Имам предвид само така! Това по-горе е screenshot от първата публична telnet-услуга, която ползвах в живота си, но направен преди няколко минути. Да, тя – услугата – още е жива и през миналата година grex.cyberspace.org навърши точно 20 години. Макар вече там да пенсионираха telnet-протокола.

Дълго време sdf.lonestar.org бе за мен „моето“ място в Мрежата. О’кей, когато аз стъпих в Интернет вече имаше Yahoo – точно се бе появило, но това тогава бе най-хакерският, най-свободният, най-истинският Интернет ever… Тогава нямаше никакво значение кой какво и как е направил, едни и същи анимирани gif-чета стояха на всеки втори сайт и се споделяха свободно. Хората споделяха всичко – трикове, хакове и парчета код с удоволствието и страстта на Откривателя и благородството на Създателя… Мрежата се развиваше със скоростта на експлозия. Имаше толкова малко неща, че каквото и да направиш беше полезно и теоретично никак не бе необичайно да измислиш нещо ново и да се почувстваш пионер.

Не знам дали има много хора, които помнят (ако изобщо са опитвали) archie или gopher, или как се ползваше FTP-by-Mail? Обзалагам се, че днешните потребители дори няма да се досетят защо би му хрумнало на някой подобно извращение… (Подарявам последния останал ми албум на Мария Илиева на този, който пръв се сети! Съжалявам, но другите вече ги подарих, преди да е станало противозаконно!)

После Интернет стана шарен. Много. Браузърът и web станаха всемогъщи властелини във виртуалното пространство и Мрежата от ден на ден започна да става все по-достъпна за обикновените (non-techie) хора. И там започнаха да се появяват мениджъри, финансисти, маркетинг-гурута, музикални продуценти, политици… И понеже те не искаха да знаят заклинанията, които се пишеха в онези страшни черни екрани, Интернет стана толкова лесен, че днес дори хлапетата, които още не могат да четат, се справят прекрасно с мишката. И това се случи, ей така… пред очите ми… за един миг…

Онези първите в Интернет го направиха, после други след тях, и още след тях… Никой не може да изброи имената им. Ако всичко това трябваше да се случи организирано, някой да напише проект, друг да го финансира, след това да се разпределя печалба… всъщност Интернет навярно нямаше да се случи. А днес разполагаме с него, защото всички тези адски много и готини хора го направиха. Те нямат акции в Google, нито във Facebook (поне повечето)… и никога, ама никога няма да чуете кои точно са. Защото не могат да бъдат преброени, не се познават и защото никой от тях не мисли, че е направил нещо велико. И вероятно всеки поотделно не е. Но Интернет като общо усилие и резултат няма алтернатива в историята на човечеството! Това е най-мащабният и успешен социален експеримент на всички времена!!

И това стана възможно, защото всички го направихме – да всички – заедно! Без да гледаме в паничката на другия, без да отмерваме усилия и… дори троловете във форумите имат своя принос и значение!

Случи се без мениджъри, без MBA, без гениални маркетинг-спецове, без юридически отдели, без финансови магьосници, без корпоративни путки. И нещо повече. Когато те се намесиха, продължи да се случва. Въпреки тях!

Просто защото в Интернет всичко се случва твърде бързо и естествено! По-бързо отколкото някой може да сътвори нов закон. По-бързо отколкото някой би могъл да управлява какъвто и да е бизнес. По-бързо отколкото ГДБОП залавя куц престъпник, а БАМП лепи стикери. Пред бързината, с която се случва Интернет дори Бойко Борисов е смешно безпомощен.

Индустрията, политиците, медиите… са нови гости в Мрежата. Съвсем отскоро! И те са тези, които трябва да се съобразяват исторически с правилата и, а не обратното!

Мрежата носи в своето ДНК вкуса на свободата и бунтът на мисълта. Интернет не се съобразява с нечии желания. И винаги ще (трябва да) има достатъчно хора, които помнят и пазят този дух! Ще говорят тихо в началото, ще крещят когато трябва, ще работят за големите корпорации денем и ще бъдат част от Анонимните нощем. Ще измислят нови протоколи, защото всъщност вместо да творят, споделят и да се забавляват, част от тях се наложи да създават Napster, P2P, BitTorrent, Tor… за да подсигурят свободния обмен на информация в Мрежата… Не че добрият стар FTP и до днес не върши работа, но всъщност натискът и съпротивата родиха BitTorrent. Индустрията непрекъснато провокира врагове, а сега нервничи, че воюва с призраци, които сама създаде. И ако днес проблем номер едно са torrent-ите, да се обзаложим ли, че следващата рожба на вселенския разум в Интернет и съпротивата срещу безумието ще е още по-гениална и/или злокобна? Да се обзаложим ли, че тази игра на котка и мишка е безкрайна?…

И защо трябва всичко това да се случва и цялата тази енергия, вместо в нещо полезно, да се хаби в изтощителни битки, когато всичко е толкова очевидно простичко:
- Почти никой вече не използва грамофон. Съвсем сериозно! Виниловите плочи останаха в миналия век.
- Никой няма нужда от посредници за да стигне до публиката си. Вярвам, че не ти трябва друг жокер! You can do it!
- Има голяма разлика между кражбата и нежеланието да си купя нещо, което не съм убеден, че си струва. Убеди ме!
- Проблемът с нереализираните продажби обикновено не е проблем на твоя пазар, а на твоите очаквания. Коригирай ги!
- Никой няма да купи нещо, което не може или не иска (преживей го!) и се радвай на тези, които искат да си купят нещо от теб два пъти (повече от достатъчно са ти!) и ще провокират още някой друг да го хареса! И им бъди благодарен! На всички! И на първите! Да подсказвам ли защо?

