Лудост е да правим нещата постоянно по един и същ начин, а да очакваме различен резултат. (Айнщайн)
Това изречение стои на бюрото ми от незайно колко време. Написано е на един рекламен календар. И досега не го бях забелязал. Всъщност календарът е пълен с цитати, но точно този е останал през очите ми. Наистина – най-същественото е невидимо за очите…
Има дни, които ти е все едно дали са се случили или просто няма никакво значение дали с нещо ще ги запомниш. Не винаги си личат от сутринта, понякога даже не забелязваш, че са такива.
Не бях ходил на бирените срещи в сряда повече от два месеца. Някак всички бяха нещо уморени. Само Сашо Шопов в типичния си стил разведряваше обстановката. Чувствах се странно неловко. Някак отвикнах от бирата в сряда. А с Адашът всъщност се явяваме основателите и. Странно как тази среща беше замислена като алтернатива на още нероденото тогава, и закърмено с flamewars, раждане на ССС, а сега е нещо като опция за реален контакт.
Имах нужда да покарам. Не знам защо – въпреки не особено големия ми стаж като шофьор – скитането с колата понякога ми действа адски разтоварващо. Предложих на Сашо да го закарам до Овча купел като преди това минем през Младост да оставим Роси и Елена. Центъра – Младост – Орлов мост – Бели брези – Овча купел и пак Бели брези почти ми бе достатъчно за да се прибера по-ведър в къщи. Но и не съвсем – подозирам, че трябваше да направя още някоя отсечка, но някак не бях сигурен точно коя – вероятно затова реших да се прибирам. На огромния паркинг пред блока ми за втори път едва си намерих местенце за паркиране.
// warning: works best without a girlfriend
do
{
work();
eat();
sleep();
}
while (alive);
Съвесем наскоро в Linux за българи се разгоря почти/полу/отчасти сексистка дискусия… Няма значение каква беше темата. Все повече и повече Интернет се меси в ежедневието ни. Отдавна се е намърдал в кухнята, във взаимоотношенията, и под завивките, разбира се – къде заради заспали хакери с лаптоп в леглото си или заради някакъв online форум за предпазване от забременяване, майчинство или тийнейджърски съвети „как се прави“…
Вчера попадам на една стара статия на Annalee Newitz в AlterNet, който напоследък чета и нямаше как да не кликна върху заглавието, което изплагиатствах и за този си постинг. Open source sex: If code is free, why not me?
Размислите върху темата за паралелите между сексуалната и софтуерната свобода определно са интересни. Преди няколко седмици приятел ми прати link към порносайт, в който разни мацки бяха заснети в смели позиции с едни големи плюшени пингвини. Шумотевицата около LinuxSlut.net пък отдавна вече отмина. Въпрос на време е изкуството, културата и цялото ни ежедневие да бъде завладяно от open source, creative commons и free culture вълна. Нямам никакви съмнения, за което… Просто наистина е само въпрос на време. Дали обаче това ще засегне и сексуалността ни? Определено темата е забавна – всъщност зависи… Някак си да си имаш open source гадже няма нищо чак толкова лошо – даже някак си е cool. Ама дали ще съм много happy ако си имам open source щерка някога…
Мда-а-а… Ще трябва да еволюирам ;)
Ако не сте пили бира с Ал.Шопов поне веднъж сте пропилели част от живота си непълноценно. Ако сте пропуснали някой бисерен виц не е чак толкова страшно, защото той винаги ще ви припомни друг, но ако пропуснете някой от бисерните му лафове тогава наистина сте се набутали. А какво е al_shopov на бирен купон след семинар на OpenIntegra? Оставям само да гадаете… Някои хора ги боляха стомасите, а на други им се посхванаха челюстите от смях. Дано пак да ни пускат в бирария „Петте кьошета“ след тази събота вечер…
И за да оправдая постингът в тази категория – ето го и бисерен лаф номер едно от отминалия уикенд. Вероятно е под creativecommons лиценз с автор al_shopov:
Само жените могат да се оплакват, че свършвам бързо – на мен си ми е тамън…
След едномесечно прекъсване отново имам перманентен Интернет в къщи. Този път нямаше как да направя грешката да се закача към великият доставчик Евроком кабел, чийто рекорд бе да ме оставят девет последователни дни без връзка с обясненията „Утре – надяваме се – ще оправим проблема“ и „Ама защо се притеснявате – целия квартал няма Интернет – не сте само вие“. Този път предпочетох ЕвротурСат и още от първия ден съм с чудесни впечатления – още от първия контакт по телефона с местния офис, на които обясних, че съм адски зает и просто ги моля да проверят дали и кога могат да ме окабелят и да ми кажат кога да съм си в къщи. След десет минути ми се обадиха обратно, че няма проблем да ме включат на следващия ден между 11:00 и 12:00.
В уречения ден в 10:58 паркирах пред блока си и 30 секунди след мен се появи червен бус на Евротур с двама момци, които 20 минути по-късно си тръгнаха, а аз имах телевизия и кабелче за модема си.
Жоро, много благодаря! Страшен е Интернета! А този posting е първото, за което го ползвам!
