Ммм… Чуден уикенд беше… След като в петък се паркирах в леглото си около 3 след полунощ, в събота се излюпих в 10, като до 11 бях успял да boot-на и да се кача на колата за да посетя автоморгата на Италианеца в Овча купел. От около два месеца си търся предна дясна чистачка, която за съжаление се оказа дефицитен артикул – защото точно при мен чистачката не се сменя, а представлява едно цяло с рамото, което я движи. Сменят се само гумичките – проблемът бе, че дясното рамо е имало дефект в основата си и при един дъжд се пречупи.

При Италианеца човек може направо да си сглоби кола – ама не просто по модел с части каквито намери, ами и по цвят може да ги докара. Едно поле, пълно с автомобилна карантия – задни врати например – цели редички – подредени по видове, за Пежо, за Фиат, за каквото искаш… тръгваш по редичката за Фиат примерно и се почват: за Tempra, за Uno, за Punto… След това сред тях по цветове – бели, сини, червени… Намерих и чистачка, разбира се… Ура!

След това се върнах в къщи и се отдадох на писане – неща, които са в главата ми от няколко седмици и всъщност са началото на един нов web-проект – нещо като продължение на Linux center. При добър късмет на 1 септември в полунощ планирам да го пусна. Целият ден премина в писане и беше адски ползотворен. Ако бях Здравко щях да кажа:

Man, жената я нямаше, man, и скъсах синджира от работа!

Открих ново предназначение на телевизора – по принцип за мен това е една супер безсмислена вещ, но притежавам такъв заради навика или за да гледам някой филм все пак, или поне новините (около два пъти седмично). Докато пишех обаче, ми трябваше нещо, което звучи неангажиращо, не ми отвлича вниманието и все пак създава някакво присъствие – CD-тата ми нещо ми се сториха омръзнали – JazzFM точно в този момент бяха подкарали нещо твърде тежко за смилане и прибегнах до телевизора – позиционирах го върху fashionTV – чудна комбинация. Телевизора ми е зад гърба, което означава, че съблазнителните гледки не ми отвличат вниманието, музиката е кротка и неангажираща (доста често jazz-подобна), а когато и да се обърна за да се разкърша или да се разходя за чаша вода на екрана все се разхожда нещо много красиво.

Чудесно просто – комбинацията от телевизионен приемник и fTV превръща телевизора в произведение на съвременното изкуство – нещо като картина, която окачаш на стената си, само дето е динамична, което – разбира се – е абсолютен плюс.

Толкова работа успях да отметна без никой да ми се пречка, че чак не ми се вярва. fTV направо ми дефинира перфектното агрегатно състояние на жената – усмихната, красива, полугола и… мълчалива ;)

А един от слоганите им направо уцели в десятката: I f. you! Кой както иска да го разбира ;)