Денят не си личи по заранта

Събудих се с главоболие и хрема, каквато не съм имал от години. И първата ми мисъл през главата бе… „Добре де, точно днес ли!“. Посегнах към единия телефон, който беше по-наблизо и на дисплея му изгря, че навън е минус 10 градуса…

Взех си горещ душ и си сготвих цяла тенджера чай. Малко ми просветна, но водопадът от носа ми не искаше да престане. Открих, че в домашната аптечка нямам нищо, което да може да спаси някак нещата. Освен ментолов спирт, а ментолът уж трябва да работи при хрема, само дето точно във вид на спирт едва ли е най-подходящ. Така или иначе реших, че нямам избор и натопих в спирта две памучета, които пъхнах в ноздрите си. Не е приятно, за четене, знам… на живо е още по-гадно, но сработи.

И започнах да разсъждавам дали да забравя за протеста, да отменя една среща следобеда и да пазя леглото или да изляза навън пък каквото ще да става. И докато се чудех, ефектът на ментола премина и положението отново стана… плачевно. Явно трябваше да отида поне до аптеката. И в този момент си казах, че ако отида до аптеката, съм отишъл и на протеста. И така, облякох се малко по-топло от обикновено, оставих колата пред Интерпред, взех метрото до Стадиона и още в метрото видях доста млади хора, които можеха да отиват само към НДК. И бях прав, почти с една трета от пътниците в моя курс на метрото продължихме пеша до НДК. От студа, или от нещо друго, но хремата ми спря и така и не потърсих аптека.

А около пилоните вече се беше събрало внушително множество от хора, предимно млади, но имаше от всички възрасти. Въпреки студа, настроението беше чудесно, а малко по-късно се намерихме и с обичаните заподозрени (разбирайте „нагли блогъри“ и „адвокати на мафията“). Шествието тръгна с обичайното леко закъснение, но почти по график. Организацията беше перфектна и аз поне лично не видях нито един политик. Минахме шумно, но кротко по Витошка (Пейо съвсем вярно е отбелязал, че цялата Витошка беше пълна с хора – от НДК до ЦУМ), после завихме към Министерски съвет и Президентството и по жълтите павета до Парламента. Нямам идея колко точно бяхме всички, но това според мен е най-многобройният протест по която и да е тема, в последните десетина и повече години. Вървяхме заедно с Нели Огнянова през целия път от НДК до Парламента и се радвахме на всичките младежи наоколо и на веселите плакати. (Всички кадри са директно от сапунерката ми, да не каже някой, че не употребявам сапунерки!) Има още

Fight for the future

Утре ще има протест срещу ACTA. Болен съм, но мисля да се завлека. Без маска. Или ще я сложа на тила си.

За да си гарантираме свободната комуникация, свободния обмен на знания и човешките права. Това струва далеч повече от всеки друг частен интерес, от остарялата и неморална система за авторски права, от всички корпоративни амбиции. И усилията против ACTA всъщност трябва да продължат, докато бъде невъзможно да се случи следващ опит, както и да се нарича той. TPP само чака да попълни пропуските в ACTA. А това може да бъде възможно само след революция в съзнанията ни, която да задраска веднъж завинаги възможността някой да приватизира знания, да ограничава споделянето на информация, а съществуващото патентно законодателство и това за интелектуалната собственост да бъдат изхърлени на бунището на историята, където им е мястото.

И защото не е важно какво точно пише в последната редакция на ACTA. Да не се заблуждаваме, че е проява на някакъв разум. Ако битката против ACTA бъде загубена, след това може да последва всичко. И ако бъде спечелена също. Но ACTA е най-лошото нещо, което можем да причиним на Мрежата и себе си, и най-голямата заплаха пред Интернет досега.

Протестите в по-големите български градове утре са част от световен ден на протести против ACTA:

Сборният пункт за София е НДК (пилоните) от 11:00 ч.

Стига вече с глупостите

Някога, при това съвсем не твърде отдавна, Интернет изглеждаше така:

Имам предвид само така! Това по-горе е screenshot от първата публична telnet-услуга, която ползвах в живота си, но направен преди няколко минути. Да, тя – услугата – още е жива и през миналата година grex.cyberspace.org навърши точно 20 години. Макар вече там да пенсионираха telnet-протокола.

