Месечни архиви: юни 2004

Google rulez

Публикувано на от
4

Днес беше хубав ден…

След като в понеделник със сетни усилия изринах, насъбралите се през седмицата, в която бях в Германия, дребни неща за свършване, за да си освободя вчера и днес за преинсталации. Архивирах всичко на купчина CD-та и форматирах диска. От вчера на него се кипри една единствена Fedora Core инсталация – наточена, излъскана и update-ната до перфекционизъм. За съжаление не намерих лесен начин да пусна автоматизирана инсталация на IBM e-Client for e-Business във VMware и се наложи да си го build-на сам. Стана бавно, но чудно. Windows озаптен във VMware освен, че се държи много по-възпитано даже е и по-пъргав за доста неща.

А днес Бойчо ме покани за тестов акаунт в gmail.com и аз естествено вече се сдобих с нова едногигабайтова поща. Аз го поканих в orkut – той сега си ми го върна ;)

Google са страшни – това и очаквах от тях – чудесен семпъл и удобен интерфейс с достатъчно много функционалност. Не знам кога това ще види бял свят, но просто ще избие рибата…

За пореден път пропуснах бирената среща в сряда – просто не ми стигнаха силите да се дотътря до „При кмета“. А този път бях решил да отида… Nevermind… Утре ще се сдобия с ключовете на новата си квартира и предстои преинсталация и на обиталището ми. Ама, че орисия…

Вик

Публикувано на от
2

… Викът на възкресението, на разкъсаната истина, на блаженството.

Върховното удоволствие за съзнанието и тялото. Прозрението за усещане. И усещането за съвършенство. И чувството за несъществуване.

Липса на време, на разум, на плът. Само усещане – ефирно и истинско. Няма го тялото, няма го умът, няма го дори преживяното и самото преживяване. Няма го Аз-ът. Всичко е само състояние. Не на тялото, не на духа, а друго – висше, съвършено, транснормално състояние. Разноцветно, неописуемо, многоезично и поетично. Даряващо енергия, задоволство и осъществяване.

Да прескочиш себе си, да отидеш отвъд времето, отвъд пространството. С другият, който също е само енергия, но друга – мека, нежна, женствена – енергията на момиче – светла, червена и огнена, озаряваща липсващите измерения. И заедно с твоята синя, мъжка, устремена и обгръщаща, танцувайки и сливайки се, се превръщат в пурпурна красива вечност.

Шест секунди вечност. Топла и струяща от света на съвършенството и красотата.
Шест секунди, облечени в щастие.
Шест секунди смисъл.
Шест секунди чистота. Свята и истинска…

28 юни 1993
Пловдив

Липи и в Mannheim

Публикувано на от
Отговор

Вчера следобед, реших за последно да обиколя центъра на Mannheim. И вървейки изведнъж нещо ми се стори не съвсем наред. Усещането бе подобно на това да си минал покрай миризлив циганин – аромати някакви като на евтин парфюм или липсата му. Да ми се е запалил лаптопа на гърба няма как да е, защото го изключих. А и миризмата е друга. Нещо друго ще да е…

Бинго! Сетих се – мирише на цъфнали липи! Поглеждам нагоре и какво да видя – баси колко много липи имало в Mannheim? Гадното растение се е пръкнало навсякъде…

Само, че аз си заминавам днес след няколко часа и хич не ми пука. Искрено се надявам липите в София и Пловдив вече да са прецъфтели. Тази година май ги изиграх ;)

Fuck

Публикувано на от
10

Ех, как ми се иска да ви осъдя аз вас – нещастници недъгави?! Същите тези дето сте сътворили ненормалната си операционна система? Прекалена свобода на словото, а? Една от малкото смислени цели в живота, които може да си set-не човек е да съкрати дните на компания като вашата в спомените на хората…

