Месечни архиви: февруари 2005

open-culture.net

Публикувано на от
15

——– Original Message ——–
Subject: [Urban] Re: Let’s down
Date: Mon, 28 Feb 2005 15:03:33 +0200 (EET)
From: Yovko Lambrev
Reply-To: UrbanClub

Значи след разговори с някои от вас, които проявиха интерес към дискусия днес се стигна до следните идеи:

1. Urbanstyle.org се затваря (или upgrade-ва) – въпрос на гледна точка ;)
2. Регистриран е нов домейн – open-culture.net, който ще обедини три неща:
— ще бъде указател на български ресурси и проекти, които представляват свободна култура (нещо подобно като commoncontent.org)
— ще бъде агрегатор на български блогове, които са под CC лиценз – така всеки от нас като напише нещо в блога си то ще се появява и в агрегирания общ community блог и няма да е нужно да се пише нещо специално за него (нещо подобно http://fsa.kicks-ass.org/, но за всякакви CC блогове). Вече почти цялото блогърско войнство ми даде съгласието си да се закачи :)
— ще може да се публикуват и статии по темата свободна култура (т.е. старата идея на urbanstyle), малко са, но колкото толкова…

Проблем: Няма готов такъв софтуер, който да имплементира всичко това, затова ще се прави някак на етапи с напасване на готови модули и доразработка евентуално. Тони Райжеков смята, че ще се справим :)

Домейнът urbanstyle.org ще остане за име на Интернет радио, което се замисля в последните дни, което ще пуска само creative commons музика (не само българска, че няма достатъчно още) и което е отделен проект. Maniax предложи да броадкаства през marla, а Весо Колев е инициатор на идеята, content сме намерили почти, но не сме го прегледали. Така или иначе никой не говори, че това ще стане с едно щракване на пръсти…

–
Best regards,
Yovko Lambrev
_______________________________________________
UrbanStyle club mailing list

Metalicensing

Публикувано на от
4

Едва сега намерих време да погледна статията на Григор за металицензирането, въпреки че той ми каза за нея още като вечеряхме заедно в петък вечер. Текстът е нещо, което заслужава дискусия и внимателно обмисляне. Аз лично имам нужда да поживея с него в мислите си преди да коментирам, но, Григи, не трябваше ли да го пуснеш в блога си за да може да се обсъжда свободно с коментари? ;)

Иначе статията в български и английски превод е тук:
http://gatchev.info/articles/bg/metalicensing.html
http://gatchev.info/articles/en/metalicensing.html

Urban… what?

Публикувано на от
Отговор

Нямам нито сили, нито време за UrbanStyle.org. Истината е, че проекта страда от липса на начално ускорение. И му се случва за втори път. Преди да се превърне в значим, един интернет проект трябва да набере скорост, което предполага ентусиазиран екип с хъс и желание за творчество. А ние (екипът) сме уморени или май по-скоро ни няма никакви, разпилени между много други проекти, а и напоследък зимната летаргия като, че ли е по-силна от всякога. Дори много от блогърите напоследък са се удрямали offline, добре че почти всеки ден се появяват нови. Всъщност някъде бях чел, че някъде около първата година на блогването някои хора се отказват – не виждат смисъл, става им тъпо, кретените, които ги коментират (понякога нагло) почват да им ходят по нервите и т.н.

Точно след два месеца urbanstyle.org expire-ва. Върти ми се една друга идея вместо настоящия зимен сън, която ако успея да пусна дотогава, може би ще има полза от този домейн, иначе по-добре да го оставим да почива в мир.

А като споменах за кретените… разбирам от някои коментари, които днес прибърсвам от време на време, че отново съм подразнил нежните религиозни и косматите мачовски струни в душите на някои хора само с един единствен post. Както се казва с един куршум два рунтави заека. Нужно ли е да повтарям, че слабо ме интересува? Сигурно ще си направя труда да отговоря на засегнатите анонимковци по някой друг повод, само защото темата за заблудите на еманципацията, патериците на патриархално формираните социални съзнания и виновността на религиите в този контекст си струва. Към този момент само мога да кажа, че това, което ще напиша никак няма да им се хареса.

Има два начина да надвиеш над света – единият е да се бориш да го променяш, а другия да си създадеш нов свят. Никога не съм се притеснявал да тръгна по който и да е от двата пътя. Така че… не на мене тия…

The Dreamer

Публикувано на от
7

Днес след като приключих разговорите със Здравко и Владо, реших все пак да се разходя из София и за моя изненада се сблъсках с фоторепродукция на Joy Caros с размер на голям постер.

Стилът и адски ми допада. Някак си има върху мен въздействието на Салвадор Дали, без натрапчивата екстравагантност на провокациите му. Не се сдържах и го купих, разбира се. Не се колебах и секунда всъщност, какво като е фоторепродукция. След което трябваше да си намеря голяма рамка, всъщност предпочитам клипс, който за щастие намерих в Praktiker, където по една случайност ги мярнах вчера, докато с Владо търсехме въртящи се столове. Трябваше ми най-големият формат 100/70 и за моя радост имаше такива. Малко не ми се вярваше, че такова огромно стъкло ще се закрепи само с един дюбел, но се получи стабилно.

Така голямата бяла стена зад гърба ми вече е с The Dreamer на Joy Caros, не ме дразни с празнотата си, и от нея ме гледат три красиви и дълбоки сини очи.

Еманципация ли?

Публикувано на от
14

… те или винаги знаят по-добре от мен кой съм аз или се правят, че аз не знам кои са те, а това е адски отегчително.

Марлон Брандо в „Последно танго в Париж“ (1972)

През последните няколко месеца непрекъснато се вглеждам в хората около себе си. И тези, които срещам случайно в ежедневието си и тези, с които ми е приятно да прекарвам времето си или да споделям болките, радостите и емоциите си. Неволно или нарочно последните напоследък почти без изключение са жени. Мъжкият ми приятелски кръг се сви само до най-истинските ми приятели – ревизия, която някак се получи сама. От него изпаднаха тези, които избраха да забравят себе си, в името на грозно сивия свят на нещастното си мъждукане между лудницата в офиса или илюзиите на брака им. Изпаднаха и тези, които се сещат за мен, само когато имат нужда от съвет или съдействие. И изобщо всякакви други, които предпочетоха да се загнездят в Матрицата.

Мъжкото приятелство е като математиката – ясно, точно и прецизно, поне докато уравненията имат решения и дефиниционна област. Приятелството с една жена винаги е различно и мултидименсионно. Тя е в състояние да ти създаде уют и комфорт да споделиш нещо с нея дори на улицата или в кафенето, или пък с реплика по електронната поща. Жените имат винаги няколко отговора. Забавлявам се понякога как един и същ житейски казус, който в моите очи има съвсем ясно и просто решение (не винаги правилното), през погледа на различни момичета може да те смае с многообразието на вариациите си. Всъщност жената рядко търси точен отговор, той няма значение за нея толкова, колкото пътя, по който е стигнала до него. А това е почти мъдростта на Буда с неговото „Success is a journey, not a destination“ (българския превод на тази сентенция намирам за непрецизен).
Има още →