И най-вече бъди благодарен на Интернет! Защото ако някой кретен може да го използва за да краде повече, това значи, че ти пък можеш да го използваш за да чуят за теб и да продаваш повече. It’s easy… like Sunday morning… (използвано е без изрично позволение!)

P.S. Подпиши петицията против ACTA! Защити Интернет!
P.P.S. Не си убеден, че е нужно ли? Прочети това, това, това и това.

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Понякога мълча от ярост, друг път от ступор, трети път от вълнение…

Този път мълча нарочно!

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

И тази година има интересни международни гости с лекции в програмата на OpenFest 2011 – повече за тях можете да намерите на сайта на конференцията.

Интерпред се намира в непосредствена близост до метростанция Кюри и на по-малко от десет минути пеша от хотел Плиска в столицата. Входът е свободен. Заповядайте!

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Когато преди малко повече от година писах това, се надявах, че ще се случи скоро. И ето, вече е факт – най-големият електронен музикален магазин, точно преди официално да стартира с „облачната“ си функционалност (от 4-ти октомври) вече ще работи и за България. Какво означава това? Ами с едно щракване любимият албум на любимата група ще бъде в личната ми библиотека. Цените са различни – зависи колко нов или популярен е албума. Но аз вече направих първата си покупка за 7 евро. Същият албум, преиздаден от Вирджиния рекърдс, струва 30лв в Orange или повече от два пъти повече.

Ценна е възможността да си купиш само отделно парче, в случай че целият албум не те кефи. А още по-ценното е, че всичко, което съм си купил ще бъде достъпно не само на iPad-а ми, но и на другите мои компютри и устройства, асоциирани с моят iTunes акаунт. И моята музика ще бъде някъде там в „облака“, без дори да е нужно да се грижа за нея, да се заривам с кутийки на всевъзможни носители.

Всъщност, нали се досещате кога повече някога ще си купя някакъв носител? НИ-КО-ГА!

Разбира се, че перверзно удоволствие ми доставя да поздравя лично всички местни посредници, издатели и прочие, които издевателстваха през последните години на гърба на феновете, наричайки ги пирати. И паразитираха на гърба на авторите, които представляваха, насъсквайки ги срещу собствените им фенове. Още малко ще се правят, че издават някого и, че той без тях е загубен. Дано да е наистина за кратко, преди да им дръпнат и това килимче.

Специални поздрави за Саня Армутлиева, Заки Соколов, BSA и подобните им, които заради личния си бизнес си позволяваха да хлепат цялата ни държава, създавайки и имидж на „пиратска“, с изсмукани незнайно откъде цифри за интелектуалното пиратство у нас, с интервюта, хленч и отчаяни кампании…

Времето ви догони и подмина като малка гара, а бъдещето няма никаква нужда от вас!

Това парче мисля, че е много подходящо :)

P.S. От няколко дни за България са достъпни и SD и HD филми през iTunes (за купуване и под наем). [28.10.2011]

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Но понеже част от корпоративната култура на Nikon е да не разкрива нищо преди да се вдигнат завесите, това обикновено оставя територии за всевъзможни слухове, анализи и дискусии, които обаче нямат никаква друга основа освен различни непотвърдени предположения. И това не винаги е в полза на компанията. Беше много забавно, когато на 9 септември, около две седмици преди действителния анонс, Nikon излезе с вероятно най-краткото press-съобщение в историята си, а много е възможно да е най-краткото press-съобщение в историята на човечеството изобщо:

Nikon understands that some article appeared in the media regarding Nikon’s imaging product. Please note that Nikon has made no announcement in this regards.

Слуховете, че Nikon готви революционно нова и различна система се потвърждаваха косвено и от регистрациите на техни патенти, и от детайли като този, че от около година насам по-капачките на по-новите им модели DSLR-и започна да се появява надписа F-mount (байонет, който има повече от половин век история, за да има нужда да бъде обозначаван, освен ако няма причина за това… като например да има и друг, който не е F) и т.н., и т.н. Но до отминалата сряда не бяха ясни две ключови неща – дали Nikon просто ще се включи в отбора от компании, които предлагат компактни цифрови фотографски системи със сменяема оптика (от водещите фотографски фирми единствено Canon засега остана без такава) или ще предложи нещо изненадващо различно – и дали тази система ще е предназначена за любителите или за професионалистите.

Е, вече е ясно, че Nikon 1 е компактна, изцяло нова система, предназначена за любителите. Зад единицата в новия бранд е закодирана дигиталната природа на фамилията (смигване към нулите и единиците от бинарната алгебра), закачката че системата е разработена от нулата (изцяло наново), както и реверанс към първата им фотокамера Nikon I от 1948 и намек за историята и натрупания опит през всичкото това време.

