.

Аз напоследък съм фен на фотокнигите пред албумите – разбира се, че можете да поискате и това от Photobox, макар аз лично да съм фен на blurb.

При всяка регистрация на нов потребител photobox му дава и безплатна бройка снимки за проба за да се увери всеки нов клиент в читавостта на услугата.

Между другото, за тези които снимат на филм също започнаха да се предлагат online услуги за проявяване и копиране – ILFORD lab, Fujifilm Lab, но разбира се, цените тук са доста по-различни, а и пощенска услуга се ползва два пъти – натам и обратно.

(cc)2010 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Иначе посветих свободното време от изминалата седмица на печатане. От доста време се бях сдобил с различни видове фотохартии, поръчах си от epson.bg резервни мастила, като за моя огромна изненада те дойдоха чак от Германия с UPS при това безплатно. И започнах да тествам една по една всички printing концепции, които можах.

Целият проблем идва от това как се виждат цветовете на монитора и съответно после на принтера. Дисплея, на който работя фотография вкъщи, е хардуерно калибриран и е вързан с калибратора непрекъснато за преценка на околното осветление. Матрицата е матирана S-IPS и въпреки всичко има какво още да се желае от този setup, но съм решил да не се вманиачавам повече в тази посока. Иначе имам усещането, че откакто лаптопа ми е с glossy дисплей, матираните матрици вече не ме кефят, особено като свикнеш да не виждаш растер при лъскавите. Както и да е – при допускането, че виждам правилните цветове на дисплея си, остава надлъгването с втората половина от задачата – същите да изгреят и на принтера, при това без да разполагам с калибратор и за него (все пак е домашен принтер, да му се не види).

Иначе откакто бяхме с Начо при Factor в Асеновград много ми легна на сърцето 4880 или поне 3800, но при положение, че на хартия печатам толкова рядко, никак не мога да го оправдая -дори пред себе си. Иначе с тези машини цената на отпечатъка пада рязко – а и кадрите са страшни на А2-формат… както и да е… размечтах се…

Всички досегашни проби с управление на цветовете от софтуера на компютъра за мен са свързани с малко налучкване. Първо зависи кой е софтуера – много от претенциозния при това софтуер не може да се оправя с това къде свършва кадъра, какво остава за цветовете. До онзи ден не бях печатал с Adobe Lightroom – реших да пробвам и него. Изводът ми е че става. Нищо повече. Но бих му писал оценка повече от 4 и половина по шестобалната система. Модулът за печат е много добър и има функционалност, която просто липсва в другите му конкуренти, особено по отношение на layout, но отново силно е наблегнато на удобството, а за сметка на това е пренебрегната прецизността. Цялото управление на цветовете е сведено до това дали го поема принтера или програмата. Ако е принтера, тогава се разчита на наличните настройки в драйвера му, според вида на хартията. Иначе е нужен ICC-профил за съответния принтер и хартия (най-добре е той да бъде направен конкретно за вашия принтер с калибратор, но и такъв за същия модел също върши работа).

Моят скромен опит показва, че най-добрият източник на профили не са производителите на принтери, а тези на фотохартия – обикновено имат най-богат избор профили за конкретните комбинации хартия с даден модел принтер. Производителите на принтери обикновено доставят с драйвера профили само за своя си вид хартии.

Ако се ползва профил, Lightroom изисква само една настройка – за rendering intent – при мен по-близо до истината е когато използвам relative, но по подразбиране е оставена другата perceptual. Това според мен трябва просто да се пробва на всеки принтер със съответната хартия.

