Приключихме и с партито тази вечер. Беше забавно макар, че пропуснах началото. Направили са фундаментален видеозапис на Якоб. Този момък може да те скъса от смях. Всъщност момчетата бяха много точни. Тъпото е, че точно когато наистина се сближихме ще си ходим всеки по местата си и само случайността може да ни срещне отново някога. Особено като се има предвид, че работим в различни направления.

Ще ми липсват…

Днес беше последния ден в Баден. Утре сутринта заминавам за Виена отново, този път не за разходки, а за работа и за да се видя с някои от хората, с които ще работим заедно занапред. Някъде около обед планирам да съм приключил – ще имам час-два до летището и привечер летя за София – заради часовата разлика няма да мога да се придвижа до Пловдив май освен ако не пътувам с ужасния вечерен влак, който я хвана, я не… Така, че ще пътувам и в събота.

Вчера мина project management сесията, а днес sales… За две седмици тук научих толкова много за бизнеса, колкото никога не съм подозирал. Само като си помисля какво пилеене на време беше в университета. Бях записал втора специалност „Външна търговия“ – завърших я семестриално с минимум усилия и четене в междучасията. И когато настана момента за дипломиране погледнах назад – казах си това са пълни глупости – за толкова време на нищо не ме научиха… И реших да не се дипломирам – като глупав личен протест против целия маскарад на гастролиращите икономически светила, които водеха лекциите. Съжалявах само за парите, които дадох, защото вторите специалности все пак се плащат. Така си останах чист инженер и си се чувствам комфортно.

Днес приключихме по-рано въпреки многото презентации и видеокасети. Тим около 16:00 реши, че няма какво повече да ни каже и с това приключи двудневния тренинг с него. Имам еволюцията си на видео от вчера сутринта до днес, но това трябва някъде много дълбоко да бъде засекретено. Тим каза, че много се бил забавлявал двата дни и хич не му пукало дали на нас ни е харесало или не. Нали още вчера написах, че е пич?

Реших да използвам времето да огледам магазините, защото тук всичко затваря в 18:00 и досега нямах шанс да видя нещо отворено, различно от бирария или винарна.

Нарамих фотоапарата си и тръгнах към казиното. Времето днес е разкошно и за разходки и за снимки, само дето всичките пет ленти попривършиха вече. Все пак направих няколко снимки на казиното. Казино Баден доскоро е било най-голямото в Европа и е едно от най-известните неща, които прославят Баден и вероятно пълни охолно джоба на местната община. Другото са минералните извори, виното, голфа и розариума. Именно в казиното тук всяка година се избира „Мис Австрия“. Нямам идея колко са хотелите в града, но са адски много. Това май е основния бизнес тук.
Има още →

Току-що научих, че от тази седмица вече и Google ще се търгуват на борсата. IPO-то им се очаква да стигне небесата. Това е добре за Google и зле за потребителите му. Не че рано или късно нямаше да се случи – трябва да си пълен глупак да не направиш пари ако имаш Google в ръцете си, но обикновено борсата е краят на големите идеи. Влизат в сила корпоративните правила, борсовите индекси и това колко една идея или стил е ценен в уникалността си спира да има значение доколкото не мърда индексите нагоре. В един момент да удовлетворяваш желанията на акционерите се превръща в по-значима цел, отколкото истинските цели.

Днес Tim беше страшен – той води Presentation training. Винаги съм си мислил, че да можеш да правиш добри презентации си е предимно въпрос на талант, обаяние, харизма… Оказа се, че има цяла теория за това. Семпли прости правила, които ако не те правят перфектен поне ти улесняват живота – на теб и на аудиторията. Като се замисли човек – толкова е просто и всичко звучи логично, но никога не го правиш така като застанеш пред публика. Даже е и трудно, знаейки го да си наложиш да следваш правилата. Адски много се смяхме на себе си. Гледахме се на видео… Но в края на деня – разликите от сутринта до следобеда бяха показателни. Ставаме по-добри.

Tim е уникат – англичанин с швейцарска кръв – който наистина е много добър в това, на което ни учи. А разказът му от сутринта за градчето, в което е отраснал, още си го спомням цветно. Най-известното в него били две неща. Едното било най-големия процент стари жени в Англия (нещо като Баден), а другото – второто място в света по брой на самоубийствата. Имали си някаква много висока отвесна скала, скачайки, от която със сигурност умираш още докато падаш, но за по сигурно под нея се плацикали акули. 100% гарантиран успех. Всеки, който се бил опитвал успявал. Без нито една грешка.

Средното количество самоубийци седмично било 1,3. Отстъпвали само на Сан Франциско със 4,6 per week. „Can you imagine almost one suicide per day… except Saturdays and Sundays“. Най-смисленото нещо, което можело да направи човек като навърши 18 е да се махне от там, затова и Тим се махнал. И попаднал в Баден. „It isn’t fair, isn’t it?“…

Хиляда пъти съжалих, че нямаше как да се филмират лекциите му днес…
Има още →

До преди малко се борехме с Весо Колев да разберем защо по-дяволите не виждам един SMTPS след като досега нямах никакви проблеми да си пускам пощата през него. Оказа се тривиалното – хотела пускат само няколко well-known ports и очевидно за тях SMTPS не е такъв. След кратка чуденка кой през кой порт да мина Весо се сети за един през който успях да си закача stunnel-а. Ура!

Междувременно по новините съобщиха резултатите от изборите днес в Австрия. Случайно днес реших и да се разходя до Виена – та ми направи впечатление нещо, което реших да споделя.
Има още →