За мен беше удоволствие да видя анонса на цяла нова система в типичния стил на Nikon – две тела, четири обектива и купчина аксесоари като светкавица, GPS модул, микрофон, преходник за съвместимост с досегашните F-mount обективи, сенници, дистанционно – и понеже все пак това е система за любители – също и разноцветни ремъци и калъфчета за всеки вкус. Беше обявено и че това е само началото, и бяха обещани още обективи. Никоя друга компактна система със сменяема оптика не бе анонсирана толкова мащабно и категорично. И определено има защо…

От една страна Nikon винаги са предлагали възможно най-пълна фотографска система и това си е техния стил, като винаги ясно и простичко разграничават продуктите си – за любители и професионалисти. От друга това е първият производител, който има много натрупвания и опит във високия сегмент, и който предлага компактна система със сменяема оптика. Досегашните играчи в тази ниша – Panasonic и Olympus (около m43), Sony (с NEX), Pentax (с Q) и Samsung (с NX) – или нямат силно развит DSLR сегмент, или все по-очевидно се оттеглят от него. Техните предложения (може би без Q) се опитват да обезмислят или подкопаят DSLR сегмента, конкурирайки се с него и (с изключение на NEX) търсейки баланс между малкия сензор и високото качество на изображенията, което за момента е технологичен оксиморон. Затова за мен не бе никаква изненада, че Nikon 1 няма за цел да впечатлява професионалистите и да се мери с високите им претенции, но за сметка на това има нескромните амбиции да изтръгва стонове на възхищение и удивление от любителите, които искат да направят крачка напред във фотографията и с готовност биха захвърлили „сапунерката“ си в полза на нещо по-добро, но не се чувстват привлечени от идеята да разхождат със себе си голям апарат със сменяема оптика и раница с обективи. Nikon 1 може да бъде и прекрасната туристическа или семейна камера, понеже дори с допълнителен обектив се побира в малка чантичка. Nikon 1 освен малък е и лек, а на всичко отгоре много секси, fashion, разноцветен и… достатъчно различен от всичко, което историята на фотографията познава до момента…

Имах удоволствието да поскитам няколко дни с приятелска компания, в която всички бяхме обзведени с най-различни фотоапарати, кой от кой по-претенциозен и модерен, но този, който почти непрекъснато беше център на вниманието на цялата компания бе именно един от новите Nikon 1.

Снимка: Йовко Ламбрев

И понеже рискувам да заблудя някого, че този текст е нещо като ревю на апарата, бързам да кажа, че нямам такива стремления, а просто преразказвам анонса на системата, заедно със свои размишления и впечатления като запален фен на марката, понеже силно се изкефих на нещо, което признавам си, се бях подготвил да ме разочарова.

Доколкото моите амбиции във фотографията (уж) са над средните, бях силно притеснен, когато още преди анонса мълвата разнесе слуховете, че новата система ще бъде с доста малък сензор (2.7x). Не крия, че и аз съм от хората, които биха се зарадвали да видят някой ден цифрова версия на Nikon Rangefinder фамилията, особено ако не е безбожно скъпа. Най-малкото Leica показа, че е възможно, макар там да липсват много неща, които повечето съвременни фотографи трудно ще преглътнат, и най-вече отсъствието на автофокусна система и стабилизация. Но и не случайно казах, че компактна камера и високо качество на изображението в едно засега не е лесно постижение, защото високото качество предполага по-голям сензор, което пък означава по-големи обективи, особено ако трябва да имат стабилизация и автофокус, което пък означава край на идеята за компактност. Sony NEX е възможно най-красноречивият пример – чудесна по замисъл и качество система с APS-C сензор, но с отвратителна ергономия – малко тяло и неадекватно големи обективи. При m43 като че ли балансът е по-премерен, като сензорът е по-малък (2x), но пък в общия случай са пожертвани незаменими удобства като визьора, нещо което примерно аз не успявам да преглътна. И каквото и да твърди маркетинга, че тези системи могат почти да заменят DSLR-а, това всъщност все още е силно невярно. И ключовата дума е почти. За много неща (и от гледна точка на универсалност) DSLR-системата засега е незаменима и това е голата истина.

В този ред на мисли, Nikon ме изненадаха, когато се дочу, че новият CMOS CX-сензор ще е по-малък и от този на m43. Но пък така вече бях почти сигурен, че Nikon 1 ще бъде любителска система, освен ако Nikon не са успели да променят фундамента на физиката и технологиите. И това е логично – да подмениш една универсална система с традиции и история като DSLR си струва само ако го направиш по-добре, а не по-зле, както се напъват всички останали, което не е стила на Nikon. Отделно, че Nikon като един от двата лидера в този сегмент няма никаква полза от това, доколкото професионалистите са комфортно задоволени. Просюмърите като мен има още за какво да подсмърчат, но междувременно Nikon са насочили усилията си към любителите, които са повече (всъщност най-много като абсолютен брой), имат специфични претенции за размер и леснота на употреба и при тях има повече възможности да се търси баланс между качество и компактност.

