За първи път летя с Bulgaria @ir – съвместен полет с чешките авиолинии CSA. Българският Boeing 737 беше малко вехтичък, но иначе полета беше ОК. Само ако и екипажа успяваше да се пребори с по български унилите си физиономии по нищо нямаше да се отличаваме от средностатистическа авиокомпания. Както и да е – дори и в момента сме три светлинни години пред ужаса на Alitalia.
За трети път се озовавам в Прага за последните три-четири месеца – този път отново само транзит с тричасов престой на път за Любляна. Последната отсечка прелетяхме с витлова ATR-42-ка, които никак не харесвам. Малки, тесни, неудобни, скърцащи във въздуха, а в студен ден като днешния докато се качат всички пътници вътре става ледник.
Словения е красива от въздуха, върховете на планините под теб са невероятна гледка. Кацнахме относително плавно. Летището на Любляна е малко и скромно, подобно на това в Братислава или Загреб. Самолетите спират буквално пред терминала и пеша влизаш в сградата. Паспортния контрол е странен – явно компютъра е non-trusted device, защото те проверяват в един хартиен списък, съдържащ няколко (около 30) имена дали отсъстваш надеждно.
Такситата отвън изобилстваха и просто взех първото. Словения, въпреки вече член на EU, още използва своята си странна валута подобно на Чехия, но на повечето места еврото се приема съвсем охолно – така платих и таксито си. Нямало такива, където да можеш да не плащаш кеш. Всъщност моята крайна дестинация е Bled. Едно малко курортно градче на около 50 км от Любляна и на около 35-40 от летището. Нещо като нашия Боровец, може би…
Градчето е празнувало хиляда години точно през миналата година, идния месец започва някакво състезание по Биатлон (всъщност world cup), а точно ден след като си тръгна от тук – през уикенда – ще се случи някакъв традиционен карнавал или фестивал – не съм съвсем сигурен, защото словенския ми не е най-силния лингвистичен инструмент. Както и да е… След като се сдобих със стая в хотела се огледах за RJ45 дупки в стената и открих такава, но уви там нямаше никой. Нищо не намерих и сканирайки ефира. А гадовете са си написали в каталога, че имат wireless – на въпроса ми към рецепцията ми посочиха едно PC в лобито… Пфу… публичен компютър с Windows – как пък не – да не съм ненормален. Да казвам ли изрично, че подобни селски изпълнения вече отписаха Bled от графата нормално място за живеене.
Реших да се разходя наоколо и да затвърдя усещането си, че съм попаднал в бясно село. Затвърдих го… За около половин час обиколих всичко – градчето е красиво, но адски малко. Има едно гигантско езеро, около което има 3-4 селца и Bled е най-голямото сред тях. Забележителностите са три – езерото, острова в средата му и един замък, който снимах отдалече, защото не ми се катереше 15 минути до него. Направих няколко снимки, но без хъс за снимане, а и не мога да се изкривя душата и да кажа, че нещо тук може да ме вдъхнови. Навярно това е рай за скиорите и ако някой такъв прочете това, ще ме порицае, но понеже аз не съм скиор (и никога няма да бъда) между думичките Bled и Скука (с голяма буква) мога да сложа единствено знак за равенство. Аз на такива места дето времето е спряло и нищо никога не се случва просто издивявам. Тук май дори не бих дошъл и с момиче. Всяко друго място е далеч по-интересно и романтично.
