Преди малко се прибрах в къщи – днес отново беше особен и специален ден. През цялото време бях обграден от страхотни и чувствителни хора. Може би защото бе петък или защото това бе последния ден на Краси с нас, но всички някак бяха различни. А и си имахме рожденник – Добри още от сутринта ни посрещна с две огромни торти на рецепцията.

Оказах се в центъра на организирането на подарък за Краси за нейното farewell party и за Добри, разбира се – а по обяд отскочихме с Бори, Лидия и Стейси да им харесаме нещо. Харесахме брошка за Краси и копчета за ръкавели за Добри от Swarovski и чаши и за двамата от някакъв ужасно скъп порцелан – не запомних марката. Но приключението беше забавно.

После с Жоро се заровихме в документацията на Wincor и остатъка от следобеда мина някак неусетно. Партито бе по-голямо от всеки рожден ден. Малко ми е тъжно за Краси – много свестен човек е, но понякога хората си тръгват отнякъде за да започнат нещо ново, обикновено нещо по-хубаво. Поне се надявам да е така и за нея.

Излязох от офиса – днес времето беше страхотно, вечерта също е прекрасна. Полюбувах се на небето с риск да се спъна в тъмното докато стигнах до колата си и почувствах как днес съм различен, как нещата около мен са различни, как хората около мен са други. Колко много по-красив може да е света ако за малко само опиташ да го почувстваш такъв. Имах един страхотен ден – ден, в който не се случи нищо особено на пръв поглед, а може би не съвсем. Може би именно такива дни правят живота да изглежда смислен и пълен с надежда.

Вечерях с Григи в една пицария близо до НДК и отново научих адски много от разговора с него – някои вечни истини за живота, няколко весели случки или как се прави взрив от пакет брашно ;) И най-важното – получих едно побутване, което бе много важно за мен – просто за малко кураж. И забравих да му благодаря, за което!

Беше страхотен ден! Истински и пълноценен… Толкова отдавна не бях усещал всичко около мен толкова реално и красиво… Чувствам се добре… Чувствам се жив!