И ето го – балансът, а и революцията – Nikon 1 – любителска система, с малък сензор, но достатъчно по-голям от този в „сапунерките“ за да предлага видимо отличимо качество, малко и леко тяло, адски лесно за употреба меню, бързина и изчислителна мощност, каквато нямат и най-високия клас камери. И благодарение на това любителят получава в ръцете си нови функции, които ще направят снимането с камерата преживяване и удоволствие, както и разглеждането на снимките след това.

Снимката е от официалните press-материали на Nikon

Пред мен държа един огромен албум със снимки, правени с Nikon 1 и разпечатани до размер A4, които изглеждат повече от добре и с качество недостижимо от сапунерка. А има и достатъчно кадри с приятно bokeh и дефокус, което теоретично е най-нерешимият проблем на малките сензори. Окей, може би не е най-великото bokeh на света, на което са способни едва една шепа светлосилни и доста скъпи обективи, но за този формат сензор е изненадващо приятно и добро, а любителите вече могат да имат системка с един-два обектива, която да носят навсякъде със себе си и да не им липсва никакво изразително средство, нито пък да се чувстват ограничени от възможностите на сапунерката си. Аз съм впечатлен, наистина! Особено след тези два-три дни, в които имах възможността да си поиграя малко с новата играчка на Nikon, докато Джъмбо трупаше впечатления и кадри. Аз чакам да прочета ревюто му час по-скоро, понеже доста от кадрите вече ги видях :)

Снимка: Иван Масларов - jumbo

Снимка: Йовко Ламбрев

Aпаратчетата са доволно малки и леки. Всъщност редно е да кажа, че засега са две – едното се нарича J1, а другото V1. J1 (може би идва от junior) е по-малкото, по-лекото и по-евтиното тяло. Има вградена светкавичка, електронен затвор от 30s до 1/16000s, но за мой ужас няма визьор (не ми е комфортно без визьор и това си е). В същия момент си мисля, че нормалните любители (аз не съм нормален) ще го харесват повече – най-малкото защото е адски стилно, много секси и ще се предлага засега в пет (бял, черен, сребрист, червен и розов), а по-късно и в повече различни цветове. Отделно и калъфчетата за него ще могат да се поръчват в съответния цвят, така щото освен камера, то да бъде и fashion аксесоар. В същия момент, по качество на изображението и функционалност, то не отстъпва по-нищо на по-голямото си братче, а особено с обективчето тип „палачинка“ (за него малко по-късно) е изключително компактна комбинация:

V1 е по-сериозната опция – по-здраво тяло, леко по-дебеличко и с прекрасен вграден електронен визьор. Ура! Наистина разкошен! Казвам го като човек, който е болен на тема визьори и който има Fujifilm X100 и една от причините да си го купя е именно хибридния му визьор. Този на Nikon 1 V1 не е хибриден, а само електронен (EVF), но е по-добър от този на X100, когато е в режим на EVF. И не просто по-добър – няколко пъти по-добър! V1 има заден дисплей с по-висока резолюция от тази на J1, слот за аксесоари, в който може да бъде монтиран GPS модул, микрофон за по-качествен звук на видеото и… светкавица… понеже при този модел пък е пожертвана вградената светкавица. Освен електронен затвор (същия като на J1) има и механичен от 30s до 1/4000s като може да се избира между двата.

Ето как изглежда V1 в ръцете на Jumbo:

А ето как изглежда с китовия обектив 10-30 (еквивалент на 27-81) до Nikon D5100 с китовия 18-105 (екв. на 27-157):

(Забележка: Цветовете и на двете последни снимки са леко странни заради околното осветление…)

Nikon 1 V1 е и по-консервативен на външен вид – ще се продава само в две цветни разновидности – черен и бял:

Иначе системата стартира с четири обектива като обещанията са, че ще последват още. За да се отличават от другите Nikkor обективи на F-байонет, тези за Nikon 1 ще се маркират с 1 Nikkor. Най-интересният за мен обектив е 1 Nikkor 10/2.8 (еквивалент на 27mm), който е от тип „палачинка“ и е чудесна опция за street (особено в комбинация с една от новите революционни функции). Другите два са вариообективи 10-30 и 30-110 като и двата са стабилизирани и се приравняват на 27-81mm и 81-270mm, т.е. комбинацията от двата би трябвало да покрива повечето обичайни фотографски нужди. И двата са от тип „сгъваеми“ като се „отключват“ преди употреба. Четвъртият обектив също е стабилизирано варио 10-100mm, и представлява специализиран видеообектив, с управление от корпуса на обектива.

Обективчетата са компактни и леки, а изработката е доста солидна и вдъхва доверие.

И след като толкова пъти споменах за революционни функции да взема накрая да кажа нещо и за тях. Всички те са възможни благодарение на новия супербърз двуядрен процесор Nikon EXPEED 3, който е в състояние да предъвква 600 мегапиксела в секунда без да се задави. Това прави системата Nikon 1 най-бързата фотографска система в света за момента. Този процесор, такава производителност и такива функции, нямат дори най-мощните профи DSLR-камери в най-високия сегмент на който и да е производител. Nikon са безкомпромисни и по отношение на иновациите, свързани с уникално прецизните си и бързи автофокусни системи. И тук е поредната революция – Nikon отново надскачат себе си с много бърза и прецизна автофокусна система, за която могат да завиждат и някои DSLR-производители. Трябва да се види и пробва собственоръчно, каквото и да напиша ще е просто блед преразказ. Nikon твърдят, че е най-бързата в света за момента – а аз не виждам дори повод да се усъмня.

