Ден велик.
Христос возскресе!
Но пак съм сам -
както до четвъртък,
когато нечий полъх времето отнесе
и часовниците спряха…
На Разпети петък…
17 април 1993
Пловдив
Месечни архиви: април 2005
Don’t Talk With Strangers
Денят беше хубав – не знам точно защо има и такива дни. Особено ако ги чакаш и предразполагаш да са такива. Имах и една много лична причина да му се радвам на този ден от началото, почти до края. Някой ден може би ще я споделя и тук, но сега ми се иска да си я запазя в тайна. Още не е започнал месец май, но се чувствам съвсем пролетно-лятно. Леко ми е. Многото проекти и работа някак дори не ми правят впечатление. Мързелува ми се, разбира се, но динамиката на деня не ме уморява. Нямам много против нея. Чувствам сили за много неща и те сякаш се случват по-лесно.
Утре с Пейо рано тръгваме за Бургас. Ще позабавляваме малко студентите на Бургаския свободен университет, а след това смятаме да се приберем и до Пловдив,… когато тогава… Та след този пост смятам да мина малко offline поне до Великден.
Всъщност преди да се опитам да поспя малко и в рамките на това денонощие си струва да отбележа две неща, които в никакъв случай не са акцент на деня, но не ми се иска да ги подмина с незабелязване. А и някак си са във връзка. Иде реч отново за медии, заблуди и влияние. А и за чалгата на ежедневието, разбира се.
Има още
Справедливост за Николай Баровски
Наскоро от един пост в блога на Maniax научих за случката с Николай Баровски. Защо ли някак звучи едновременно нелепо, тъжно и много вероятно предвид света, с който сме се заобиколили. Снощи след концерта умувахме какво можем да направим за един човек, когото не познаваме, но до чиято музика сме се докоснали и най-малко тя говори, че е човек с дух, с позиция, неспособен да направи това, в което го обвиняват, въпреки, че дори и за миг да допуснем, че го е направил, всеки заслужава поне справедливост, а не безразличие, безсилие и отчаяние. Не произволът, който го е сполетял.
Не знам какво правят съответните ведомства по темата, но ако следва да им бъде оказан натиск то трябва да им бъде оказан такъв. И да им бъде припомнено, че на някои хора им пука. Приятелите на Николай са стартирали вече сайт за развитието на тъжната история. Адресът е:
Сайтът на групата му Балканджи http://balkandji.com/bg/ призовава за банерна кампания, с която да разшумим по случая. Снощи си припомнихме как използвахме силата на блоговете и връзките помежду ни да разгласим за „Камината“ или за прожекцията на „Корпорацията“, за книгата „Без лого“. Всъщност блоговете навярно са някаква сила – всеки от тях си има някаква публика – понякога еднаква, друг път различна. Снощи решихме да призовем блогърите или хората, които се грижат за някакъв сайт да напишат по нещичко за Николай Баровски за да предизвикаме шум. Ще се погрижим този шум да стигне толкова нагоре, колкото ни стигат силите, до тези, от които зависи да се заинтересуват. Те не може да се сещат за нас само покрай изборите! Хайде да ги накараме да се позадействат. Нека всеки блогър разкаже на своите читатели за съдбата на Николай – това може да се случи на всеки добър и доверчив човек.
Сложете link към http://barovsky.ludost.net, картинка, банер или каквото решите. Всеки е невинен до доказване на противното, а Николай заслужава поне справедливост и може да чака процеса си и в България! Ако България просто се ангажира да го поиска!
Справедливост и свобода за Николай Баровски!
Камината в Пловдив
Да, истина е! Ще има постановка на Камината в Пловдив! Денят е 10 май, часът 19:00, а мястото сцената на Университетския театър в Пловдивския университет. Благодарности на Стоян Мишинев, който провокира интересa към постановката в ПУ и всъщност залата бе дадена за едно представление в Пловдив!
Много моля, момчетата (и момичетата) от Open Club – Пловдив да ударят едно рамо с разлепване на малко плакати по ключови места в града, както и да разшумят за пиесата както намерят за добре. :)
Welcome To Europe
Всъщност това беше вчера, но понеже така или иначе малко ми се загуби границата между двата дни поздравленията са си валидни.
Вчера беше странен ден – понеделник всъщност, който обаче бе доста различен от останалите – и за добро и за лошо. Половината от него, прекарана в офиса, бе динамична и леко уморителна, но иначе свежа и готина. Обичам да работя с хора, които ми пасват емоционално и като светоусещане. Доставиха ми и самолетния билет за Варшава – няма мърдане. Не само, че ще пропусна рожденния си ден, семинара на ФМИ, но и пловдивското представление на „Камината“. Не съм бил в Полша до сега, но май Варшава било скучно място.
Лекцията в ТУ мина относително прилично като се има наум, че беше истинска импровизация. А след това се занесохме към Fans заради Балканджи като преди това с Emerald и Maniax си поделихме по една порция китайски ориз и пиле по Императорски. Всъщност разни блогъри отдавна ми се бяха заканили къде виртуално, къде реално да ме замъкнат там. Последно чух за някакво дране… Всъщност отидох с желание и само под виртуална заплаха за смъртна опасност. И преживяването си струваше. Абсолютно! Много читава група, с адски интересна музика и идеи. И очевидно предана публика. Купих си и двата диска с техни записи, които се продаваха на място. Съвсем в десятката на моята рок-палитра! А и Пейо вече ги е облъчил за Creative Commons. Май е адски наложително да взема да организирам един CC-купон в къщи за brainstorming по темата… с обичайните заподозрени…
Има още