Събудих се с главоболие и хрема, каквато не съм имал от години. И първата ми мисъл през главата бе… „Добре де, точно днес ли!“. Посегнах към единия телефон, който беше по-наблизо и на дисплея му изгря, че навън е минус 10 градуса…
Взех си горещ душ и си сготвих цяла тенджера чай. Малко ми просветна, но водопадът от носа ми не искаше да престане. Открих, че в домашната аптечка нямам нищо, което да може да спаси някак нещата. Освен ментолов спирт, а ментолът уж трябва да работи при хрема, само дето точно във вид на спирт едва ли е най-подходящ. Така или иначе реших, че нямам избор и натопих в спирта две памучета, които пъхнах в ноздрите си. Не е приятно, за четене, знам… на живо е още по-гадно, но сработи.
И започнах да разсъждавам дали да забравя за протеста, да отменя една среща следобеда и да пазя леглото или да изляза навън пък каквото ще да става. И докато се чудех, ефектът на ментола премина и положението отново стана… плачевно. Явно трябваше да отида поне до аптеката. И в този момент си казах, че ако отида до аптеката, съм отишъл и на протеста. И така, облякох се малко по-топло от обикновено, оставих колата пред Интерпред, взех метрото до Стадиона и още в метрото видях доста млади хора, които можеха да отиват само към НДК. И бях прав, почти с една трета от пътниците в моя курс на метрото продължихме пеша до НДК. От студа, или от нещо друго, но хремата ми спря и така и не потърсих аптека.
А около пилоните вече се беше събрало внушително множество от хора, предимно млади, но имаше от всички възрасти. Въпреки студа, настроението беше чудесно, а малко по-късно се намерихме и с обичаните заподозрени (разбирайте „нагли блогъри“ и „адвокати на мафията“). Шествието тръгна с обичайното леко закъснение, но почти по график. Организацията беше перфектна и аз поне лично не видях нито един политик. Минахме шумно, но кротко по Витошка (Пейо съвсем вярно е отбелязал, че цялата Витошка беше пълна с хора – от НДК до ЦУМ), после завихме към Министерски съвет и Президентството и по жълтите павета до Парламента. Нямам идея колко точно бяхме всички, но това според мен е най-многобройният протест по която и да е тема, в последните десетина и повече години. Вървяхме заедно с Нели Огнянова през целия път от НДК до Парламента и се радвахме на всичките младежи наоколо и на веселите плакати. (Всички кадри са директно от сапунерката ми, да не каже някой, че не употребявам сапунерки!) Има още