Дълго време sdf.lonestar.org бе за мен „моето“ място в Мрежата. О’кей, когато аз стъпих в Интернет вече имаше Yahoo – точно се бе появило, но това тогава бе най-хакерският, най-свободният, най-истинският Интернет ever… Тогава нямаше никакво значение кой какво и как е направил, едни и същи анимирани gif-чета стояха на всеки втори сайт и се споделяха свободно. Хората споделяха всичко – трикове, хакове и парчета код с удоволствието и страстта на Откривателя и благородството на Създателя… Мрежата се развиваше със скоростта на експлозия. Имаше толкова малко неща, че каквото и да направиш беше полезно и теоретично никак не бе необичайно да измислиш нещо ново и да се почувстваш пионер.

Не знам дали има много хора, които помнят (ако изобщо са опитвали) archie или gopher, или как се ползваше FTP-by-Mail? Обзалагам се, че днешните потребители дори няма да се досетят защо би му хрумнало на някой подобно извращение… (Подарявам последния останал ми албум на Мария Илиева на този, който пръв се сети! Съжалявам, но другите вече ги подарих, преди да е станало противозаконно!)
Има още

Да помълчим

Понякога мълча, защото нямам какво да кажа. Друг път, понеже няма смисъл да го казвам. Трети път, защото няма кой да ме чуе…

Понякога мълча от ярост, друг път от ступор, трети път от вълнение…

Този път мълча нарочно!

И на вас ви готвят SOPA

Остават броени дни до едно от най-големите премеждия пред съществуването на Интернет. Поне такъв, какъвто бе създаден и такъв, какъвто го познаваме днес. Интернет, който свърза целия свят в едно голямо село. Интернет, който се превърна в мащабна индустрия и осигури прехрана на толкова много хора по света. Интернет, който промени начина, по който се случва ежедневието ни. И най-важното… Интернет, който ни прави по-свободни от всякога.

И за пореден път, хора, които не разбират съществуването му, хора, които предпочитат заспалото племе консуматори пред мислещия, информиран и знаещ потребител, хора, които не искат да прекрачат в 21-ви век, се опитват да попречат на еволюционния ход на развитие на Интернет. Със законопроекти в полза на една мимикрираща и паразитна индустрия, неадекватна на времето си. Засега в САЩ, но ако (недай боже) опита успее там, скоро без съмнение ще последват и други.

Иде реч отново за музикалната и филмова индустрия, която предпочита да отрича новите реалности, вместо да се напасне към тях. И използвайки могъщите си лобита се опитва да установи законодателен ред, по който лесно и бързо да обвинява, когото си поиска за крадец или пират с цената на… всяка цена… дори тази да съсипе вашия или който и да е друг бизнес.

Аз искрено се надявам, че прагматичността на Америка ще надделее и че няма да жертва бъдещето и прогреса на целия свят заради един изгнил и ферментирал бизнес-модел. Както и че технологичния свят най-накрая ще престане да бъде твърде демократичен към тази гнида на съвремието, в каквото се превърна развлекателната индустрия (и ще я размаже с палец). Но надеждите не са достатъчни. Защото същата тази Америка, която се присмива и критикува страни като Иран или Китай заради Интернет цензура може да направи нещо много по-страшно, поставяйки под съмнение свободния web по целия свят.

Заплахата се нарича SOPA/PIPA и ако на 24 януари не се намерят достатъчно сенатори, които да гласуват против, Щатското правителство (действайки като оръжие на Холивуд) ще бъде в правото си да изисква спиране на сайтове, дори само заради публикувани линкове към „пиратско“ съдържание. Дори един линк е проблем, според текущата чернова! Законопроектът предвижда възможност за това да се ползва DNS (глобалната система за имена в Интернет), което означава, че за първи път в историята на човечеството прилагането на един локален закон ще влияе с последствията си върху целия свят, при това на практика моментално. Заплашени са всички сайтове, които позволяват публикуване на потребителско съдържание. Това е всеки форум, блог или социална мрежа, дори големи електронни корпорации, които вместо върху бизнеса си ще трябва да се фокусират върху това да преглеждат и филтрират какво съдържание или линкове са публикувани при тях от потребителите им. Това ще бъде и прекрасно оръжие да навредиш на конкуренцията си подмолно. Просто подхвърляш малко коментари с линкове на вражеския сайт…

Звучи като безумие ли? Точно такова е, но е на прага да се превърне в действителност. PIPA е в Сената, а SOPA в Камарата на представителите с потенциалната подкрепа на достатъчно конгресмени и от Демократическата и от Републиканската партия.

Затова отделете малко време и поне изгледайте това кратко филмче, защото войната не е далече и не е в бъдещето. Войната не само е обявена отдавна, а се води с всички средства и е на ръба да бъде загубена. И изобщо не е просто сблъсък на миналото с бъдещето, в което с времето еволюцията побеждава. Заплашена е именно еволюцията. И свободата. И си спомнете, че за свобода, дори се умира!