казват,
че се разболяваш,
когато търсиш внимание
професионалните
самотници
не се разболяват,
и не настиват,
защото
няма кой
да разтрие гърба им
две години
не бях боледувал
* * *
Отговор
Архив на категория: Отвътре
Искам
Искам да ти покажа Виена. Онази, моята Виена, която не успях да споделя с никой, защото тогава вървях сам из уличките и нощем, любувайки се на града и светлините му. Внимавах само да не пропусна последното влакче до Баден, но се чувствах толкова добре, че бих останал да се разхождам през цялата нощ и да пренощувам в някой парк. Тогава някъде осъзнах, че още не съм те срещнал. И не скитах из града за да те намеря – сякаш знаех, че ще търся дълго – а защото исках някой ден да ти покажа тези ъгълчета, в които се взирах да открия тази част от мен, която да ми върне желанието да продължа. Виена ме рестартира. Виена ме събуди и ме накара да отърся грива, да реша че има смисъл от нов опит.
Искам да ти покажа тази Виена, където си обещах да те доведа, когато те намеря. На онова място, където забравих да дишам.
И с риск да пропуснем някоя нощ, да скитаме из улиците на града, докато чуем всички звуци, докато се загубим няколко пъти и все така случайно се озовем на познати места, докато градът не започне да утихва и да ни се усмихва иззад ъгъла. Виена може да се усмихва, просто го прави много рядко… Само, когато има защо…
Искам да ти покажа Барселона – градът, в който почувствах, че сякаш съм роден. Да преоткрием заедно тази Барселона, която пропуснах напълно, защото те нямаше. Искам да вървим по алеите с палми и улични художници и да си говорим тихичко. Или да си мълчим тихичко. Да не бързаме за никъде, да сме изключили телефоните си. Нарочно. За да сме толкова заедно, колкото е възможно. Ще платя на някой от художниците да те нарисува. Не – не е същото като моите снимки. Ще внимавам как го прави, как редува щрихите, за да те пресъздаде върху платното, за да мога после аз да те рисувам с докосвания. Да се будим заедно от слънцето, което влиза през открехнатия прозорец на хотелската ни стая и да пропускаме закуската, защото сме заспали едва призори под упорития шум на вълните.
Искам да открием Париж – градът, който отдавна пропускам нарочно, защото не искам да го виждам без теб. Не вярвам, че там се ходи сам. Не вярвам в легендите. Вярвам, че само с теб ще бъде както трябва – и вкусът на виното и този на франзелите на закуска, намазани с меко сирене и натрошени орехи. Също и вкусът на… устните ти. Искам поне един ден да завали докато сме навън, но въпреки това да продължим да се разхождаме под дъжда и да ни намокри толкова, че да се върнем в хотела подгизнали до кости и жадни за нашата заедност.
Или може би предпочитам Антиб, или Сплит, където да си наемем Vespa и да скитаме наоколо… и докато вятърът вее косите ти, аз да слушам какво се опитваш да ми кажеш в ухото… и да няма значение дали те чувам, защото ще го зная, усещам и чувствам предварително…
Искам да ти покажа себе си…
* * *
преди време
обичам те,
казах
без думи
аз не,
каза тя
с много думи
следващия път
аз още
повече ще мълча,
тя още
повече ще говори
но ще си кажем по-малко
Sensual
Сексът е онова усещане – за докосване, за отдаденост, за общуване. Докосване до тялото на другия, до сетивата му, до душевността му – понякога само с поглед или вдишване. Ако обичаш някого, обичаш докосването му – тялото ти харесва топлината на допира, обичаш да се оставяш на емоционалната буря на сетивата си, обичаш да се разтвориш в нощта като малка капка в море от докосвания. Обичаш и безсъзнателното усещане за съществуване като частица от другия.
Сексът е общуване… Онова безсловесно общуване, което казва това, което думите не смогват. Неизреченото притежание, неизречената свобода, неизречения екстаз или есенция на любов, която може да бъде прочетена само в очите или трепета на телата. Общуване, което единствено ти дава усещането за завършеност. Онзи монолог, който е по-силен и от клетвата за отдаденост.
Защото сексът е отдаденост. Онази абсолютната, в която не запазваш нищичко за себе си – в която без страх се подаряваш. Това е най-съвършената голота, която те превръща в съблечена душевност. Дрехите нямат значение – нито дори абсолютно голото ти тяло – ако не отвориш себе си – ако не се подариш без остатък. Едва тогава, когато голотата се разтвори в отдаденост, тялото е красива извивка на музиката от сърцето ти…
Сексът е доверие, когато е еманация на любовта, лунна целувка сред морската пяна, флирт и закачка. Сексът е лудостта, която ни кара да се усещаме истински живи. Сексът е онази магия на плажа в късната лятна нощ, когато луната блестеше в очите ти, а морето слушаше влажните ти стонове. Когато след това, нежно с любов да те занесох на ръце до стаята ни. Сексът е в палачинките и капучиното сутрин, в усмивките, в закачливите погледи, в шеговитото гъделичкане или просто в една задъхваща целувка. Сексът е в очите ми, с които ти се любувам, сексът е в пясъка по дупето ти на плажа, в боцкането на тревичките в планината… Сексът е навсякъде, когато с него за ръка е любовта.
Септември 2003
София
* * *
Веднъж,
когато повече вярвах
в Господ,
гледах задника на едно момиче.
И си казах:
„Господи, искам я!
Да бъде моя!“
И беше моя.
Не бе за мен.
И аз за нея.
После пак го казвах.
Гледах в очите им.
Бяхме един за друг.
Много повече.
Но… нищо…
От тогава
не вярвам.
Господ
не разбира нищо
от жени.
И от задници.