И това, което ме дразни сериозно – настройките за print sharpening… Въпреки, че тръбят за Lightroom като профи инструмент Adobe тук са се оцапали – за да е по-лесно може да бъде избрана само вида на хартията (гланц или мат) и съответно изострянето се избира на три стъпки (low, standard и high)… Моите проби показаха, че стандартно изостряне за матова хартия е окей и в повечето случаи high за гланцова е точната доза. Тук даже бях в такъв възторг, че щях да ги хваля. Докато печатах с хартии на Epson и Canon… обаче като сложих гланц на Ilford – Smooth Gloss от pro-серията им Galerie (Ilford твърдят, че тя следва да се счита аналог на Epson Ultra Glossy) изострянето не се оказа достатъчно. А то е high… и не мога да го вдигна повече. Специално си изпросих от едно място едно тестово листче оригинална Epson Ultra Glossy (понеже нямах такава) и с нея резултатът беше същия… недостатъчна рязкост…

Което означава, че следваше да си играя да изостря малко предварително снимката преди да я подам на print модула, за да може той да я доизостри колкото трябва с high… което пък утежнява процеса. И това ме подразни сериозно… В Capture NX2 например има output sharpening, с който мога да задам толкова колкото поискам рязкост без да съм ограничен до три предварително дефинирани стъпки.

И макар напоследък все по-често да се твърди, че това с профилите е отживелица и спазването на цветните пространства да е достатъчно при подаване на снимки за печат – като човек си отпечата десетина снимки под различни условия – с профил и без, при различни хартии и т.н. се оказва все пак, че най-близо до истината е това, което е отпечатано с верния профил. Поне при мен с всички принтери, които съм имал до момента – основно Canon и Epson (до A4) – това се потвърждава…

Но стига толкова по темата за днес – трябва да бягам да видя дали мога да помогна на Пристрастно с малко осветление…

(cc)2010 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

WriteRoom прави именно това и го фетишизира до съвършенство. За разлика от гореизброените (нека ги нарека конзолни) приложения, WriteRoom е графично приложение, което просто разпъва в цял екран плътно черно поле за писане на текст, без никакви контроли, дизайн или натрапчив интерфейс. Разбира се, ако не ви харесва в черно, това може да се промени. Както и размерът на шрифта и неговият цвят. Дори може все пак да поискате съвсем дискретно присъствие на някаква информация долу вляво, като брой на думите или редовете… Или да я махнете… А програмчето непрекъснато и често прави едно важно нещо – autosave…

Това е текстов редактор направен за писане – не за програмиране или за някакво друго универсално приложение. WriteRoom има една единствена цел – да ви концентрира именно върху писането – и да не ви тревожи или разсейва с нищо. На мен лично ми дава уникален комфорт. И недостатъците – винаги има такива – само за Mac OS X е и няма версии за други операционни системи. Всъщност отскоро има за iPhone, но подминете този факт с нужното безразличие…

(cc)2010 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Adobe и техният лектор – технологичният евангелист Cornel Creanga – ще заемат първият слот в технологичния панел на OpenFest 2009 с лекция за Flex, BlazeDS и Spring. И това няма да е единствената презентация, която би заинтригувала разработчиците, ще има още няколко теми свързани с разработката на софтуер – само погледнете програмата…

Вниманието на мрежови и системни администратори трябва да привлекат лекциите от BSD панела, който този път е през целият първи ден в зала Пловдив, а също така и презентацията на решението за динамична вътрешна маршрутизация в Софийския университет или лекцията за приложение на AI в системната администрация…

Честно казано аз малко съжалявам, че трябва да жертвам възможността да чуя всичко това заради ангажираността ми в OpenArt-панела, но такъв е живота… При нас в еднодневния семинар, посветен изцяло на фотографията ще се опитаме да побутнем още хора към лудостта до края на живота си да се опитват да уловят светлината. Нивото ще бъде за начинаещи и малко проходили… Ще има съвсем реални практически занимания… И се очаква при нас да има повече мацки, отколкото при брадатите хакери… ;-)

Вторият ден ще бъде посветен само на технологиите и аз лично съм си заплюл вече няколко лекции, които мисля да не пропускам за нищо на света.

Заповядайте всички, тази събота и неделя в Интерпред, входът е свободен! Пингвините не хапят:-)

(cc)2010 Йовко Ламбрев • Някои права запазени