И до какво води всичко това… Ами до най-бързото серийно снимане в света. Nikon 1 може да прави снимки в пълната резолюция на сензора си (3872 x 2592 пиксела) и с фиксиран фокус със скорост 60 кадъра в секунда!! Професионалните спортни фотографи се радват като малки деца на DSLR-и, които успяват да направят едва десет пъти по-малко! Нещо повече – Nikon 1 може да снима отново в пълна резолюция със скорост 10 кадъра в секунда като в същото време следи движещ се обект с автофокусната си система. Тук има само две опции – да замълчим или да въздъхнем с едно „Уау“! По избор!…

Всъщност, след тези цифри едва ли ще е изненада за някого, че Nikon 1 няма проблем със снимането на HD видео във формати 1080/60i, 1080/30p и 720/60p. Nikon 1 може да снима едновременно докато записва видео – именно за тази цел бутончето за видео и бутончето на затвора са различни. В момента, в който решите, че искате статичен кадър, докато записвате видеоклипче, просто натискате бутончето на затвора и готово. Толкова е просто!

И разбира се, най-интересното оставих за накрая…

Едното нещо се нарича Smart Photo Selector и работи приблизително така… В момента, в който си помислите, че искате да снимате нещо и натиснете бутончето на затвора, Nikon 1 започва да снима като прави ни повече ни по-малко от серия от 20 единични снимки (със скорост 30 кадъра в секунда), след което отсява петте най-добри, от тях избира тази, която според алгоритмите на апарата е перфектната и ви я предлага (а запазва и останалите 4, ако случайно сте на друго мнение). Така при снимане на бързи и движещи се обекти вече няма да бъде толкова трудно да се уцели момента. Именно това би била много подходяща функция за снимки на тичащи наоколо малки деца, които никога не стоят достатъчно кротко за да ги фокусирате. Тази функция би била чудесна и за street или когато само за част от секундата мимиката на човешкото лице се сменя. Това е изцяло нов начин на снимане, особено подходящ за любители, които още не са развили усет за… верния момент…

Снимките са от официалните press-материали на Nikon

Другата интересна и необичайна функция е Motion Snapshot и комбинира видео със статична снимка. Работи приблизително така – докосвайки бутона на затвора на Nikon 1, камерата записва около секунда видео, от което вади един статичен кадър (когато донатиснете бутона) и ги комбинира в кратко slow motion видео, добавяйки и музика по избор (предварително си харесвате тема). Звучи сякаш леко безполезно, но всъщност е голяма играчка и като нищо може да се окаже нов жанр във видеофотографията :)

В допълнение Nikon 1 снима в RAW, поддържа Active D-lighting и Picture control като големите Nikon-и, снима прилично на високо ISO, има изключително опростено и линейно меню, минимално количество бутончета, с доста добре премислени функции, закачени по тях, има автоматични режими като портрет, пейзаж и други, USB и HDMI-интерфейси и чрез преходник дори могат да се ползват досегашните Nikkor обективи, включително с автофокус (AF-S и AF-I), макар това да не е особено смислено, доколкото те са големи и това би нарушило ергономията и комфорта на работа.

Системата е удобна, ергономична, много мислена и силно очарователна. И знам, че е трудно да се повярва, но преди седмица и аз изобщо не предполагах, че ще пиша с толкова възторг за нея. Ако трябва все пак да напиша нещо, което не ми харесва, то е, че ми се струва леко скъпа и се надявам, че ценово ще претърпи малка редукция надолу. В момента е позиционирана над най-мощните Coolpix апаратчета и подпира ниския до средния сегмент DSLR-и, което е донякъде логично, но една любителска система се предполага да има и по-любителска цена – т.е. ще е още по-логично да натиска сапунерките отгоре, без да се настъпва чак със среден клас DSLR.

Дали Nikon 1 ще бъде успешна система е въпрос на малко време да разберем, но потенциалът е повече от обещаващ, а ключови според мен ще бъдат две неща – цената и дали ще има достатъчно любители, които биха заменили сапунерките си за компактна система със сменяема оптика, която им дава отличимо по-добро качество, но на около или малко по-висока цена от тази на скъпа сапунерка. Както и какви други обективи ще последват, разбира се…

Не е за пропускане и факта, че процесор като EXPEED 3 едва ли ще остане само в този сегмент…

Дали аз бих си купил Nikon 1 – вероятно няма да устоя на изкушението, особено ако се появи оранжев J1, макар че съм сигурен, че с по-голямо удоволствие бих street-вал с бял V1 :) Най-хитро е, човек да го подари на жена си или приятелката си и да дебне, кога тя няма да го ползва ;) Така или иначе преди 20 октомври това няма да бъде възможно, понеже едва тогава започва официалната им доставка и продажби. Но демонстрационните бройки можете да пипнете на живо идните няколко дни във Photosynthesis.

