Ммм…

Вече трети или четвърти ден си лягам около един след полунощ заради WordPress. George ми изпрати неговата галерия, статистика и архив-hack… Всичко е супер, но някак концепцията с hacks не ме кефи много. Питам се какво ще правя като излезе нова версия на WP-то и съм забравил вече какво къде съм барал. На всичко отгоре започнах от вече hack-вана от Дончо версия, след това ръчках доста по нея, един ден загубих с дизайн-шаблона. Вече ми харесва след днешната интервенция. Само, че добавяйки някои от hack-овете на George осъзнах, че имам и архитектурен проблем с кода и разпарцалосах основния файл на части, които include-вам в различни комбинации. На практика имам усещането, че съм пренаписал 1/3 от кода на оригиналния WP или поне съм го гъделичкал точно толкова за да се чудя след това кой upgrade-скрипт ще се справи… Но очевидно ще му мисля тогава… Добре, че целия WP е десет файла на кръст и можеш да го изчетеш целия преди сън…

George, sorry ама като, че ли тази галерия не ме кефи някак – реших да ползвам засега тази на Alex King като разширена функционалност за картинки към постингите, а си оставам на liveframe галерия засега. Архивите и статистиката обаче са супер и веднага ги пускам в употреба, а да… щях да забравя – вече имам и версия на блога за мобилни телефони и PDA (виж най-горе първото отляво на дясно). Пробвах го вече с моя Palm и работи чудесно включително кирилицата като на всичко отгоре софтуерът разпознава сам дали браузърът, който го access-ва е mobile edition и му сервира каквото трябва.

Лека нощ! Или добро утро – какво значение има… Гася го този лаптоп и се запътвам към банята…

WordPress is the Best

Впечатлен съм! Определено съм впечатлен… MovableType остана в миналото. И ако WordPress продължи да бъде това, което е, никога няма и да си спомня за „движещото писане“!

Е, разбира се – нужно беше да се понапъна да накарам WordPress да заизглежда като стария ми блог, но усилията си струваха. Използвах готов шаблон, който пренаписах в съответствие със стария си template от MovableType. Новия по-светъл облик определено ми допада много повече. Оставих и трета колона, която малко по-късно ще започна да ползвам по предназначение. Специални благодарности на Дончо за ентусиазма му да оправи cp-1251 encoding-а на WordPress, а после и RSS-генерацията. Честито, Дончо – и за новия блог!

Е сега, когато пиша това все още се вижда стария ми блог, но довечера навярно ще ги превключа. Вече направих последен архив на MovableType entry-тата… WordPress идва с готов скрипт за импортване от MovableType, който работи фантастично. (Thanks на George за подсказката!!) Е, трябваше ръчно да конвертирам от unicode към cp-1251 експортнатото преди да го пусна на WordPress импорт-скрипта, но това все пак е само една команда iconv. Остава да се логна към MySQL-а и да направя едно drop database mtblogdb…

Размечтах се в някоя от следващите версии на WP да има native unicode support. Ех, мечти… ;)

It’s monday again…

Ех, че уикенд беше… едно жизнеутвърждаващо пътуване до Варна с нощния влак в петък, където се оказа, че съм пътувал с 3/5 от бъдещия нов Управителен съвет на ССС. Жизнеутвърждаващо, защото по средата на пътя някъде около Горна Оряховица парното спря. Разбира се кондукторите нямаха разумно обяснение… БДЖ, БДЖ… Изправя ми се косата като си помисля, че Станимир ще води Глен от LPI с нощния влак до Бургас следващата седмица…
Дано оцелее човекът… и дано не му се налага да посети тоалетната в някой вагон…

Иначе ССС си направи едно много емоционално и приказливо общо събрание, но за щастие доста ползотворно и читаво. Новият УС са все точни момци… и се надявам, че този път посоката е вярна…

Гледах „Герой“ във Варна… На фона на „Последният самурай“ се оказа много приятна изненада, а режисьорът определено заслужава Оскар за „Герой“, нещо с което не бях особен съгласен за „Тигър и дракон“, но…

Калояне, Калояне… къде ще ходиш във Варна? Едно кино не съм открил там, което да е топло през зимата ;) А в една от залите на ФК преди години щях да загина от студ и през лятото… На лекция на един будист, който беше станал такъв, когато останал в Тибет по време на контрабандна акция на наркотици с жена му през 70-те :) Същото лято видях Калоян за първи път на живо – познавахме се само в Интернет – след клетвата му – в парадна униформа и без коса :)

Ех, наистина ли толкова време мина… като усещане… аз още живеех в Пловдив… А иначе като години май беше не толкова отдавна…

Misplaced childhood

Днес сутринта отново валя сняг – за втори път през тази седмица. Първия път снеговалежът беше съчетан с ярко слънце и заради феноменалната комбинация всички го забелязваха. Днес беше обикновена февруарска сива утрин и в снега нямаше нищо необичайно… Освен, че въпреки силния валеж не се върнах за чадър.

Вървях мокър по улиците и си спомних как преди ужасно много време се вълнувах, когато идваше лятото или валеше сняг. Когато трябваше да пътувам с влак до морето вечерта преди пътуването никой не можеше да ме накара да заспя от емоции… Бях дете тогава. А като си дете забелязваш детайлите, усещаш нещата истински, вглеждаш се в очите на хората, търсиш блясъка в тях. Нужно ти е за да се намериш, да се почувстваш стъпил на нещо солидно, за да пораснеш, за да се превърнеш в някой…

В един момент обаче започваш да пресяваш само най-важните неща, защото „нямаш време“ за дреболии и глупости. Докато изведнъж се окаже, че доскоро важните за теб неща като усмивките, снега, пролетта или блясъка в нечии очи стават обикновени дреболии в пулсиращото ежедневие…

Връщам се в офиса от обяд… Вече няма и помен от сутрешния сняг навън – отново грее слънце. След няколко часа ще отпътувам за Варна за Общото събрание на ССС. С нощния влак.

Снощи спах като пън.

Днес нали не е 1 април?

Днес в Парламента, в отговор на запитване относно портала за българското електронно правителство министър Димитър Калчев е подкрепил идеята за софтуер с отворен код, че е преосмислил водената досега политика и приема критиките за основателни…