Контрасти и нюанси

Прибрах се в София в късния неделен следобед. Различни спомени и мисли се въртяха из главата ми през последните няколко дни, а навярно ще е така и следващите няколко. Ще ми трябва малко време да свикна с мисълта, че вече не е нужно всеки ангажимент или нещо, планирано с приятели да бъде винаги под условието на случайността. Ще ми трябва и малко време да отпусна сърцето си, свикнало с четиригодишното очакване за някаква тревожност.

Когато в събота мълчаливо газех из глинестата кал на Рогош и гъстата мъгла си мислех, че въпреки тъгата всъщност това бе цената нещата да си дойдат на мястото. На практика аз загубих баща си преди няколко години, а не сега, тогава когато още можех да разговарям с него. Времето понякога няма силата да променя нещата. Нито смъртта да има последната дума за нечие отсъствие или присъствие. Иронията на живота се случва да е над тези неща.
Има още

Сбогом, татко!

Благодаря ти!

Благодаря, че беше до мен, когато бях малък и имах нужда от съвет или някоя бащинска дума! Благодаря ти, че имах свободата да бъда този, когото поисках! Благодаря ти, че никога не ме спря да направя грешките, които считах за важни! Благодаря ти, че бяхме различни и не бе нужно да си приличаме! Благодаря ти, че не ми попречи за нищо, което държах да направя или сбъдна!

Благодаря ти за всичко, татко! И прости моите грешки!

Почивай в мир!

Въртележка

Ама че седмица, а още е едва сряда… За три дни останах сам в големия майкрософтски проект, което е най-малкия проблем, вече дори алергичните ми пъпки от непрекъснатото съприкосновение с windows-и понамаляха, но в същия момент пропускам важен proof of concept при друг интересен клиент – една голяма банка. Друга голяма банка ме чака за оферта, която ми е далеч по-интересен и забавен проект от този с черчеветата, а в същия момент излиза и запитване за penetration test в трета банка. Вече без особен проблем съм в състояние да се раздвоявам, но с разтрояването и разчетворяването определено срещам дребни затруднения.

Мениджъра ми вчера ми каза сам да си дефинирам приоритетите и се чудя това дали включва опция за отпуска по никое време, навярно не… Знаех си :-)
Има още

Community

Определено предишният пост не бе най-приятното нещо, което съм писал в живота си. За мнозина то може и да изглежда като черен PR, за други че всъщност им правим обратна услуга, хвърляйки името им в пространството, за трети форма на яд или злоба. Казано простичко обаче, това всъщност не бе нищо друго освен истината. Общността разказа истината. Общността трябваше да направи това – коментарите от там нататък остават за всеки поотделно – без значение дали ще има ефект или не – без значение колко е неприятно за да може да съществува и да оцелява една общност, която е избрала за своя основа доверието между хората тя трябва да е в състояние да го пази и да го цени.

Днес Virtual Card Services платиха дължимата от тях сума. Бордерото ще бъде публикувано всеки момент на сайта на openfest.org. VCS са уведомени, че ако имат свое официално изявление по повода, то също ще бъде публикувано там без редакторска намеса, но засега такова не е получено.
Има още

Virtual Card Services

Всички, които бяха на OpenFest 2005 знаят за тази компания, която имаше щанд във фоайето и черпеше с безплатна бира. Всъщност дали такава фирма съществува е трудно да се прецени, доколкото тя измисли името си броени дни преди феста за да може да афишира появата си на нея. Фирмата искаше да спечели сърцата на Linux общността в България и да си намери екип – програмисти и системни администратори. Срещу предоставено CV подаряваха тяхна рекламна фланелка. С две думи търсеха реклама. Всъщност те са български партньор на американска софтуерна компания, чийто CTO е Marshall Rose. Или поне така твърдят… Целта им бе да си спечелят име на българска Linux компания. Ето какво се случи на практика:
Има още