Днес почти поприключихме лекциите вече. Утре цял ден имаме hands on lab – реално хакване на банкова мрежа. А в петък презентация на намерените пробиви и към самолетчето обратно за всеки откъдето.

Щутгарт е странен град – достатъчно необозрим и голям, а в същото време някак провинциално спокоен. Не знам защо ми прилича на нещо като Несебър през лятото, когато е пълно с туристи. Не че тук е така – някак атмосферата е подобна. Въпреки, че е пълно с турци, китайци, други азиатци, цветнокожи и вероятно доста европейци, различни от германци, които няма как да различа. За разлика от консервативна Виена тук като че ли хората са по-открехнати. В целия град градинките са пълни с хора седнали в тревата – което не прави същите градинки смачкани или мръсни. Не знам как се получава, но всичко продължава да си е почти изрядно. Казвам почти, защото градът е мръсен – с боклуци по улиците, просяци, графити навсякъде, изроди от разнообразно естество… и потекло. Тази вечер дори видях една групичка готик утрепки – казвам утрепки не защото не харесвам този тип люде – даже напротив, но тези наистина бяха утрепки – пияни или дрогирани или и двете едновременно… А най-странното бе едно същество с тях, с ужасно тежък готик грим покрай очите и безброй аксесоари по шията и ръцете, което седеше на земята под едно одеало и май нямаше крака. Трудно ми е да кажа дали бе момче или момиче, нито на каква възраст е – беше ужасно слабо и кльощаво като недоразвита кукла с размери на петгодишно хлапе и пребледняло изражение на 45-годишен човек. Останалите от групата поне бяха на видима възраст 20-25. Всъщност изглеждаше доста жизнено за външния си вид на поне петдневен мъртвец (или петдесет годишен вампир). Тръпката ми за документална фотожурналистика веднага се пробуди и се зачудих дали и колко пари да предложа за да направя една-две снимки, но някак човешкото в мен надделя и отминах безмълвно. Явно няма смисъл в този живот да опитвам да си вадя хляба с фотография.
Има още →