Такси към себе си

Той излезе от тъмнината на неосветената входна врата на сградата. Оставаха броени минути до изгрева на слънцето. Бяха работили през цялата нощ по новия си проект и умората вече ги беше надвила. Някои заспаха там, но той беше решил да се прибере в къщи за да дремне два-три часа преди новия ден да връхлети отново със страшната си сила и претоварени графици.

Таксито чакаше пред входната врата. Той се качи на предната седалка без да обърне особено внимание на шофьора. Само промълви някакъв поздрав, защото в подобен все още тъмен час на денонощието е трудно да прецениш дали верният поздрав е “Добър вечер” или “Добро утро” и само добави посоката, в която живееше. Шофьорът също смотолеви нещо в отговор и потегли. По радиото, настроено на някаква ретро радиостанция, звучаха Eurythmics

Sweet dreams are made of this
Who am I to disagree?
Travel the world and the seven seas
Everybody’s looking for something…

Винаги си беше мислел, че по-истинския текст на първата строфа трябваше да бъде sweet dreams are made of tears. Като се замисли човек колко усилия му струват мечтите, понякога няма как да не се запита, всъщност има ли смисъл подобна цена. Уж винаги има, но празнотите, които се изсипват отгоре ти, взривявайки се наоколо с идеята да дефинират бездънни ями от липси в ежедневието ти, няма как да не те разколебаят. Липси на време за себе си, дори такова за да се огледаш в огледалото и да осмислиш какво точно се случва около теб. Липси на хора, които си загубил по пътя си, и които не са устискали на бясното ти темпо. Липси на неща, които не си забелязал, или на които не си обърнал дори малко внимание.
Има още

Отсъствия

София се изпразни съвсем. Личи си от блоговете, които чета – преминаха в лежерно-ваканционен нередовен стил. От миналото лято насам не ми се беше случвало да се придвижа с колата си от къщи до офиса за по-малко от десет минути и без никакви задръствания. Малкото коли по улиците сутрин дори си правят път, почти никой не наглее да изпреварва на дребно (ако не броим един бял мерцедес с дебелак зад волана, дънещ тъпа чалга изотвътре).

Липсват и повече от 80% от хората, с които човек може да се види на бира и да си поприказва за нещата от живота, а другите са заети. За проклетия – аз също… Едва успявам дори да пусна нещичко тук, а в паузата между две безсънни нощи (за почивка) все пак подкарах нов интерфейс за галерията на http://photo.yovko.net/ [линкът повече не е актуален], който си купих преди почти месец от един момък с индийско име в UK и който софтуер чакаше на опашка да го подкарам. Тони ми позволи да ползвам негова музика и даже обеща като се върне от море да ми подари някакви специални за мен музикални loop-ове.

През цялата седмица в офиса бях под пара – покрай едни големи клиенти, около които изкочиха достатъчно неочаквани обстоятелства. След това писане на търг в стил екшън в последната минута. Добре, че веднага до мен застана, точно когото трябва за да ми помогне. Ако има нещо безценно в този офис (въпреки, че съм работил на доста места), то това са няколко хора. Така става възможно да надвиеш нещо, за което не си съвсем в час, или да се пребориш с обем, който никога не би надмогнал сам.

Уморен съм и си мечтая за уикенда… Пише ми се – а не мога да се намеря в подходящото креативно (и спокойно) настроение. А няколко идеи вече изкристализираха…

Всъщност София си има своето очарование в това отсъствие на хора. И никак не е трудно да се долови…

Unbelievable! Illegal??

Last month in Elk Grove, a high-school student faced eight felony computer-theft charges for allegedly hacking into his school’s computer system and changing his grades. When police searched his home, they found aluminum-lined, cylindrical potato-chip containers that some hackers use as crude antennas to help them intercept wireless signals.

Known as „cantennas,“ they consist of a Pringles can and some hardware worth $5 to $10 but can be used to amplify a wireless signal several miles away.

„They’re unsophisticated but reliable, and it’s illegal to possess them,“ said Lozito of the Hi-Tech Crimes Task Force.

No comments…

The full story: http://www.insidebayarea.com/businessnews/ci_2886879

Лещички, лещички…

Sigma 18-50mm f/3.5-5.6 DC and 55-200mm f/4-5.6 DC Two Lens Kit Преди известно време ми попадна в ръчичките една много употребявана Sigma, която обаче ме впечатли с две неща – беше леко по-добра от моя AF Nikkor 28-80 3.3-5.6 G, който навремето купих за доста сериозна сума пари – и беше двойно по-евтина. Разгледах и достатъчно снимки с нея, разбира се. А когато тръгнах да си избирам тяло и колебанията ми бяха между D50 и D70s или 300/350D от другата страна на барикадата беше редно да поумувам и за обективи.

Доста често ако си купиш тяло с обектив комбинацията е по-изгодна като цена – но не винаги като качество. Отказах се от 300/350D най-вече защото нямаше финансово да ми е изгодно в бъдеще да имам филмова и цифрова SLR система от два различни производителя. Иначе и двата Canon-ски модела идват с обектив, който няма добра слава сред ползвателите му, но пък за сметка на това струва само около 100 долара.

Избирайки Nikon D70s имах опция да го поръчам с kit-овия 18-70 DX обектив, който всички хвалят, че е добър, но струва над $300, а пък няма как да го ползвам с филмовото си тяло. Затова поръчах само тяло, с идеята да си намаля ценовия шок във времето, а и да харесам някой third party обектив.
Има още