Ето и официалните промо-клипчета на J1 и V1:

И нещо като видео-резюме на цялата фамилия дотук:

Официалното видео I AM NIKON 1 е повече от прекрасно, но незнайно защо Nikon още не са го пуснали в YouTube канала си, затова ще го линкна, когато го пуснат. Дотогава при запитване ще изпращам линк за download от моя сървър – само на проверени и нетърпеливи Nikon фенове :)

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Симпатизирам силно на Vimeo заради авторското и качествено съдържание, и заради ясните, простички правила. Бях един от първите бета-потребители на Flickr, благодарение на приятел, който бе близък с разработчиците, и до скоро се надявах, че ще успеят да направят някак тежкия избор между количеството и качеството, но развитието на този проект просто спря окончателно след поглъщането му от Yahoo. В прегръдките на последните (както обикновено) нищо не успява да вирее добре. Фотографията във Flickr се загуби между групите по (технически) интереси и албумите със семейни снимки.

Напоследък 500px изземва със страшна сила сегмента на Flickr. Това всъщност не е нов проект, мисля че исторически е само около година по-млад от Flickr, но през 2009-та бе основно преработен, а от миналата година насам изживява не просто ренесанс, а се развива със скоростта на светлината. Всъщност – поне за момента – за мен световната фотографска социална мрежа се нарича 500px. 1x.com е твърде елитарен, а Flickr силно безкритичен, докато в 500px много тихо, естествено и елегантно по-стойностните фотоси намират път към публиката си, докато другите просто потъват. Това е и голямото му предимство пред Flickr, както и неглижирането на значимостта на технически подробности от вида с каква камера или обектив е снимано. Тази информация я има, но никога не е в центъра на събитията. И най-важното – „социалният“ фонов шум с харесването се използва в математическата формула на отсяването, но иначе е сбутан в глуха улица за да не отклонява твърде много вниманието от… фотографията. Любим сайт – с перфектен баланс между полезност и стойност.

И сега вероятно трябва да напиша нещо и за Google+ – но за него се изписа толкова, че просто не желая да се редя на опашката. Гледам с позитивно очакване развитието му, има още много трески за дялане, но потенциалът му според мен е чудесен, особено ако не се мотаят твърде дълго с публично API, нов по-стегнат дизайн и мобилните си приложения. Аз лично скоро мисля да го тествам като платформа за online обучения.

А заглавието е anti-social… защото винаги съм anti шумотевицата без да е поне малко редувана с нещо смислено. В този ред на мисли, няма как да съм фен на twitter и facebook. Съотношението сигнал/шум там ми идва неприемливо. FB-профилът ми е вързан с този сайт и текстовете от тук биват реферирани и там до два часа след публикуването им и от време на време щраквам на някое бутонче share или like из Интернет. Това генерира някаква активност около мен, но реално мен ме няма там. И докато в пощата ми не дойде нотификация за нещо, дори няма и да вляза. Към twitter се отнасям с още по-голямо пренебрежение, особено откакто стана модерно всякакви недоразумения като foursquare и paper.li да се пренасочват там. Обикновено re-туитвам две-три статии седмично през Flipboard и толкова. А всъщност именно Flipboard е това, което прави social networking съществуването ми поносимо. И деинсталацията на всички десктоп приложения за социализиране.

Mоята социална online орбита гравитира около електронната ми поща, Google+, 500px и Vimeo. Всичко останало са девиациии, единствено подхранващи шизофренията ми.

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

В същия момент в главата ми се въртят няколко идеи – част от които са свързани с мои клиенти и приятели, а друга (евентуално) със семинарите и обученията около SimpleStudio, които освен практически, мисля да имат и виртуални/online емисии. В този ред на мисли, за една визуализация ми се налага да направя нещо сходно като автора на онази книга, макар и не толкова мащабно – а именно да направя поредица от почти еднакви снимки в различни светлинни условия и обстановка. Само като си представих обаче организацията на това нещо и бях на път да се откажа, докато не ми хрумна, че за целите на визуализацията ме устройва напълно тя да е 3D-симулация.

Преди време (за забавление) се бях запалил по 3D-моделиране, но така и не докарах до генериране на виртуални модели на разни същества, а и някак реших, че това не е… „моята чаша с чай“. В контекста на горната идея, обаче, реших да опитам да си сътворя моделка, с която лесно и бързо да опитам да направя въпросната визуализация направо на компютъра си, без да ангажирам нищо и никого. И след няколко часа вчера вечерта и днес… мога да се похваля с първото си виртуално същество – има си доста реалистична кожа, големи красиви очи и дори татуировки, движи се адски грациозно… изобщо мацка отвсякъде…

Гримът и е размазан, но не защото е плакала. Просто исках да видя колко реалистично би изглеждало. И още нямам никаква представа как да я облека, затова няма да я показвам в цял ръст, за да не загубим детската аудитория ;)

Редакция – 18 август:
P.S. Прежалихме детската аудитория…

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Но първият въпрос, който веднага се завърта в главата на потребителя е „А какво се случва с моите лични файлове там – в мъглявината на облаците?“. И това е резонен въпрос, понеже може да става въпрос за лична информация, за бизнес кореспонденция или за данни, които струват много или касаят сигурността, спокойствието или бизнеса на много хора. Често подобни услуги не предлагат криптиране (което усложнява ползването на файловете с мобилни устройства), а дори и не споделят много за начина, по който се грижат (или не) за опазването на информацията ви.

