От няколко дни изненадвам хората с разсъжденията си, че възнамерявам да разпродам един гардероб със студийна и професионална фототехника, включително и повечето си апарати, и да се превърна в любител, какъвто винаги съм бил. И не просто възнамерявам, а дори вече започнах.

Фотографията е моя голяма страст и като всеки любител, който винаги иска още и още… техника, осветление, аксесоари… и аз доскоро не правех изключение. Често профитата са много по-прагматични, защото за тях това е инвестиция и ако нямат ясен бизнес-план как ще си я възвърнат, обикновено не залитат толкова, колкото един любител би могъл. В същия момент считам, че фотографската индустрия в началото на цифровата ера изключително много злоупотреби с потребителите си. И продължава да го прави. В момента телефоните достигнаха способностите на сапунерките, което е възможно най-грозния пример, колко изкривен и почти безполезен е този сегмент… в името на финансовите обороти и темповете на растеж на пазарите, индустрията манипулираше и манипулира най-безочливо клиентите си – с мегапиксели, мегазумове, математика, технически безмислици, процесори и т.н. – забравяйки много често напълно фотографията. С ръка на сърцето си признавам, че не се досещам за бранд, който да посоча като приятно изключение. Може би освен Leica М, просто няма такъв, но там пък имам други коментари, с които не искам да разводнявам темата.

Най-пренебрегнати и заблуждавани бяха любителите, особено запалените. Докато те плачеха за качествено изображение, индустрията ги залъгваше с мегапиксели, докато те искаха компактни системи, индустрията ги замеряше с грамадни грозилища. И така продаваше и от двете – компактни недъгави апаратчета и големи и неудобни профитела с гигантски и неудобни за носене обективи. И любителите купувахме и от двете… с едното получаваш качество, а с другото удобство, но никога и двете. Всъщност любителският сегмент беше насилен да стане профи и е неразорана нива и до днес… Има още →