Какво ми се случи ли? Ами в последните два часа от следобеда днес ми се налагаше да употребявам (не казвам използвам, защото това не може да е правилния глагол за това нещастие) прозоречната операционна система заради служебни цели. И реших да не гася лаптопа, а само го затворих. При нормални други обстоятелства и с адекватни операционни системи лаптопа ми заспива и може да си престои така не с часове, а даже няколко дни. Не е много за вярване, но досега това беше наред даже с 2000-те хиляди прозорци. И така вродената ми подозрителност беше приспана – почти повярвал, че работи – имам ли повод да считам, че точно днес ще се случи друго? Аз съм невинна душа – свикнал съм като кажа нещо на компютъра си той да го прави, а не да проявява мнение или стохастични събития. Да, ама не… Забравих, че врагът дебне под капака… И че мърда гадината отдолу…

Затварям аз лаптопа – напъхвам го в раницата си и тръгвам из Mannheim да си търся вечеря. Шматках се достатъчно много, прибрах се в хотела, взех си душ, зяпах телевизия и реших да погледна една книжка, която си източих днес от SANS. Отварям си раницата и какво да видя… Топло, вряло – само пожар дето не е станал вътре – лаптопа включил едни вентилатори и се къса да се охлажда – ама няма как, защото в раницата ми е затворено и тясно, всички отвори за охлаждане запушени. Тъпите Прозорци не са се сетили да успят компютъра и процесора (Pentium 4 на гигахерц и половина) си бичи на пълни обороти… Хвърлих го на бюрото – даже някои места по него пареха и трудно се държаха с ръце. Включих го веднага на ток да усили мощта на вентилаторите и за щастие се оказа, че реагира адекватно макар и заврял. Дано да няма някакви други поражения, които още не съм забелязал. И батерията му за проклетия е още нова и беше наполовина пълна – демек ако не го бях хванал, че бере душа – имаше батерия за почти още два часа и в същия дух дотогава със сигурност щеше да изпуши.

Хайде, иди използвай операционни системи, на които не може да им се вярва… Баси творението ненагледно – закон против използването му трябва да се въведе – това е реална заплаха за безопасността, живота и личната собственост на хората. Щеше да си замине лаптоп за сума ти пари, заради това, че някой се е учил да програмира срещу висока заплата. Ами ако ми се беше запалил на гърба? Ами данните ми на него струват повече от всичките изписани байтове в Redmond. Ех, защо не съм в Америка с онази съдебна система…

Лаптопоубиец е това – не е операционна система! Първото, което ще направя като се върна в България е да го изчегъртам от лаптопа си. Forever! Оттук-нататък такива недорасли лабораторни явления като Прозорците само в лабораторни условия и под карантина ще се потребяват – само в имидж и никога върху реален хардуер! Лицензът ми за VMware и без това стои на бюрото ми отдавна…

Logoff

Публикувано на от
4

Нямах си идея, че някога ще ми се наложи да обяснявам на колега, дошъл на security курс каква е разликата да имаш logoff функционалност в едно web-приложение и защо не е същото като да си затвориш браузъра. Боже, боже, кога ще си прибереш вересиите… Потресен съм! Уби ми се кефа от целия ден. А и моят тим днес се издъни, защото не ме послушаха останалите. От тридесет намерени security проблема трябваше да изнищим три, които са критични за пускането на апликацията. Казах им ги и трите от раз – послушаха ме само за единия. Ама как да се надвикам с двама италианци, французин и ирландец – нали всички са голяма работа – а и всеки от тях два пъти по-стар от мен и уж с много опит… Ето затова ме хващат понякога дяволите в големите компании – защото няма други фирми, които така да толерират посредствеността – и такива белезникави, сивкави хора с години седят на топло в някое ъгълче, раздуват балони (кариера) и даже хранят жена и деца.

Оказа се, че Mannheim е малко градче – при последното преброяване са били 320000 – по-малко от Пловдив. Пресичат го две реки – Rhein и Neckar. Последната минава и през близкия Heidelberg.

Мислех си, че Университетът тук е някаква забележителност, а се оказа, че цялото градче всъщност е университетско – сградите на различните катедри и лаборатории са пръснати из целия град, и най-вече в центъра, който е супер квадратно разграфен като го погледнеш на картата „отгоре“. Всъщност наричали Mannheim „немският Харвард“. Всяка година се обучавали тук над 10000 студенти от всички краища на света. И вярно се забелязва засилено наличие на млади хора по улиците. Вероятно има и българи сред тях. Ама как да ги разпознае човек…