Разбира се, много хора подценяват този проблем с безумния аргумент, че няма какво да крият. Но всъщност, в нашия, все по-свързан свят, е много важно всички да поддържаме някакво поне скромно ниво на информационна хигиена, защото ако в кръга ви от приятели или бизнес-партньори има дори един, който подценява своята, сте заплашени не само вие, но и вашият кръг от контакти. Същото е като да имате сексуален партньор с безразборни връзки и лоша сексуална хигиена.

На 1 юли Dropbox обяви очаквани промени в правилата и политиките, съгласно които предоставя услугата си. Голяма част от тях са наистина полезни (като криптирането), друга част пробуждат доста притеснения, свързани със събирането на информация за географското ви разположение или приемането, че качвайки файл, заедно с това тихомълком давате и права за ползване върху него не само на Dropbox, но и на партньорите им, включително за модификации. Както и подразбирането, че трябва първо да притежавате такива права за да ги предоставите. Аз лично с перверзно удоволствие чакам момента, когато света ще се самооплете така в концепциите си за авторско право, че ще блокира нормалното си ежедневие. Не знам дали ще е през 2012-та, но ще е много скоро…

В този ред на мисли, използването на Dropbox след 15 юли трябва да става с повишено внимание в много посоки. Тогава новите правила влизат в сила и ако не спрете да използвате услугите им дотогава, ще се счита по подразбиране, че сте съгласни и ги приемате.

Но какви всъщност са алтернативите? Не много по-различни са условията на облачните услуги и на другите вендори. Всички си имат трески за дялане, дори и Google, макар аз лично да не крия симпатиите си именно към тях засега, въпреки все по-страшния им потенциал те да бъдат следващият информационен злодей, какъвто никой друг преди не можеше да бъде. Но пък – както някой днес сполучливо отбеляза някъде – за колко изтекла от Google информация сме чували в сравнение с тази от МВР и ДАНС :)

Истината е, че за да е максимално сигурен човек какво се случва с информацията му, тя трябва е да е при него (в смисъл върху собствена или контролирана инфраструктура) или да е достатъчно голям [бизнес] за да претендира за специално отношение със съответния SLA от съответния достатъчно голям и реномиран облачен доставчик.

Може ли обаче обикновения, простосмъртен, домашен потребител (или човек с малък бизнес) да инвестира в собствен облак? Ами в известен смисъл може…

Неотдавна придобитата от EMC компания iomega и преди бе ориентирана към продукти и решения за малкия бизнес и домашния потребител. Но сега в партньорство с EMC, някои характерни за средния и високия сегмент функционалности прескачат и до най-достъпния клас продукти.

Едно такова интересно и адски достъпно решение може да замени необходимостта от облачни storage услуги като Dropbox, понеже абсолютно всеки може да си направи собствен облак за съхранение на файлове у дома. Не вярвате ли? Изгледайте това:

Въпросното устройство струва едва 325 лева с фактура и ДДС за 2TB обем (точно толкова струва играчката и в amazon.co.uk) – това е еднократно – за да си го купите. Без месечни такси, промяна на условията и други усложнения. Работи в домашната ви мрежа и под ваш контрол. Можете да споделяте файловете си с приятели, да достъпвате файловете си отдалечено. Съвсем като истинска облачна услуга.

За тази цена, разбира се, не може всичко да е съвършено. Очевидният недостатък е, че в устройството има само един диск и ако той умре, с данните ви е свършено. Затова трябва да се погрижите да правите резервно копие на файловете от вашето облаче и регулярно да обновявате това копие. Или пък да си изберете малко по-голямо устройство като това:

Цената му е малко по-висока, но управлението на потребителите (и групи) ако имате повече такива е далеч по-добро и гъвкаво, възможността за огледало между двата носителя ви гарантира, че данните са записани на два различни диска, което ви спасява ако единият от тях умре. Може да конфигурирате самодиагностика на дисковете и проверка на данните ви, като ако бъдат намерени проблеми да получите email за да вземете мерки или да подмените счупения диск. Дисковете от своя страна са заменяеми и могат да бъдат подменяни или ъпгрейдвани с по-големи в бъдеще. Устройството поддържа отдалечен достъп по FTP, NFS, rsync, WebDAV, Windows DFS, Apple File Sharing, web и дори през bluetooth :) Може да бъде следено по SNMP, има собствен вграден torrent клиент, може да се резервира върху облака на Amazon, да бъде print и media-сървър, да конфигурирате Facebook active folder (снимките сложени там ще се озовават директно в профила ви в обществения клюкарник), същото можете да направите и за Flickr и YouTube. Можете да закачате към него допълнителен storage по iSCSI. И по USB. Да правите резервни копия на данните по няколко начина (и по зададен график). Да го ползвате за Time Machine ако работите с Mac. И още купчина други по-дребни, но не по-малко полезни и интересни неща.

А ако наистина държите на данните си, защото това все пак е едно устройство и е уязвимо като такова от случки с неприятни последствия като пожар, наводнение или дори злобен токов удар, можете да купите две (не е нужно непременно да са еднакви) и да оставите едното вкъщи, а другото в офиса си – така ще получите и географски разпределен облак, който ще резервира данните ви. За да бъде резервираността по учебник, можете едното да занесете дори в чужбина (например при колега или приятел, на когото имате доверие или с когото работите заедно, дори можете да поделите разходите си за устройствата и да споделите облака си, резервирайки се един друг). Ако разположите двете устройства на различни тектонични плочи, данните ви ще имат шанс за оцеляване дори след тежко земетресение :)

И понеже рядко пиша за неща, от които нямам преки впечатления, моят личен облак е базиран на iomega StorCenter ix2-200 Cloud Edition и резервно копие на данните ми върху второ устройство (едно старо Buffalo LinkStation Duo, което имам от години). Едното е позиционирано в къщи, а другото в офиса ми. Tова решение задоволява напълно личните и домашните ми нужди, имам достъп до файловете си, независимо къде се намирам, мога да ги споделям с приятели и колеги, а двете устройства са компактни, тихи и непретенциозни. Всъщност отправната ми цел бе да предложа решение за съхранение на критично-важните „цифрови негативи“ на мой приятел фотограф, който наскоро пострада от загуба на данни, което да не надхвърля цената на средна хубост обектив – примерно не повече от 800-1000лв (за двете устройства). В крайна сметка решението ми хареса и макар да имам много други опции да съхранявам файловете си, реших, че и аз искам за себе си същото.

Всички устройства на iomega, цитирани по-горе, поддръжат Windows, Linux и Mac OS X, имат удобен web-интерфейс за управление и наистина се подкарват за няколко минути от всеки със средна компютърна грамотност. Или може би малко над средната за конфигуриране на репликациите, достъпа и др.

Като оторизиран партньор на EMC, съответно и дъщерната им iomega, ОПЪНИНТЕГРА може да доставя почти всички продукти на двете компании. При запитване. Включително с услуга по инсталация, конфигуриране, дизайн, планиране и поддръжка. В този ред на мисли, заради ролята ми на търговски директор на ОПЪНИНТЕГРА е редно да декларирам, че настоящата статия може да бъде възприемана и като реклама, доколкото аз и компанията ми имаме бизнес интерес да продаваме продуктите на партньорите ни, макар фокусът ни принципно да е върху внедряване на решения от малък и среден, до голям мащаб, а не точно търговия на дребно.

Но лична моя амбиция и цел на ОПЪНИНТЕГРА е да повиши информираността и познанията на клиентите си (а и на бизнеса в България изобщо) по отношение на опазването, съхраняването, и управлението на данни. Затова считаме за важно да не подценяваме дори най-ниския сегмент на малкия потребител (който някой ден ще стане по-голям потребител) и е добре да бъде компетентен от самото начало и да изисква концептуално правилни услуги и решения, независимо от мащаба си.

Затова тук, в своя сайт, ще пиша и в бъдеще за решения и концепции, свързани с подобни теми.

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Хората, които ме впечатляват са тези, които не са сложили бариери пред себе си, пред мечтите си, пред идеите си. Които не са се замисляли много дали усилията им ще имат смисъл, дали ще успеят, дали това, което правят ще се хареса на другите и каква е ползата и дали ще има такава накрая.

Защото ако започнеш да се замисляш твърде много за последствията, няма да направиш нищо. Ще видиш, че някой вече те е изпреварил или е направил нещо подобно. Ще предположиш, че някой в момента може би го прави и ти няма смисъл да правиш същото. Ще видиш, че има алтернативи, на това, което си измислил и хората може би ще ги предпочитат, понеже са свикнали с тях. Ще чуеш много мнения от познати, които ще те „отрезвяват“ понеже ти „мислят доброто“ и ще ти предлагат, вместо да си губиш времето с глупости, да изгледаш с тях един мач пред телевизора.

Възхищавам се на мечтателя във всеки човек – този мечтател, чийто батерии не се зареждат от здравия разум, а от емоциите на сърцето, от вярата в красивото, от желанието да случиш нещото, което искаш. Тези мечтатели, които гледат напред и знаят, че никой не може да ги изпревари, защото в момента, в който някой ги настигне, техният поглед отново ще е някъде в бъдещето.

Тези мечтатели, които, дори когато се провалят, ще намерят крилата на нова мечта, която да ги изправи отново.

Уморяват ме прагматиците, тези които толкова внимават да не се разпилеят напразно, или безплатно, че се превръщат в един ръждив пътен знак с голяма унила удивителна. Онези, които могат толкова много, че заради това не правят нищо. Освен да се себесъзерцават, съжаляват или отрезвяват околните.

И все ми се струва, че има тотален излишък на прагматици у нас. От Аспарух насам… И огромен недостиг от мечтатели…

И по този повод – един „безсмислен“ проект. На едни мечтатели, решили да визуализират и материализират… безжичното… Сигурно вместо това са можели да гледат мач, да пият бира и да плащат в брой. Но вместо това, решили да рисуват със светлина…

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

А и в кухнята на OPENINTEGRA сме започнали да готвим един специалитет с подобни аромати, за който ни е много важно всичко това, което започва да се случва да се случи наистина и възможно най-скоро, но за него като му дойде времето, засега филмчето си струва цялото внимание:

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени